site.btaСтария бряст да бъде върнат към живот с техника от бонсай, предлага сливналия, който живее в САЩ от 30 г.

Стария бряст може да бъде върнат към живот с техника от изкуството бонсай. Това каза в интервю за БТА Цветан Стойчев от Сливен, който от близо тридесет години живее в САЩ, но се вълнува от случващото се в родния град. 

По думите му, начинът е като около ствола на дървото бъдат вплетени клони или издънки. Така клоните ще обхванат ствола и ще запазят формата му, а когато избуят, ще бъде оформена зелена корона. Според него няма нужда и от бордюрите и плочите около дървото, както и от зацветяването, които му напомнят гробище.

„С болка научих, че дървото съхне от фейсбук група за Сливен", обясни той. Това се случи малко след като Стария бряст бе обявен за "Европейско дърво на годината".  ова е култово място за всички, родени в Сливен, за тези, които са живели в града под Сините камъни. Място за срещи, за митинги, за протести, място, свързано със спомени за нашето минало. Всичко започва и завършва на това сакрално място в центъра на града, каза още той.

Цветан Стойчев заминава за Америка през 1996 г. и оттогава живее в Атланта, щата Джорджия. Промяната в живота му е свързана със създаването на семейство и обвързването му със съпругата му Шери, с която се запознава покрай нейната дейност в Корпуса на мира. Детството му преминава в Сливен и балканското село Ичера. Интересите и таланта му са свързани с изкуството, въпреки че не завършва такова образование и дори седем години е военен в Сливен. Спомня си, че първата му изложба е от пластилин в село Ичера. Твори в областта на скулптурата, рисува, моделира. Преди да замине за Щатите прави крачки в модния бизнес в сложното и объркано време в началото на прехода. Понастоящем е преподавател по изкуство в Атланта.

През юли, т.г., се завръща в родния град, като за последен път е бил в България преди около 20 години. Хубавите промени са възможността на хората да пътуват по целия свят, каза още Стойчев. Впечатлен е и от бързия и достъпен интернет. Смята, че въвеждането на еврото, което е наболял и актуален въпрос, ще бъде в полза на българите. Той направи сравнение със САЩ, където всеки щат има свои закони и различни стандарти на живота. Въпреки това, не може да си представи да има различни валути.

На въпрос дали планира да се върне в България и в любимото му село Ичера, той отговори, че би искал да пътува между своя дом в Америка и родната си страна. 

Не губи надежда за по-доброто бъдеще на Сливен, като би искал да възроди Стария бряст. „Не трябва Стария бряст да бъде мемориал, паметник. Той трябва да бъде жив, да остане символ на града и на живота в него, коментира Цветан Стойчев. Аз го видях , като символ на моята България. Изрязан, с жестоко окастрена коруба и все пак се опитва да живее в следващия ден, малко непредвидим и неизвестен, но все пак живее с надеждата за утре към новия ден. Новият ден може да е по-хубав. Невероятна борба за живот и оцеляване!“

От Община Сливен от май, тази година осъществяват подобна техника -  Тануки бонсай, която съчетава живо дърво с кората на мъртво дърво. Бе дадена посока за растеж нагоре на клоните, растящи от западната страна на дървото. Единият бе прокаран през хралупата до горната част на кухия дънер.

Стария бряст е исторически знак на Сливен, намерил място в герба на града, за поколения наред той е място за срещи и комуникация между гражданите. В исторически аспект Стария бряст е единственото дърво, останало от вековната гора "Magna Silva Bulgarica".

През 2018 година от фирмата, която се грижеше за дървото, обявиха, че дървото е поразено от трахеомикоза, като Брястът е бил заразен с така наречената холандска болест - смъртоносна инфекция, въпреки поставената му поливалентна ваксина.

През 2021 година Общината инициира анкета за съдбата на символа на Сливен и участниците в нея решиха Стария бряст да се превърне в произведение на изкуството. Тогава бе сформиран и Общественият съвет, съставен от художници, архитекти, проектанти и др., за да проведе конкурс за идейни проекти. Община Сливен обяви и конкурс за оформление на пространството край Стария бряст, като задължително условие бе съхраняването на част от кореновите издънки и от изсъхналия ствол на дървото.