site.btaРусе: оживена дискусия за опазването на природата и биоразнообразието

Десетки идеи бяха споделени на дискусията „Как да опазим природата: български гласове за Европа“, която продължи над два часа в Пресклуба на БТА в Русе.

Няколко от тях:

• Европа трябва да намери баланс между желанието да се опази околната среда и човека.
• Градовете трябва да бъдат за хората, а не за колите и фабриките.
• Опазването на природата е необходимост за ЕС.
• Необходимо е да се промени мисленето на европейските граждани: хората да осъзнаят своята роля в опазването на околната среда.
• Повече инфраструктура за велосипеди.
• Да се работи с гражданите чрез медиите – да има повече екологични предавания.

Човекът трябва да бъде в центъра на опазването на околната среда в Европа. Много важно е грижата за природата да е грижа и за самия човек, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев в приветствието си към участниците в дискусията. Той обърна внимание, че Европа трябва да намери баланс, за да бъде постигната хармония между човека и природата. Опазването на природата обаче не трябва да е за сметка на живота на хората, посочи той.

 Генералният директор на БТА Кирил Вълчев открива конференцията

За да може Европа да диша по-чист въздух, трябва да промени своя икономически модел, заяви евродепутатът и ръководител на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов във видеоприветствие към участниците в дискусията. Намерението е да сменим изцяло икономическия модел, каза евродепутатът. Той обясни, че целта е от линеен модел, при който продуктите се произвеждат, консумират се и след това се изхвърлят, да се премине към по-щадящ такъв – с по-малко производство, консумиране, рециклиране и после пак възможност за консумиране.

Пред нас, като общество, новите ангажименти на България, свързани със Зелената сделка на ЕС, създават големи предизвикателства, каза заместник-министърът на околната среда и водите Тома Белев. По думите му за развитието на България са много важни няколко теми, които се чуват рядко. Сред тях са спиране на замърсяването, което е част от Зелената сделка, както и спиране на загубата на биологичното разнообразие. От съществено значение е опазването на вековните гори, както и на реките- да текат, без да ги прекъсват бентове, които да не спират и миграцията на организмите в тях.  „Това са големи предизвикателства, които в следващите години ще бъдат ключови за вписването на България на картата на опазването на природата на ЕС и в цяла Европа„, каза Белев.

Русе е градът, който има правото да говори не само за екология, но и за промени, защото те са започнали от тук. Това са промени, които са добри за всички, каза кметът на Русе Пенчо Милков по време на конференцията „Българските гласове за Европа: Как да опазим природата?“. „Трябва да спрем да говорим за промени само на конференции. Трябва всеки един от нас да промени начина си на живот. Не трябва да има безразборно хвърляне на отпадъци и нерегламентирани сметища. Хората трябва да бъдат хванати за ръката и да бъдат преведени през промените. Те ще донесат до промяна на личния живот на много хора„, каза Милков.

 Кметът на Русе Пенчо Милков

Не само в специалност „Екология“, но и във всички други залагаме на зелените технологии,  заяви акад. Христо Белоев, ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Ние гледаме напред, в перспектива по какъв начин да конструираме нашите специалности, за да сме полезни, да гледаме в бъдещето и да търсим конкретни решения, посочи Белоев. Той коментира, че тъй като транспортът е един от най-големите замърсители на въздуха, в университета се разработват два автомобила – единият с електрическа батерия, другият с водородна клетка.

 Акад. Христо Белоев

Темата за опазването на околната среда е много актуална и човекът е в центъра. Опазването на природата не е прищявка, а необходимост, каза директорът на Института по рибни ресурси във Варна доц. Елица Петрова-Павлова.  По думите ѝ много е важно опазването на морските ресурси. „Промишлените видове риби са ограничен брой. Рибните запаси намаляват и това важи както за Черно море, така и за Световния океан. Сред основните причини за замърсяването е и свръхуловът„, каза доц. Петрова.

Възстановяването на влажните зони в района на Русе е част от опазването на биоразнообразието по Дунава, заяви Цонка Христова, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Русе.Тя даде пример с усилията за поддържането на водното ниво в местността Калимок–Бръшлен. Тя посочи, че в Русенския университет има проект за тази цел. Друга важна зона са рибарниците „Мечка“, които са пресушени“, каза директорът на екоинспекцията. Христова посочи, че те са частна собственост, а собственикът няма намерение да ги възстановява като влажна зона. Мястото обаче е подходящо за развъждане на риба и е благоприятно за възстановяването на есетрите.  Христова съобщи, че има намерение за обособяване на защитена територия в близост до резервата „Сребърна“, като целта е именно опазването на есетрите.

 Цонка Христова, директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Русе пише своято мечта за Европа

Калина Бояджиева от WWF – Световен фонд за дива природа, заяви, че организацията от години работи за опазването на есетрите по река Дунав. Искаме да опазим тези изключително впечатляващи животни. През годините сме имали най-различни дейности, каза тя. И даде пример със зарибяване на река Дунав с есетри. Надяваме се, че в един момент и държавата ще се включи в тази дейност. Много е важна работата с рибарите, посочи още Бояджиева.

 Калина Бояджиева от WWF – Световен фонд за дивата природа

Човекът трябва да бъде в основата на опазването на природата. Най-важно е да променим мисленето, каза кметът на Троян Донка Михайлова. „На нас кметовете ни се налага да действаме понякога чрез санкции. Мисля, че имаме и една друга ниша за работа – да търсим начин, за да осъзнаят хората, че чистата природа е в техен изключителен интерес„, каза Михайлова.  По думите ѝ Троян е модел за това как една криза може да бъде използвана за двигател на развитие, поставяйки чистата околна среда в центъра на една общинска политика. 

Ролята на държавата е да създаде зоополиция. И това да е действаща зоополиция, която да налага възпиращи санкции. В момента се унищожават биологични видове, каза Венцеслав Петков – зоолог и уредник в отдел „Природа“ към Регионалния исторически музей в Русе. По думите му природата се завръща много трудно сама. Науката е напреднала дотолкова, че вече е успяла да се вклини в бизнеса и да го контролира по някакъв начин. Такъв пример е експлоатацията на дунавските острови – регламентирана по начин, който да позволява възвръщане на дивата природа, посочи експертът.

Цветан Димитров от сдружение „Асоциация зелено сирене Черни Вит“ заяви, че когато хората не се съобразяват с природата, получаваме нещо различно. Той обясни, че микроорганизмите край нас правят живота ни по-лесен. В България имаме над 70 вида млечно-кисели бактерии. Например, в зеленото сирене от ловешкото село Черни Вит има три бактерии, които имат пробиотично действие, обясни Димитров. По думите му човекът не е фокусът, а околната среда е тази, която определя хората. Това, което можем да направим за околната среда, е да живеем добре с нея, заяви Димитров.

Д-р Ростислав Кандиларов, координатор на сдружение „Вело Русе“ и преподавател в Русенския университет, заяви, че науката трябва да е част от вземането на ключови решения. По думите му в администрацията в България липсват модерни технологии, които да борят проблемите с опазването на околната среда. Той каза, че моделът на измерването на замърсяването е остарял. Кандиларов посочи, че науката дава навременна прогноза за климата.

 Д-р Ростислав Кандиларов, координатор на сдружение „Вело Русе“

Ирина Стоянова, управител на център „Европа Директно“ в Русе, сподели, че с проблема е важно да са ангажирани младите хора. Те са тези, които отбелязват като основен проблем на Европа опазването на околната среда. Когато младите хора и науката имат една визия за това какъв трябва да бъде животът ни, мисля, че нещата много скоро ще се случат, посочи тя.

Студенти от Русенския университет посочиха, че хората не трябва да игнорират сигналите, които ни дава природата за негативните въздействия върху нея. Възстановяването на връзката с природата е важна, посочиха те.

Предизвикателствата пред Русе

Гражданите на Русе коментираха, че замърсяването на въздуха е основен проблем за града. Директорът на екоинспекцията Цонка Христова отчете намаляване на сигналите. Проблемите са с фините прахови частици през зимата, посочи тя. Миризмите, от които се оплакват русенци, не се улавят от методиките, които имаме, добави Христова. Тя коментира, че няма и закон, по който да се работи, за да се спрат тези миризми. По думите й в града често мирише на ацетон.

Андреана Николова, оперна певица и участник в протестите за чист въздух в Русе, припомни, че през 2015 г. е имало сериозно обгазяване в града, което е довело до гражданско недоволство. Тя каза, че тогава на гражданите е дадено обещание да се направи списък с веществата, които се изпускат в атмосферата, и да се обособи скала за негативното им влияние върху здравето на човека. Николова обаче каза, че това не се е случило. Тя призова местната администрация да бъде по-активна.

 
В разговора бе повдигнат и проблемът с големия брой автомобили. Проф. Велизара Пенчева коментира, че на 1000 човека се падат 1040 автомобила. Тя е ръководител на проект, чрез който учени от Русенския университет изградиха демонстрационен плавателен съд с хибридно задвижване на база слънчева енергия, батерия и водородна горивна клетка. Време е да говорим за зона с ниски емисии в центъра на града, посочи още Пенчева.

Михаил Михов, екскурзовод и екоактивист, заяви, че България има огромен потенциал за приключенски туризъм. Според него обаче тази възможност не се осъществява. По думите му в последните години това е най-бързо растящият вид туризъм. Дунавският регион е добро място за приключенски туризъм и трябва да се развива в тази посока. Ние по Дунав имаме това предимство, че за разлика от други туристически райони, които са презастроени, нашият все още не е разработен. Това може да ни помогне да поставим природния туризъм в центъра, каза Михов.

Вижте пълен запис на дискусията: