site.btaЦялото изкуство на Кристо е един голям урок по свобода, смята главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов

Цялото изкуство на Кристо е един голям урок по свобода. Мисля, че всички ние имаме нужда от това и се радвам че можем да предоставим страниците на списание ЛИК,  за да може да стигне до колкото се може по-голяма публика. Това каза главният редактор на списанието на БТА доц. Георги Лозанов. Събитието представя новия брой, наречен „Кристо и Жан-Клод на 90 във вечността“. Провежда се едновременно в зала „МаксиМ“ на БТА в София и Центъра "Кристо и Жан-Клод" в Габрово. С видеовръзка се включват и националните пресклубове на агенцията в страната и чужбина.

„Кристо и Жан-Клод успяха да превърнат любовта си и пословичната си връзка в творчески метод. Успяха да предизвикат държавните политически институции да работят като културни институции и да позволят на Райхстага да бъде опакован, или кметството в Париж да позволи опаковането на Понт Ньоф. Когато превърнеш, макар и за кратко, политическите институции в културни институции, се получава едно друго усещане за свобода и цивилизованост, което изкуството на Кристо и Жан-Клод носи. Това е и част от политиката на списанието – връзката със западната култура и по-общо световната култура“, каза доц. Лозанов.

Той посочи, че през комунизма на Христо Явашев се гледа като на невъзвращенец и поради тази причина това, което се публикува за него, е в т.нар. секретни бюлетини, които ги четат само избран кръг партийни лидери. „Кристо никога не се е отказвал от родината си, а от комунистическа България, където не е могло да се прави свободно изкуство. Всичко друго е могъл да приеме, но не и това, и затова час по-скоро търси територия, където може да прави свободно изкуство. Тъжното е, че това продължи и след 1989 г. което подхранваше неговите страхове, че комунизмът като система има своите остатъци, които продължават да тегнат върху България. Той, така и не намери у себе си докрай усещането, че може да се върне в България напълно свободно. Мисля, че това му тежеше в някакъв смисъл“, коментира доц. Лозанов.

Жан-Клод беше посетила България, но той имаше този проблем, който носеше от младостта си като травма. За сметка на това, той истински помагаше на българите, с които се чувстваше свързан“, каза Лозанов.

Разказа, че е имал среща с него в дома му, в Ню Йорк, и заедно със Стоян Радев, правят един много дълъг разговор, който Кристо харесал: „Идеята беше да има филм, свързан с неговото изкуство. Но този филм не беше разрешен да бъде направен от нашия филмов център по същата причина – защото Кристо не обичал България“.

„Мисля, че от 2016 година и проекта „Плаващите кейове“, Кристо и Жан-Клод станаха част от нашата културна идентичност. И чрез тях, през техните очи и тяхното мислене, преживяваме света. Говоря за хората, които имат отношение към изкуството. Няма съмнение, че те са едни от най-големите творци на постмодерната епоха. Няма съмнение че те ще останат по този категоричен начин“, смята доц. Лозанов.

По думите му за Кристо най-важното нещо е свободата: „Не само няма изкуство без свобода, но няма и индивид без свобода. Ти си ти, доколкото си свободен. Колкото по-малко си свободен, толкова по-малко си ти. И това усещане за идентичност, което минава през свободата, и ако ти отнемат свободата е много по-лошо, отколкото да ти отнемат името и другите характеристики на твоята личност“.

/ДД