site.btaЛюбка Костадинова: Нужни са синхронизирани действия срещу трафика на хора

#БългарскиГласовеЗаЕвропа    

Кризите възпрепятстват достъпа на лица, станали жертва на трафик на хора, до правосъдие и подкрепа и затруднява реакцията на наказателното правосъдие срещу престъпленията, каза в интервю за Десислава Велкова от БТА секретарят на Местната комисия за борба с трафика на хора (МКБТХ) в Благоевград Любка Костадинова. Трафикантите се възползват от социалните неравенства и от икономическата и социална уязвимост на хората, допълнително изострени от пандемията от COVID-19, посочи тя.

Това престъпление има огромна човешка, социална и икономическа цена, посочи Любка Костадинова и допълни, че то все още представлява сериозно предизвикателство, което стои пред страни от целия свят.

Трафикът на хора е нарушение на основните права на човека, посочено в член 5 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Политическият ангажимент на равнище Европейски съюз за решаване на проблема с престъплението е изразен и в големия брой инициативи, мерки и програми, които са създадени в тази област още през 90-те години на миналия век, посочи секретарят на МКБТХ в Благоевград. През годините е постигнат напредък в много отношения, подобрено е сътрудничеството между основните участници, проведени са кампании за повишаване на осведомеността сред хората, допълни Любка Костадинова.

Според нея ефект върху справяне с явлението трафик на хора може да има с подобряване на обмена на добри практики между държавите-членки на ЕС и улесняване при обмен на информация.

Трафикът на хора е в разрез с основните ценности, върху които е изграден ЕС, а именно демокрация, равенство, върховенство на закона и защита на човешките права и достойнство. Как тези ценности ще продължат да се отстояват в следващите десетилетия е основният въпрос на дискусия, организирана от БТА в рамките на инициативата „Български гласове за Европа“, която Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. Дискусията ще се проведе на 10 март в Пресклуба на БТА в Благоевград.

Повече за борбата с трафика на хора и взаимодействието в ЕС за справяне с проблема в интервюто с Любка Костадинова:

 Какви действия се предприемат в ЕС за справяне с трафика на хора?

Важно е да започнем оттук, че трафикът на хора като престъпление е категорично забранено съгласно чл. 5 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Политическият ангажимент на равнище ЕС за решаване на проблема с престъплението е изразен в големия брой инициативи, мерки и програми, които са създадени в тази област, както в рамките на съюза, така и в трети държави, още през 90-те години на миналия век. Обхватът на рамката на ЕС включва както трафика на хора в Европа, така и вътрешнорегионалния трафик в трети държави. През годините е постигнат напредък в много отношения, подобрено е сътрудничеството между основните участници, включително на политическо равнище, както в национален, така и в транснационален контекст, което от своя страна доведе до подобрено идентифициране на жертвите на трафик, осигуряване на достъп за помощ и подкрепа за тях, както и наказателни преследвания и присъди за извършителите. Редица кампании бяха организирани и провеждани за повишаване осведомеността, образователни програми, специализирани експертни обучения и инициативи отново с цел ранна идентификация на жертвите и намаляване на рисковете от въвличане в трафик. Не на последно място, проучванията и докладите, направени в тази област, увеличиха знанията за явлението, но, въпреки всичко споменато, все още трафикът на хора представлява едно много сериозно предизвикателство, което стои пред целия свят, не само в рамките на ЕС.

В рамките на ЕС какви са предизвикателствата и съответно какви действия могат и следва да се предприемат, за да бъдат преодолени по отношение трафика на хора?

Трафикантите се възползват от социалните неравенства, както и от икономическата и социална уязвимост на хората, които бяха допълнително изострени, включително и от пандемията от COVID-19, което от своя страна ги улесни, улесни организираните престъпни групи да набират жертви. Кризите като цяло възпрепятстват достъпа на пострадалите лица до помощ, до правосъдие, до подкрепа и съответно затрудняват реакцията на наказателното правосъдие срещу престъпленията. Също така е важно да кажем, че според актуални налични данни през периода 2017-2018 година в ЕС са регистрирани над 14 хиляди жертви. Действителният брой обаче е значително по-висок, тъй като много жертви остават неразкрити. По-голямата част от тези жертви са жени и момичета, жертви на трафик на хора, с цел сексуална експлоатация. Това престъпление носи огромни печалби за престъпниците, има огромна човешка, както социална, така и икономическа цена.

Какво трябва да се направи, как трябва да взаимодействат държавите, за да се ограничи възможността за трафик на хора в рамките на ЕС и в трети страни?

Ще повторя може би това, с което започнах и в началото, че наистина е постигнат напредък в много отношения. Само че трябва по-задълбочено, може би, да се работи, може би трябва освен познатите видове експлоатация – трафик на хора с цел сексуална експлоатация и трудова експлоатация, да започне прецизно и аналитично да се търсят и другите форми на трафик, да се търсят методите на въвличане и по отношение на другите форми на трафик. Въпреки че това се прави, прави се от много държави, работи се в тази посока, все пак не трябва да забравяме, че трафикът на хора е едно престъпление, което много интензивно се променя. Организираните престъпни групи адаптират своите действия спрямо текущата ситуация много активно, което прави трудно разкриваемо самото престъпление. Неслучайно казах, че проучванията и докладите увеличават знанията за явлението, като по този начин се допринася за разработването на стратегии и ответни мерки, които обаче имат необходимост да бъдат активно разработвани в съответствие с динамиката на развитие на самото престъпление. Пак ще кажа, организираните престъпни групи интензивно адаптират своите действия, особено по време на криза, включвайки нови престъпни схеми и подходи.

Доколко ЕС може да е партньор при справяне с проблема в отделните държави? Когато става въпрос за проблем като трафика на хора, каква е ролята на ЕС?

 Българското национално законодателство е хармонизирано с международните правни стандарти и в това число тези на ЕС. Важно е да отбележим, че България е сред малкото страни, регламентирали тези въпроси в нарочен закон, а именно Закона за борба с трафик на хора, създаден през 2003 година. Въпреки това, обаче, България продължава да бъде предимно страна на произход за жертви на трафик и в по-малка степен страна на транзит и дестинация, с преобладаващ трафик на хора с цел сексуална експлоатация, главно на жени и момичета. На второ място мъжете са уязвими за въвличане в трафик на хора с цел трудова експлоатация и принудителен труд. В България се срещат и други форми на трафик, които включват принудителна просия, продажба на новородени деца и фиктивни бракове.

По отношение на посоката на взаимодействие между България и държавите от ЕС за справяне с проблема, или по-точно ограничаване на проблема, е осъществяване на действия синхронизирано и целенасочено при пълно зачитане на основните човешки права за ранно идентифициране и ограничаване на трафика, за преследване на престъпниците чрез превръщане на това престъпление от престъпление със слаб риск и голяма възвращаемост, в престъпление с висок риск и малка възвръщаемост, както и за защита на жертвите и много важно осигуряване на помощта, от която те се нуждаят.

Каква трябва да е работата по проблема през следващите десетилетия?

Едва ли бих могла да отговоря еднозначно на този въпрос. Естествено, че един от най-важните и базови, ако щете подходи, емултидисциплинарното сътрудничество. Мултидисциплинарният подход е базата, на която трябва да стъпим всички ние, за да поемем към следващата стъпка на подобрение, независимо дали говорим за противодействие на престъпления, дали говорим за подобрение на начина на живот, винаги екипната работа, винаги работата от повече институции, хора, държави единомислието, посоката, погледът в една посока, смятам, че би довел до по-добри резултати. По отношение и на това самият обмен на добри практики и информация да се осъществява по по-достъпен начин, защото постигането на резултати се случва в обмена на информация и добри практики. //