site.bta Националният събор на народното творчество – Копривщица е огледало на съвременната картина, каза пред БТА доц. Веселка Тончева

Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица е различно дотолкова, доколкото то е огледало на съвременната картина на жизненост и възпроизвеждане на традиционната култура, но всъщност идеята е съборът да запази своя облик и най-вече своята мисия като единствен форум с такъв мащаб и концепция в България. Това каза пред БТА етномузикологът и фолклорист доц. Веселка Тончева.

Събитието е организирано от Министерството на културата, Областната администрация на Софийска област, Община Копривщица съвместно с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей и Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. То ще се проведе от 8 до 10 август с медийната подкрепа на БНТ, БНР и БТА.

ПРЕДИСТОРИЯТА

Доц. Тончева отбелязва, че създаването на Националния събор в Копривщица е предшествано от редица регионални събори, първият от които е „Странджа пее“ и се състои през 1960 г. в с. Граматиково, Малкотърновско. Следват и други подобни регионални събори – добруджански в Тервел (септември 1960 г.), родопски (Рожен, 1961 г.), на тракийската песен в Ямболския край в Елхово (май 1962 г.), на песните от Благоевградския край в местността Предела (септември 1962 г.), за надсвирване и надиграване в Сливенски окръг в местността Баните (септември 1962 г.) и др. Целта на тези събори е да бъде представена диалектната специфика на всеки регион и особено да се изтъкне регионалната и локална съхраненост на традициите, разказва тя. 

„Тъкмо на тази основа постепенно се ражда идеята за организиране на национален събор на народното творчество, който да е репрезентативен за фолклорното богатство на цялата територия на България. Предложението за провеждане на такъв форум именно в град Копривщица, като най-подходящо място в природно и архитектурно отношение, принадлежи на Райна Кацарова – етномузиколог и етнохореолог в Института за музика към БАН (днес Институт за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, Сектор „Музика“)“, припомня тя.

Доц. Тончева посочва, че първият Събор се провежда през август 1965 г., сцените са едва три, а тематичното разделение е на певци, инструменталисти и танцьори. Постепенно с времето и с провеждането на събора на всеки пет години „естрадите” (сцените) стават седем, а принципът на разделението им регионален. И така ще е и в XIII издание на Събора. Сцените от последния събор през 2022 г. вече са шест и в рамките на три дни на тези сцени ще се представят различните фолклорни области на България.

В РЕГИСТЪРА НА ЮНЕСКО

Етномузикологът и фолклорист припомня, че след подадена кандидатура, подготвена от експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (проф. д. изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. д-р Лина Гергова), от 2016 г. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и, по думите й, това е едно безспорно признание за неговата значимост в културния календар на България, но и като явление в световен план.

„Съборът мотивира хиляди участници да изпълняват музикален, танцов фолклор и обредност от своя регион, но е и предизвикателството да продължават да се издирват и съхраняват старите местни песенни, танцови и инструментални образци“, казва тя.

Доц. Тончева отбелязва, че на откриването тази година ще прозвучи „космическият“ глас на България – Валя Балканска, участвала и на откриването още на Първия събор. „Тогава тя е едва 23-годишна и е запечатана на лента в документален филм на БНТ. Бистришките баби и архаичната полифония и танц, на които те са носители, са всъщност първото българско вписване в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г. Последното признание на България през 2021 г. е уникалното пеене „на високо“ от Сатовча. То също, както и редица други традиционни изпълнения, ще прозвучат на откриването на Събора на 9 август“, казва тя.

ПРОМЕНИТЕ

По думите на доц. Тончева традиционната култура е като един жив организъм, тя „реагира“ на промените в социокултурния контекст, което води до промени и в това, което се представя на събора. „Например нашите предходници, основали и журирали събора, не допускаха съпровод на акордеон, тъй като той е европейски инструмент, навлязъл в музикалната ни практика през 20-30-те години на ХХ век и влияещ върху „природата“ на традиционната ни песен със западно-европейската хармония, с която я озвучава. Днес обаче вече акордеонът се е наложил като „народен“ инструмент и поради тенденцията за драстично намаляване на традиционното инструментално изпълнителство, той вече се ползва като масов съпровод на народната песен“, уточнява тя.

СЪБОРЪТ КАТО ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Доц. Веселка Тончева разказва, че посетила Събора в Копривщица за първи път като студентка и специализант по етномузикология на акад. Николай Кауфман. „И сега като седнах да смятам, установих, че през 2025 г. ще е седмото издание, на което присъствам вече като експерт и част от журито. Идеята на нашия научен ръководител в Музикалната академия беше да ни командироват с една колега, за да се учим да записваме, да наблюдаваме, да придобиваме опит, да се докоснем на живо до тази култура, която изучаваме. И преживяването безспорно беше вълнуващо“, спомня си тя.

Разказва, че тогава била в началото на пътя си като етномузиколог и теренист, тъкмо започвала събирането на материали за дипломната си работа и това било шанс да види моментната картина на „звучащата“ музикалнофолклорна България на поляните над Копривщица.

„Беше като приказка с часове да слушам например родопски песни само на една от сцените, докато в съседство са Добруджа и Тракия… Постепенно с годините и с натрупването на опит връзката ми с този събор ставаше все по-дълбоко професионална, но неизбежно и лична. Чаках го като преживяване, а в последните години съм част и от организацията му. Това е една доста висока отговорност, защото е важно как съборът ще продължи да „живее“ и какво ще се представя на сцените му като традиционно наследство и култура“, отбелязва етномузикологът и фолклорист.

БЪДЕЩЕТО

Доц. Веселка Тончева казва, че й се иска Съборът в бъдеще да е максимално близък до своето начало и до своя тогавашен облик, но по думите й това е невъзможно – нито бабите са същите от преди 60 години, нито репертоарът и стилът на изпълнение могат да се „консервират“ или „замразят“ непокътнати във времето.

„И все пак, функциониращият модел на Събора в Копривщица е ориентиран към представянето, макар и на сцена, на регионалното, локалното и селищното наследство в неговия жизнен вид, но наред с това и към стимулирането на процесите по съхраняването и поколенческото му предаване. Ние, като изследователи сега смятаме, че това е един възможен modus vivendi на това наследено знание, но времето ще покаже какви са перспективите на тази форма, възникнала преди 60 години и оцеляла до днес“, отбелязва тя.

Както БТА писа, над 6000 участници от близо 800 формации се очаква да вземат участие в Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица, който ще се проведе тази година на 8, 9 и 10 август. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август. В Националния събор на народното творчество в Копривщица ще вземат участие носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци, свирачи, танцьори, игрохорци, разказвачи на народни предания, приказки и анекдоти и други словесни форми, групи за народни обичаи от всички области на страната, които представят местни традиции, предвижда статутът на събора.