site.btaЗад униформите се крият истински хора, казва режисьорът Драгомир Шолев

Исках да разкажа чисто човешка история, да покажа, че зад тези униформи се крият истински хора, от плът и кръв. Хора със техните страдания – пълноценни, пълнокръвни. Това беше моята водеща задача, казва пред БТА режисьорът Драгомир Шолев по повод премиерата на „Нито крачка назад“.

Късометражният филм е вдъхновен от реални събития и е посветен на младши инспектор Петър Бъчваров, загинал при изпълнение на служебния си дълг, на българско-турската граница през 2022 г. Сюжетът проследява едно дежурство на гранични полицаи, разкривайки напрежението, отговорността и рисковете, с които те се сблъскват ежедневно. Главна дирекция „Гранична полиция“ отличи лентата като пример за силата на съвременното българско кино.

„Нито крачка назад“ е част от девиза на граничарите. Сметнах, че когато правим история за тези хора, най-правилното е да използваме техния девиз като заглавие на филма“, казва режисьорът. За работата с полицията по време на снимки допълва: „Те ни разказаха за света там, на границата, което за мен лично дотогава беше непознат свят. Бях чувал само от новините и от някакви филми. Но когато отидеш там и застанеш на две крачки от мрежата, и от другата страна има въоръжен войник, който е от чужда държава., когато се срещнеш със страдащите бежанци, и се сблъскаш на живо и с тяхното нещастие, виждаш комплексността на целия проблем... Виждаш, че няма добри и лоши, че не е черно и бяло... Много сложна е динамиката на различните вплетени драматични ситуации, на хора от различни култури, с различен произход“.

Драгомир Шолев е и сценарист на „Нито крачка назад“, по идея на Станислав Стоянов, който е и копродуцент, заедно с Габриел Георгиев. Оператор е Борис Славков, монтаж – Виктория Радославова, музика - Munsee. В ролите са Гергана Плетньова, Мария Панайотова, Никола Стефанов, Тома Маринов, Боян Анев, Димитър Захариев, Атанас Бончев-Наката.

Режисьорът Драгомир Шолев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Какво символизира заглавието „Нито крачка назад“ в контекста на филма? Има ли българското кино капацитет да влияе на обществения разговор по теми като патриотизъм, служба и саможертва? Доколко филмът е изцяло реалистично документален и доколко има художествена измислица? Има ли амбиция да направи пълнометражен филм по темата?

Г-н Шолев, какво Ви мотивира да се захванете с тази тема?

- Може би е малко встрани от основната тема, въпреки че пак е свързвано с семейството. Пак е свързвано с моята концепция за киното, като огледало на живота. И просто видях възможност да заснема нещо, докато чакам да се случат големите неща...

Заглавието носи силно послание – как го тълкувате Вие и какво символизира в контекста на филма?

- То може да символизира много и различни неща, и трябва да оставим възможност на зрителите да интерпретират сами. Но „Нито крачка назад“ е част от девиза на граничарите. Сметнах, че когато правим история за тези хора, най-правилното е да използваме техния девиз като заглавие на филма.

Това е не е проект, а кауза по думите на директора на „Гранична полиция“ – Антон Златанов...

- Да, за тях е кауза. Това е много чувствителна тема. Граничарството е свързано с поминъка на този регион. През него те виждат живота си, съдбата си – всичко е свързано с тая професия.

Идеята беше да ги покажем като герои, като хора, които са отдадени на професията и до голяма степен не го правят за пари. Освен това, тази професия се предава от поколение на поколение.

Смятате ли, че обществото ни разбира какво стои зад понятието „служебен дълг“ днес?

- За мен е интересно как хората биха реагирали на тази история, как тя би живяла, как би се отразила в мисленето и в чувството на зрителите. Това ми е любопитно.

Мислите ли, че българското кино има капацитет да влияе на обществения разговор по теми като патриотизъм, служба и саможертва?

- Сто процента киното влияе. То има възможност да влияе. Но като цяло, аз не съм привърженик на така нареченото пропагандно кино. Надявам се, че не ни вкарват в такава ниша. Аз съм го направил от подбуди да разкажа една най-чисто човешка история, да покажа, че зад тези униформи се крият истински хора, от плът и кръв. Хора със техните страдания – пълноценни, пълнокръвни. И това беше моята водеща задача.

Казвате преди време, че при Вас много малка част от нещата се променят по време на снимки, така ли беше и този път?

- Да, продължавам да спазвам такъв принцип. Когато съм на снимки, искам да имам ясна история и да знам най-важните структурни точки на тази история. Има различни концепции за снимане. Има хора, които идват на снимки, импровизират, пишат от ден за ден.... Аз нямам такова самочувствие. Искам да имам ясна представа в главата ми какво точно се случва. Защото по време на снимки ти трябва да решаваш съвсем други проблеми. И ако не знаеш накъде вървиш, може да настъпи хаос, и може да стане една обърквация, каквато никога после не можеш да оправиш. 

Чисто професионално как работихте с полицията?

- Ние бяхме поканени от тях да свършим тази работа. И оттук нататък имахме едно прекрасно сътрудничество на професионално ниво. Организационно ни помогнаха. Най-полезното беше, че ни разказаха за света там, на границата, което за мен лично дотогава беше непознат свят. Бях чувал само от новините и от някакви филми. Но когато отидеш там, и застанеш на две крачки от мрежата, и от другата страна има въоръжен войник, който е от чужда държава, когато се срещнеш със страдащите бежанци, и се сблъскаш на живо и с тяхното нещастие, виждаш комплексността на целия проблем... Виждаш, че няма добри и лоши, че не е черно и бяло... Много сложна е динамиката на различни вплетени драматични ситуации, на хора от различни култури, с различен произход...

Ние направихме само 15 минути, за толкова ни стигнаха силите... „Гранична полиция“ помогна да видим този живот отблизо, да се опитаме да го разберем и да се опитаме да го предадем на зрителите – така, както сме го разбрали...

Границата документално-художествено има ли я? Доколко филмът е изцяло реалистично документален и доколко има художествена измислица?

- Ето това е най-интересният въпрос – до каква степен фикцията е измислица и до каква степен документалистиката е реалност. Сега живеем в свят, в който, особено с изкуствения интелект, всека една измислица може да бъде много по-реалистична и от най-реалистичната действителност... И много трудно е да се претендира за автентичност... Мисля, че това ще бъде в бъдеще основният въпрос пред изкуството изобщо, както и пред киното... 

Моята цел не е била да правя документален разказ, а по-скоро съм искал да предам живота такъв какъвто съм го усетил за няколкото седмици, които бяхме и живеехме там.

Аз обичам и почти нямам филм, в който да не смесвам натурчици, професионални актьори и деца. Това е една малко еклектична смесица, но от другата страна се получава много интересен резултат. Много интересен е процесът на работа, защото актьорите помагат на тези, които никого не са стъпвали на снимки... И това ме е много любопитно като материя – да смесвам. 

Имате ли амбиция от „Нито крачка назад“ да направите пълнометражен филм?

- Нямахме такава амбиция, когато започвахме... Но там има толкова много потенциал, толкова много разкази... Има много гледни точки... Много е сложен този процес и изобщо тази ограда там, която, от една страна е края на света, но от друга страна е началото на света...  Ако е рекъл Господ, ще произлезе нещо по-голямо.