site.btaПациенти и лекари настояват за административни промени в диагностиката и наблюдението на хроничните бъбречни заболявания

Пациенти и лекари настояват за административни промени в диагностиката и наблюдението на хроничните бъбречни заболявания. Около тази идея се обединиха представители на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, на Българската болнична асоциация, на Българския лекарски съюз, на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и на Българската нефрологична асоциация. Общ техен проект, осъществен през лятото на 2024 г., показва, че сред 2500 пациенти, хоспитализирани в отделния по ендокринология, по нефрология и по кардиология в шест големи болници във Варна, Русе, София и Пловдив, всеки трети от тях има хронично бъбречно заболяване. Данните от допитването бяха представени пред журналисти от Христина Николова, председател на пациентската организация. По думите ѝ голяма част от тях не са знаели за това си състояние.

Бъбреците не болят, когато започнат да боледуват, но в България има диагноза „хронична бъбречна недостатъчност“, но няма диагноза „хронично бъбречно заболяване“, като поради тази причина липсват кодове, по които лекарите да работят. Кодовете са указани в Международния класификатор на болестите - 10-та ревизия, но не са имплементирани в българската система. Хроничното бъбречно заболяване протича в пет фази, но за първите три фази липсват съответните кодовете по Международния класификатор на болестите, а това са фазите, в които болестта все още е лечима.

Световната здравна организация, която изготвя класификатора на болестите, подкрепя въвеждането на допълнителните кодове и затова сме уведомили министъра на здравеопазването в началото на юни тази година, каза Нела Вампорова, представителна СЗО за България.

Нефролозите в страната са близо 260 и са разпределени неравномерно, дори има региони, в които нефролози няма, каза още Христина Николова. По думите ѝ е редно първите фази на заболяването да бъдат наблюдавани от личните лекари, но когато болестта се е задълбочи, пациентът трябва да бъде насочен към нефролог. Целта е навременно лечение, което да забави хемодиализата с 8-10 години, добави тя

Ако се проследят всички пациенти, засегнати от диабет или от сърдечно-съдово заболяване, вероятно процентът на хората с хронично бъбречно заболяване ще е по-голям, каза проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация.

В България се заделят наполовина по-малко средства за здравеопазване в сравнение с която и да е друга европейска държава, каза доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България и обърна внимание на превенцията на болестта. Социално-значимите заболявания засягат голяма част от хората – над 15-20%, засягат все по-млади хора, а ако не се диагностицира навреме, водят до инвалидизация и смърт, припомни лекарят. Поради тези си качества тези заболявания водят до много икономически загуби на близките на пациента и на икономиката на страната. По думите му трябва да отпаднат лимитите в извънболничната помощ, след като се обръща сериозно внимание на превенцията и на профилактиката.