site.btaБългарски общественици, културни дейци и граждани в отворено писмо към институциите апелират за ясна позиция относно Газа

Български общественици, културни дейци и граждани апелират към институциите за “адекватна позиция на българската държава относно геноцида в Газа“ в отворено писмо до президента, премиера и външния министър. То беше представено пред медиите в Националния пресклуб на БТА. В него се настоява за „ясно и публично осъждане на геноцида и масовите нарушения на международното хуманитарно право в Газа със заявка, че България ще защитава духа и буквата на Конвенцията за предотвратяване на престъплението „геноцид“, по която сме страна“.

На фона на нарастващото неприемане на действията на Израел от международната общност, позицията на страната ни е странна, смята доц. д-р Огнян Касабов.

Според Диана Хусеин, представител на инициативата „Позиция на български общественици, културни дейци и граждани относно геноцида в Газа“, последната година България показва устойчива позиция в подкрепа на действията на израелското правителство. Важно е да се осъди случващото се в Газа, защото страната ни е длъжна да отстоява тези принципи, които са еталон за поведение в Европа, изтъкна тя. По думите ѝ правителството ни трябва да отговори какъв е стратегическият интерес България да заема такава позиция.

Виктор Лилов, представител на инициативата „Позиция на български общественици, културни дейци и граждани относно геноцида в Газа“, е категоричен, че институциите у нас не трябва да мълчат, защото мълчанието означава съпричастност към геноцид. Дали нашето правителство ще има смелостта да признае фактите такива каквито са, нарушаването на международното права от Израел, попита той. Според него част от действията, които могат да бъдат предприети, е да се поиска суспендиране на част от търговските взаимоотношения, които Израел има с ЕС.

Според Найден Рашков, директор на „Амнести интернешънъл България“, действията на израелското правителство отговарят на описанието за геноцид. Това показвал доклад на правозащитната организация, подкрепен с факти и сателитни снимки от миналата година. Един от инструментите на този геноцид е гладът, подчерта той.

Снежана Тодорова, председател на Съюза на българските журналисти, отбеляза, че СБЖ настоява прекратяване на военните действия. Защо не е преразгледано споразумението за асоцииране ЕС - Израел, попита още тя. 

Любомир Кючуков, дипломат, бивш зам.-министър на външните работи, припомни, че през 1988 г. българското правителство признава Държавата Палестина. Западът с поведението си потвърждаваме оценката за двойни стандарти, а Европа е силно засегната, коментира дипломатът. Той подчерта, че критиката към политиката на Нетаняху не е антисемитизъм, а просто призив да се спазва международното право.

Това, което се случва в момента в Близкия изток, на практика ражда екстремизъм, посочи Кючуков. Дори да изчезне Хамас в сегашния си вид, ще се роди още по-радикализиран Хамас, ако не се намери международно решение, добави той.

Мария Черешева, председател на Асоциацията на европейските журналисти – България, обърна внимание, че Израел не разрешава на чуждестранни журналисти да вършат работата си в ивицата Газа. Призивът е незабавно Израел и Хамас да разрешат достъп на чуждестранни медии в Газа, подчерта тя.

В отвореното писма до институциите, отговорни за външната ни политика, се настоява също за подкрепа на всички решения на Международния съд, вкл. усилия за тяхното изпълнение, както и за безпрепятствен достъп до Газа на хуманитарна помощ.

Настоява се за активна дипломатическа инициатива на ООН, ЕС и НАТО за незабавно, устойчиво, прекратяване на огъня, на всякакъв износ и транзит на оръжие, които биха могли да бъдат използвани срещу цивилното население в Газа. В отвореното писмо се призовава и за потвърждаване и активизиране на българската позиция за правото на палестинския народ на държава – "жизнеспособна, независима и демократична Палестина".

България не може да остане безгласна. Необходими са решителност, смелост и достойно поведение, така че следващото поколение за говорят за България със същото уважение, както досега, завършва апелът.