site.btaНавършват се 45 години от преминаването на олимпийския огън през Ловеч

На 29 юни се навършват 45 години от преминаването на олимпийския огън през Ловеч, съобщи за БТА Ганчо Ганев – уредник в отдел „Нова и най-нова история на България” в Регионалния исторически музей.

„Олимпийският огън през 1980 г. минава през територията на България в разстояние от 924 км, като Българският олимпийски комитет (БОК) решава трасето у нас да преминава през знакови места, символизиращи дружбата между България и бившия вече СССР (Съюз на съветските социалистически републики). В това трасе влиза и тогавашният Ловешки окръг”, обясни Ганев.

По думите му това е знаменателно събитие, в което участват различни представители на обществото. Те са били изключително заинтригувани, защото за пръв път олимпийският огън ще мине през улиците на Ловеч.

На 29 юни 1980 г. в 17:00 ч. факелът е посрещнат тържествено на границата с Габровски окръг. Носителят на огъня, изтъкнатият в миналото габровски футболист Никола Яков, приближава до първия факлоносец на Ловешки окръг – майсторът на спорта Николай Христов, съпроводен от спортисти на дружество „Осъм”, и му го предава.

Тържествени речи произнасят председателят на организационния комитет на Габровски окръг Минко Тодоров и Христо Хараланов – заместник-председател на Окръжния народен съвет – Ловеч и председател на организационния комитет.

Огънят тръгва към Ловеч, а по маршрута се включват и колоездачи от Троян.

„В парка „Стратеш“ колоната се отправя към мемориала, свързан с българо-руската дружба, където се намират паметници на руските воини, загинали при освобождението на Ловеч през 1877 г. Тук са поднесени венци и цветя. На това място факлоносецът предава факела на поста, който стои на специално изготвения постамент. От паметника новите факлоносци, двама от които са облечени в униформи, наподобяващи облеклото на космонавт, продължават към родната къща на Георги Иванов – първият български космонавт, където са посрещнати от неговите родители, след което се отправят към паметника на Васил Левски”, разказа историкът.

Именно на това знаково място се провежда и официалният ритуал по посрещането на олимпийския огън „Москва 1980“. Тук са представителният танцов състав от училище „Никола Илиев“ (сега Основно училище „Проф. Димитър Димов“), гимнастическа група от Средно спортно училище „Асен Драганов“ (днес вече не съществува), две групи от по сто деца от ловешките училища, облечени в стилизирани костюми на алени макове и на люляци, и градският духов оркестър.

Сред официалните лица са представители на БОК, Българския съюз за физическа култура и спорт, първият секретар на Окръжния комитет на БКП (Българска комунистическа партия) Петър Балевски, председателят на Окръжния народен съвет Георги Шарков, членове на изпълкома на Окръжния и Общинския народен съвет, обществени личности. Присъстват и членове от съветската делегация по пренасянето на олимпийския огън, начело с Михаил Михаричев, гости от побратимения на Ловеч град Рязан.

След кратка реч, произнесена от председателя на Общинския народен съвет Петко Великов, и кратко слово от страна на Борис Лагутин – член на съветската организация, се изпълнява тържествената програма от спортисти, самодейци и възпитаници на ловешките детски градини.

Факлоносецът се изкачва по специално направен постамент, където запалва олимпийския огън, и продължава своя път през площад „Тодор Кирков“. Поднасят се венци на признателност пред паметника на войводата Тодор Кирков, участник в Априлското въстание.

Щафетата с олимпийския огън, носен от лекоатлети, преминава през Покрития мост и по улица „Георги Димитров“ (сега булевард „България“) и се спира пред паметника на Христо Кърпачев (поет, участник в Партизанското движение по време на Втората световна война. Сега на това място се издига катедралният храм „Св. св. Кирил и Методий”).

„В ритуала са включени ученици от ловешките училища, които са построени. Лекоатлетите, носещи огъня, преминават през шпалир от спортисти, облечени в бели спортни екипи. Те тръгват след факлоносеца на път за Плевен. След преминаването на два километра огънят се поема отново от група колоездачи от дружество „Хемус“, разказа Ганчо Ганев.

Така олимпийският огън стига до границата на Ловешки и Плевенски окръг - мястото, където има крайпътно заведение, популярно като Тенекиения хан. Към посрещачите от Плевенския окръг се обръща Христо Хараланов. С кратка реч му отговаря Георги Еремиев - заместник-председател на Окръжния народен съвет в Плевен.

В 20:10 ч. огънят преминава от ръцете на ловешкия представител Стефан Петров, възпитаник на Гимназията с преподаване на немски език „Ернст Телман“ (сега Профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I” – Ловеч), който предава тържествено огъня на изтъкнатия в миналото колоездач – майсторът на спорта Спас Златков.

„Ето така преминава това знаменателно спортно шествие - за няколко часа. А каква огромна подготовка е извършена! За да се постигне целта – а именно пренасянето на огъня да се превърне в събитие от национално значение, се подготвя специален сценариен план. Участие вземат не само важни личности, свързани със спортния и политическия живот на Ловешки окръг, но са ангажирани и цялото ловешко гражданство, военнослужещи, деца от детските градини, ученици (пионери и комсомолци), певците от градския хор, актьори, военният духов оркестър, градският духов оркестър, хорът на запасните офицери, танцовият състав на Профсъюзния дом на културата и т.н. За обезпечаването на безпроблемното преминаване на олимпийския огън са впрегнати и органите на дирекциите „Народна просвета“ и „Народно здраве“, МВР, „Мототехника и автосервиз“ и Съюз на българските автомобилисти. И цялата тази огромна организация е съгласувана с БОК”, описа деня преди 45 години Ганчо Ганев. 

Той изказа мнението си, че олимпийските игри са ценни не само поради спорта, но и заради тяхната роля в насърчаване на мира и разбирателството между народите. „Трите основни олимпийски ценности – съвършенство, уважение и приятелство – са насочени към изграждането на по-добър свят чрез спорта, културата и образованието. Спортът изгражда характер, уважение към другите, дисциплина и сила. Той прави младите хора по-здрави, по-силни и по-уверени. Спортът е едно от най-силните оръжия срещу предизвикателствата и опасностите, които дебнат младите днес. А точно именно от такива идеи имаме нужда сега”, категоричен е уредникът в ловешкия исторически музей.

Според него проведените през 1980 г. летни олимпийски игри в Москва си остават може би най-забележителното постижение на българския спорт – осем златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала, включително три отличия в отборните спортове.

Ганев допълни, че досега България четири пъти е имала щастието да посрещне олимпийския огън. Първият път е още през 1936 г., когато от Гърция той преминава през Кулата, Дупница, София и Сливница. За игрите в Мюнхен през 1972 г. маршрутът преминава през Бургас, Варна и Русе, откъдето е предаден на румънците. Следва Москва – 1980 г., а за олимпиадата в Атина през 2004 г. пламва символично в София.