site.btaНационална галерия: Покана

Национална галерия/ Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство представя Георги Донов и Косьо Минчев – Островът на скулптурата

12 декември 2025 – 15 февруари 2026

Вернисаж: 12 декември, петък, 18.00 – 20.00 часа

САМСИ, бул. „Черни връх” 2, София

  … Единственото, което ме интересува, е изразяването на основните човешки емоции: трагедия, екстаз, съдба

Марк Ротко

В днешната динамика на протичане на времето, непозната до този момент  в човешката история, съвременната скулптура не остана незасегната. Тя като че ли изгуби времето необходимо за нейното създаване, с което винаги е била свързана, трансформирайки се във феномен на съвременността, във форма на изкуство, определено от иновативност, експериментиране с материали и форми, 3D принтиране, видеопрезентиране, светлинни ефекти и интерактивни елементи – подход, често надхвърлящ традиционните представи за скулптурата въобще.

Георги Донов и Косьо Минчев намират друга, различна оптика към  съвременността. Те ни връщат към фигуративното, като концептуализират образа, правейки паралели с цялата история на изкуството.

Това е ново преосмисляне на понятието за форма, която се запазва като  централен елемент, съсредоточен върху преживяванията на автора,  определени от духовни, морални, философски и етични норми. Авторите предизвикват традиционните представи за скулптурата, натоварвайки я с концептуално разбиране за образа, но в същото време я съхраняват от клишираната ,,актуалност‘‘ на съвременните доктрини.

Този възглед не е свързан с конкретно място, а по-скоро е изведен като ментално  пространство, преосмисляне на традицията и наследството й, както и съществуването на самата скулптура като представа.

Затова и „ОСТРОВЪТ НА СКУЛПТУРАТА“ не е определена географска локация или скулптурен парк. Той е разбиране, усещане, вяра и стремеж, сакрално пространство на формата, на паметта, патоса и личното преживяване от възторга на създаването. Той е пространство, едновременно наследяващо модерната скулптура, концептуализирайки я във времето, но същевременно и запазвайки нейната чистота.

Това дава възможност на Георги Донов и Косьо Минчев да остават съвременни, без да бъдат илюстрация на концепцията за съвременност, поради отхвърлянето на нейната формалност. В същото време те са и едновременно класически в отношението си към моделиране на  формата, където естетиката е подчинена на моралните и етични принципи и възгледи на авторите. Те конструират собствено разбиране за време, без да се изкушават да бъдат харесани, да бъдат коректни  или наподобителни, единствено водени от потребността за докосване/моделиране на едно метафизично усещането в представата за възвишеното. Тяхната  скулптурата е филтрирана през един личностен психологически експресионизъм, който добива  плътност, изведен като вулканично образование или проекция на одухотворена материя.

Възможно ли е сега, във времето на липсващо време, когато всичко се променя още от момента на неговата поява, скулптурата да остане продължително актуална, запазвайки съвременните ни възгледи, но и нейната  материалност и характеристики? Очевидно да. Когато авторите игнорират доктрините на съвременността, оставайки с времето, творчеството и себе си на „ОСТРОВА НА СКУЛПТУРАТА“, размишлявайки върху въпросите за отношенията ни със света и вярвайки  в създаването и акта на творчеството.

Доц. д-р Генади Гатев

Медиен партньор: БТА/Българска телеграфна агенция.