site.btaАрх. Деяна Алшех: Художникът Елиезер Алшех остава в историята като българския художник от Аржентина

BOBSTH 15:53:31 21-09-2018
AM1550BO.007
изкуство - изложба - интервю

Арх. Деяна Алшех: Художникът Елиезер Алшех,
остава в историята като българския художник
от Аржентина


София, 21 септември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
В Софийската градска художествена галерия се откри изложба на родения в България художник Елиезер Алшех, която ще продължи до 18 ноември. Експозицията "Елиезер Алшех и "естетиката на безобразието" е по повод 110-годишнината от рождението на твореца и се реализира под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Аржентина у нас Алберто Труеба. Тя събра над 200 почитатели на изкуството.
В интервю за БТА неговата дъщеря арх. Деяна Алшех каза, че баща й Елиезер Алшех остава в историята като българския художник от Аржентина. "Той обичаше България, която безспорно си остава неговата родина. Това се пренесе и в мен, всеки път, когато идвам, сърцето ми бие много силно, а този път - особено силно, с радост и вълнение за тази изложба", отбеляза арх. Деяна Алшех.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-жо Алшех, какво е усещането да откриете изложба на баща си, именитият художник Елиезер Алшех?
Отговор: Това е изключителна радост преди всичко за мен като негова дъщеря. Но тази радост безспорно е споделена и от българския народ, от народа на приветлива Аржентина - нашата втора родина, и от еврейския народ, към чиито корени принадлежим. В Софийската градска художествена галерия бяха така любезни да открият изложбата на аржентино-българския художник Елиезер Алшех по повод 110-годишнината от рождението му. Винаги в България съм се чувствала добре сред приятели и ценители на изкуството, но днес усещането е по-различно - развълнувана съм и то много. Над 200 души дойдоха само на откриването на изложбата. И това ме прави щастлива, че тези, които искат - помнят, тези, които знаят - идват да се запознаят и осведомят, тези, които търсят нещо непознато - идват да го видят и усетят.

Въпрос: Кой е организатор на това събитие, чия беше инициативата?
Отговор: Проектът се осъществява в официално партньорство с Историческия факултет при Софийския Университет "Климент Охридски", Посолството на Република Аржентина в България и организацията на евреите в България "Шалом". Тук е моментът да изразя своята огромна благодарност на посланика на Аржентина в България Н.Пр. Алберто Труеба за цялостната подкрепа докрай за осъществяване на тази инициатива. Като цяло изложбата се реализира под патронажа на извънредния и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България Н.Пр. Алберто А. М. Труеба. Куратори на изложбата са Наташа Ноева, Николета Гологанова, Пламен Петров и Рамона Димова. Въпреки изброените имена бих искала да изразя своята благодарност на всички, които помогнаха за реализацията на този проект. Изключително много съм доволна от реализирането на тази изложба, от целия екип на Софийската градска художествена галерия и от това, колко добре е изразен баща ми. Благодаря на всички!

Въпрос: Каква изненада сте приготвили по време на изложбата за ценителите?
Отговор: Най-голямата изненада е, че всяка седмица в рамките на изложбата /от сряда до неделя/ ще бъде експонирано по едно непознато произведение на художника Елиезер Алшех, което ще може да се види само през тази седмица. До 2 ноември, включително, ще има изключително разнообразна програма, съдържаща концерти, среща с кураторите на изложбата, лекции, конференции, презентации на книги за Аржентина, както и представяне на книга за личността и творчеството на баща ми - художника Елиезер Алшех.

Въпрос: Какво бихте могла да разкажете накратко за баща Ви, което би било интересно за тези, които тепърва го преоткриват и се запознават с творчеството му?
Отговор: Елиезер Алшех е български евреин роден във Видин през 1908 г. Изучава живопис в академията по изящни изкуства в Мюнхен. Негови преподаватели са професори като Шинерер в рисуването и Каспар в живописта. След това живее и работи в Белгия една година. През 1934 г. се завръща в България, където се провежда първата му изложба. Това предизвиква голямо впечатление в българската култура. Той се присъединява към група млади български художници, наричани нови, група, която оставя много дълбока следа в развитието на българската живопис. Той е част от няколко колективни експоната в Прага, Мюнхен и Берлин (1935-36). През 1936 г. пътува до Палестина. С платната, които рисува там, впоследствие организира изложба в Белград с голям успех. След това се мести в Париж, показвайки работата си в салоните Automne, Petit Palais y Tuillerie. От френската столица той се премества във Венеция. През 1938 г. се връща в България. Започва да подготвя нова изложба в Париж, но заради войната почти всички артистични дейности са прекъснати. След войната Източна Европа преминава през много сложни политически процеси, които го карат да реши да напусне страната си. През 1951 г. той се премества в Буенос Айрес, Аржентина. Междувременно живее в Милано за една година, като рисува както Милано, така и Венеция. След като се настанява в Буенос Айрес, през 1953 г. организира първата си изложба в галерия Bonino. През 1956 г. участва в 45-ия Национален салон за пластични изкуства. Участва в няколко национални изложби. През 1958 г. започва да преподава в Националното училище за изящни изкуства Мануел Белграно до 1973 г. През 1975 г. е поканен от Съюза на българските художници в София, където организира изложба със своите аржентински творби. Повечето от тези картини са придобити от Софийската градска художествена галерия, където са изложени днес. Художникът Елиезер Алшех умира на 20 юни 1983 г. в Буенос Айрес. През 1990 г. в Музея за модерно изкуство в Буенос Айрес е организирана негова изложба, както и още една през 2000 г. в Музея Сивори. Хората, които искат подробно да се запознаят с историята на емиграцията ни, с биографията на баща ми и семейството ни, с неговото творчество, могат да го сторят като дойдат в галерията, където на стените подробно е изложена и написана цялата ни история в детайли по години, дори.

Въпрос: Да се върнем малко към Вашето детство. Кога емигрирахте в Аржентина?
Отговор: Пристигнахме в Аржентина, когато бях почти на 3 години - през 1952 година. Една цяла година прекарахме в Милано, в Италия, в очакване на визите ни за Аржентина и от тогава сме там - цялото ни семейство, вече и моите деца. По онова време на евреите им беше позволено да напускат страната, за да отидат в Израел. И така под този претекст излязохме от страната. Цялата фамилия на баща ми вече беше в Аржентина. Баща ни избра Аржентина за емиграция по простата причина, че голямата му сестра Амика се беше там още от 1927 година. И така и ние се озовахме в Аржентина.

Въпрос: Баща ви, художникът Елиезер Алшех, чувстваше ли се като изгнаник там?
Отговор: Той винаги се чувстваше чужденец. Контактуваше с определена среда от хора и не излизаше от тези рамки. Много емигранти от Европа след войната отиват да живеят в Аржентина, сред тях той откри много интересни колеги-художници: италианци, испанци, португалци, дори имаше един българин, също художник - емигрант. Въпреки артистичната среда и затворената гилдия, в която се движеше Елиезер Алшех, той не беше там толкова известен, колкото бе в родната му България. Той си остана известен в рамките на малката, интересна, артистична и пъстра среда на интелектуалци. По-принцип, неговото изкуство не бе насочено към популярност и звездност. Той не искаше да се чувства звезда посредством платната си и изкуството си. Баща ми беше много скромен човек, никога не се имаше за голям художник. Още през 1936 година Иван Ненов бе казал следното: "Творбите на Алшех не са създадени да служат за украса на стените, тъй както книгите не служат за украса на библиотеките. Те стоят там, но служат, готови да се отзоват на нашия човешки интерес, когато той потърси да сподели едно човешко изживяване". Колко точно е казано. Много хубава мисъл има на Георг Зимел, за чужденеца, където казва:"Тук имам предвид чужденеца, но не в многократно използвания смисъл на бродещия, който днес идва, а утре си отива, а в смисъл на този, който днес идва, а утре остава - така да се каже, на потенциалния бродещ, на този, който макар и да не е продължил пътя си, не е преодолял напълно разрива между идване и отиване". В крайна сметка го признаха, но уви, той не доживя сегашното си признаване.

Въпрос: И все пак, след емиграцията той отново се е връщал в България?
Отговор: Дори няколко пъти. При първото ми идване в България с майка ми, той не пожела да дойде с нас. Беше изключително обиден и накърнен. Още не бе зараснала болката му от принудителното напускане на България. Едва през 1975 година се осмели да направи крачката назад и да дойде в България. Както вече споменах, през 1975 г. той бе поканен от Съюза на българските художници в София, където организира изложба със своите аржентински творби. Когато се върна бе много щастлив, защото успя да се срещне с всичките си колеги и стари приятели. По онова време Светлин Русев организира една много голяма ретроспективна изложба с картини, които пренесохме от Аржентина, и картини, които се съхраняваха тук. Стана наистина грандиозно и запомнящо се събитие тогава. Това бе първото му връщане, което наистина се запомни от всички завинаги. След това е идвал в България още три-четири пъти заедно с майка ми.

Въпрос: Как съхранихте българския език в семейството?
Отговор: Това изцяло е заслуга на майка ми - художничката Бронка Гяурова.Тя ме учеше на български език в къщи, но много сериозно, все едно, че бях в училище. Тя беше моята истинска учителка. Изпращаха ни буквари, пособия и учебници от България. Три пъти в седмицата занятията по български език в къщи бяха абсолютно задължителни. В семейството също комуникирахме на български, извън прага на дома преминавахме на испански, но у дома българският беше задължителен. Така запазихме родния език. Омъжена съм за аржентинец, също архитект и домашният ни език сега вече е испански. Но моят син Алехо, внукът на Елиезер Алшех, също говори български. На него му беше по-лесно усвояването на езика на баба му и дядо му, тъй като той по-принцип е лингвист, занимава се професионално с езици и работи като преводач. Той възприема езиците много по-лесно и бързо. Въпреки че и той правеше опити да рисува като по-млад, професията му е преводач. Дъщеря ми Виолета не я бива много с българския, уви. Тя е прекалено заета, че да се занимава допълнително с езици. Работи като архитект. Никой от нас не наследи истинското рисуване от майка ми и баща ми - аз съм с по-техническа специалност - архитект съм, дъщеря ми също, а синът ми Алехо, както вече споменах е преводач с пет езика. Но и в архитектурата има доста изкуство и рисуване все пак.

Въпрос: Къде се съхраняват картините на баща Ви?
Отговор: Най-много от произведенията се съхраняват в България, друга част е в Аржентина.

Въпрос: Баща ви, поддържаше ли връзка с еврейската общност в Аржентина, която е доста многобройна там?
Отговор: Да, разбира се. Евреите в цял свят много се поддържат, еврейската диаспора е много силна и задружна, всички си помагат. Преди всичко той имаше много роднини евреи там. Точно те настояваха и нашето семейство да ги последва в Аржентина. Всичките му роднини от неговия род се бяха преместили отдавна в Аржентина. Родът му там е много голям и той поддържаше връзка с всичките си братовчеди и цялата рода. С българската общност той не поддържаше връзка, това беше приоритет на майка ми.

Въпрос: Когато вечер сядахте семейно на масата, какво ви разказваше баща ви за България?
Отговор: Предимно за болката си, че бе принуден да напусне. Разказваше за лагерите, за колегите си, за Мюнхенската академия. България бе голямата му болка и незабравим момент от неговия живот. Най-тъжният момент беше, когато говореше за лагерите. Това бе най-тъжната тема. За преживените моменти, които ги бяха принудили да напуснат страната дори пише тук, в изложбената зала на Софийската градска галерия: "Еврейската кръв във вените му го е принудила да напусне комфорта на Мюнхен през 1933 година, да обърне гръб на успехите, които си е извоювал там и да се завърне в България, страната, в която той има приятели, които ще се застъпят за него, отстоявайки позицията на скулптора Андрей Николов, че "всяко разделение на хората по религия, по раса, по поданство, е абсурд". Но, въпреки обществената позиция, Законът за защита на нацията, внесен за обсъждане в парламента тъкмо в дните, в които се провежда XIV Обща художествена изложба през октомври 1940 година, е приет през януари 1941 г. и , Елиезер Алшех е изправен пред нелекото бреме на еврейските трудови лагери." Въпреки всичко той обичаше България, която безспорно си остава неговата родина. Това се пренесе и в мен, всеки път когато идвам, сърцето ми бие много силно, а този път - особено силно, с радост и вълнение за тази изложба.

Въпрос: Баща Ви споменавал ли е точната причина, поради която напусна България?
Отговор: Да, разбира се. Бяха го обявили за формалист, а това по онези времена беше напълно забранено. Забраниха му да излага картините си, дори имаше забрана да му се продават четки и бои. Нямаше друг изход нито за него, нито за майка ми.

Въпрос: Коя е Вашата любима картина? Какво бе особеното, когато баща ви твореше?
Отговор: Любимите ми картини са онези, които видях лично как ги рисува. Всички са ми любими, но все пак има една, която събужда у мен особени емоции. Когато баща ми рисуваше, трябваше да има пълна тишина. Всеки звук го дразнеше. Прелитането на една муха можеше да спре целия процес.

Въпрос: Последно, баща Ви, Елиезер Алшех - е художник на Аржентина или на България?
Отговор: Много хубав въпрос, който ме накара да се замисля. Мисля, че баща ми е повече българин, отколкото аржентинец. В Аржентина той сътвори уникални произведения. Аржентина му даде възможността да е свободен, да твори. Да се развихри и развие като творец. В Аржентина той напълно се освободи от това, което го потискаше страшно много. Аржентина му даде свободата на духа и крилете на творец. Баща ми, художникът Елиезер Алшех, остава в историята като българският художник от Аржентина.
/АМ/