site.btaДокато човек чете със сетивата си картина на проф. Сашо Драганов, се формира биорезонанс, каза за БТА проф. инж. Живко Желев

Докато човек чете със сетивата си картина на проф. Сашо Драганов, се формира биорезонанс, каза за БТА проф. инж. Живко Желев по повод представянето на първата самостоятелна изложба „Биония. Сходимост. Обтекаемост. Плавен преход“ на твореца. Експозицията бе представена днес в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на столичната ул. "Шипка" 6.

„Пожелавам на родителите да дойдат с децата си и да наблюдават как техните ближни млади хора реагират на определена картина на Сашо Драганов. В определен момент, докато човек наблюдава и чете със своите сетива негова картина, се формира определен биорезонанс", отбеляза той.

В своето обръщение към Сашо Драганов проф. Желев направи паралел между неговото творчество и това на Леонардо да Винчи. Той обвърза дългия процес около историята по създаването на „Мона Лиза", която творецът разнася със себе си по пътя между Италия и Франция, дорисува и допълва, с постоянно изменящото се през годините творчество на Драганов.

В юбилейната експозиция на Сашо Драганов са включени над 1000 експоната, разделени в 22 теми. Показани са проекти, сред които индивидуален дизайн (адресирани до конкретен потребител), обекти за бита с пластика, формоизграждане, цвят и материално-веществена същност, въздействаща психоемоционално, балансираща и хармонизираща човека с природата. В изложбата присъстват и живопис, рисунки, пластика. Зад внушителното число творби стои виждането на дизайнера за „комплексно преживяване и интерпретация на света; за създаване на един по-добър свят“. Наименованието на изложбата – „Биония. Сходимост. Обтекаемост. Плавен преход“ – синтезира този творчески възглед.

Проф. Сашо Драганов се дипломира през 1981 г. като магистър по индустриален дизайн от висшето училище по индустриален дизайн Burg Giebichenstein, Halle Saale, Германия, специалност „Дизайн на продукти и оръдия на труда“. Кариерата му в областта на индустриалния дизайн е съпътствана и с преподаване на специалността, хабилитира се като доцент (2002) и професор (2009) в Техническия университет в София.

Той е роден през 1955 г. в Плевен. През 1974 г. завършва художествената гимназия в София. От 1981 г. е член на СБХ, секция „Дизайн“. През 1981-1983 г. е научен сътрудник в Централен институт за играчки в гр. Зонеберг и преподавател в специалността към Burg Giebichenstein. След завършването работи като дизайнер в студиото за микроелектроника в Централния институт за промишлена естетика, София (1983-1986). От 1986 до 1988 г. е главен дизайнер в Център за внедряване в промишлеността към Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА), София. От 1988 до 1991 г. е главен дизайнер в обединение „Микропроцесорни системи“, Правец. От 1992 до 2002 г. е дизайнер на свободна практика. През 2002 г. се хабилитира като доцент по индустриален дизайн, през 2009 – като професор в Техническия университет (ТУ) – София (по ВАК). Има и звание академик в Българската академия за наука и изкуства и в Международната академия на обединените българи. Носител на сребърен (2007) и златен (2020) медал за заслуги на ТУ – София.

Автор е на проект за трактор „Болгар“ за „Агротехника“ – Карлово. Има реализации на тунинг проекти за фирма „Брабус“ – Германия, внедрени седем проекта за джанти, както и множество интериорни проекти и елемент от автомобилния екстериор, дизайн на интериор за яхта. Негов е проектът „Автомобил, произведен в България – Univers“, спонсориран от 35 български фирми и „Даймлер – Мерцедес“, „Брабус“ и „Самсунг“, завършил с реализация на три прототипа, едни от които е движещ се. Проекти за множество фамилии; велосипеди, кари, коли среден клас, както и на сгъваеми градски автомобили.