site.btaПрокуратурата внесе частна жалба срещу отказа на съда да прекрати регистрацията на Българска Православна Старостилна Църква

Софийска градска прокуратура (СГП) внесе частна жалба срещу отказа на Софийския градски съд да прекрати регистрацията на Българска Православна Старостилна Църква (БПСЦ), съобщиха от пресцентъра на държавното обвинение.  

В нея се посочва, че съдът неправилно е изключил приложението на разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, в сила от 4 февруари 2025 г., като е приел, че с тях се нарушава Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и се засягат гарантирани от Конституцията права - на свободно сдружаване и свобода на религията, посочват от прокуратурата. 

От обвинението допълват, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията са вменени задължения на всички вероизповедания в България да заявят за вписване в регистъра промяна в наименованието си, ако то съдържа думата  "православна" или производни и сходни думи, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от закона традиционното вероизповедание в България е източното православие.

„Българска Православна Старостилна Църква“ (БПСЦ) не е изпълнила това изискване в законовия срок и не е привела устава си в съответствие със законовите изисквания. Затова СГП и Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет са внесли молби за прекратяване на регистрацията на БПСЦ и за откриване на производство по ликвидацията му, смята от прокуратурата. 

В жалбата срещу отказа на съда да уважи тези молби са изложени аргументи, с които мотивите на градския съд в частта, в която е приел, че измененията на Закона за вероизповеданията са в отклонение от Конституцията. „Ако съдът е считал, че определени разпоредби на Закона за вероизповеданията са противоконституционни, то тогава е следвало да сезира Конституционния съд“, е становището на прокуратурата. 

Изтъква се още, че свободата за преценка на всяка държава да регулира обществените отношения относно статута и регистрацията на религиозните общности по начин, който да осигури и гарантира баланс между националния интерес и интересите на всяка заинтересована страна, е основен принцип, заложен в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. 

Всеки има право на свобода, на мирни събрания и сдружаване, включително и право да членува в професионални съюзи, но в отделни случаи те могат да бъдат ограничени от вътрешното законодателство с оглед защитата на обществената сигурност, морала, правата и свободите на гражданите, се посочва в частната жалба. Тя е внесена в Софийски апелативен съд с искане да се отмени решението на СГС и да се уважат исканията на Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет и СГП, се казва още в съобщението.

Със свое решение Върховният касационен съд (ВКС) на 16 декември миналата година регистрира религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“. Решението на ВКС е във връзка с решение от 2021 г. на Европейския съд по правата на човека по по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“. 

Парламентът прие на второ четене на 31 януари промени в Закона за вероизповеданията, с които за единствен изразител и представител на традиционното за страната вероизповедание - източното православие, се определя самоуправляващата се единна Българската православна църква-Българска патриаршия (БПЦ-БП).