site.bta След окончателно решение на ВКС Стоил Терзиев ще изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за 16 години за убийството на баща му в с. Неделево, извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин

С Решение № 484/11.11.2025 г. по наказателно дело № 715/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 30.06.2025 г. по в.н.о.х.д. № 255/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно.

 Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Стоил Терзиев срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд – Пловдив по н.о.х.д. № 316/2024 г. С нея Стоил Терзиев е признат за виновен в това, че на 17.03.2022 г. в с. Неделево умишлено умъртвил баща си Антон Т., като убийството е извършено с особена жестокост, по особено мъчителен за жертвата начин и представлява опасен рецидив. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 16 години.

В касационната жалба се релевира довод за нарушаване на закона, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Съдебният състав на ВКС приема жалбата за неоснователна. Защитата на подсъдимия не посочва относими към касационното производство съображения и не обосновава несъгласието си с изводите на въззивния съд. Касаторът изобщо не е отчел различните характеристики на въззивното и касационното производство – въззивната инстанция е инстанция по фактите и по правото, а касационната инстанция – само по правото. Касационната проверка е обвързана от задължението на страните да заявят в какво се състои касационното основание, както и данните, които го подкрепят.

При липсата на оплакване за пороци в аналитичната дейност на съда, проверката на заявеното касационно основание следва да бъде направена в рамките на приетите от въззивния съд фактически положения. В конкретния случай съдът е приел, че подсъдимият първи блъснал пострадалия в областта на гърдите, след като той поискал да излезе от къщата, след което загубил равновесие и залитнал, като се хванал за якето на подсъдимия Терзиев и скъсал предния му джоб. Това поставило началото на ожесточения побой вътре и извън къщата, довел до смъртта на Антон Т. на 17.03.2022 г.

Според върховните съдии възприетите факти правилно са отнесени към състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 6 и т. 12 вр. чл. 115 от НК (убийство, извършено по отношение на баща, по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, представляващо опасен рецидив), а не по чл. 118 от НК (убийство, извършено в състояние на силно раздразнение), поради което не е налице претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК (нарушаване на закона). Въззивният съд е дал изчерпателен отговор на въпроса защо не е налице претендирания от касатора „физиологичен афект“ и е обосновал становището си по приложението на закона професионално, в съответствие със закона и съдебната практика по неговото приложение, поради което не са налице основания за намеса на касационната инстанция. Съдебният състав на ВКС допълва, че констатираните по време на престоя на Стоил Терзиев в болница проблеми с психическото здраве, наложили провеждането на лечение, не оказват влияние върху изводите за отсъствието на „физиологичен афект“ към момента на извършване на престъплението, поради което защитната теза на адвоката на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон е лишена от основание.