site.btaОбществото трябва да работи повече за опазването на обектите на ЮНЕСКО, каза за БТА проф. Николай Ненов

Цялото общество трябва да работи повече за опазването и развитието на обектите на ЮНЕСКО. Това каза в интервю за БТА в Русе проф. Николай Ненов - директор на Регионалния исторически музей в Русе и председател на 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство на ЮНЕСКО, която ще се проведе от 6 до 16 юли в централата на организацията в Париж, Франция.

Проф. Ненов информира, че България има 10 обекта, включени в списъка на световното наследство – три от тях са свързани с природното, а останалите седем – с културното наследство.

„Последният обект е едно наше присъединяване към Вековните букови гори на Карпатите и на Европа като цяло. Става дума за буковите гори в резерватите на Национален парк „Централен Балкан“, обясни той.

По думите му опазването и развитието на обектите на ЮНЕСКО е процес, в който участват много страни.

„Трябва да се гледат всички заинтересовани от това един обект да бъде със знака на ЮНЕСКО. Много е важна синергията, която да се постига между отделните власти – национални, регионални, местни. Не по-малко важно е да се чуе мнението на хората, защото в последните 10 години в целите на ЮНЕСКО е заложена работата с общностите. И гласът на общностите трябва винаги да се чува. Това означава, че имаме нужда от още комуникация с различните общности – било групи по интерес, било местни общности. Отделно са и заинтересованите – всички тези, които ще спечелят, в случая визирам туризма. Така виждаме множество и различни групи от хора. Учените са не по-малко важни в този процес, както и медиите. Те трябва да знаят по какъв начин могат да комуникират целия този процес, който да бъде в полза на обществото. Всъщност всички ние трябва да се опитваме да работим повече за обектите на световното културно наследство“, каза проф. Ненов.

Той подчерта, че предстоящата сесия е един от ключовите годишни инструменти на Организацията за образование, наука и култура на ООН.

„Не може да не се проведе. Това ще блокира изобщо работата на тази световна организация. Комитетът за световно културно наследство се състои от 196 държави-членки. Като цяло местата на ЮНЕСКО, както ги наричаме, част от световното културно наследство, са 1223, които се намират в 168 държави“, обясни той.

Комитетът се ръководи от Секретариата на Центъра за световно наследство към ЮНЕСКО, както и от три консултативни органа – ICCROM, ICOMOS и IUCN.

„Това са органи, които се водят неправителствени организации. Те са съставени от професионалисти. Едни от тях са експерти по паметници на културата и места, други отговарят за околната среда и екологията, а трети са за консервация и за реставрация“, обясни професорът.

Тези организации изготвят доклади за всички обекти, независимо от етапа им.

„Дали искате да включите някой обект в предварителния лист, или вече сте изготвили досие за номинация – т. е. да влезе на сесия, както сега в тази сесия ще има нови обекти, и те да бъдат признати за обекти на ЮНЕСКО. Ако държавата иска да нанесе някакви изменения в територията, в буферната зона до обекта – например ще минава магистрала или някакъв път, той се съгласува съответно с тези органи и се взима решение. Друг въпрос е, ако има някакви проблеми, които да вкарат този обект в риск – например при война. Ето по този начин работи Комитетът за световно културно наследство“, каза проф. Ненов.

От всички 196 държави-членки, 21 имат право на глас, включително и България.

„Това, което ще се случва в централата на ЮНЕСКО в Париж през юли, вече ще е подготвено, ще се знае всеки ден с каква тема ще се занимават – дали с предварителния списък, дали с обекти, които са застрашени, как ще се разгледат, в каква степен са застрашени. Дали държавата, която е страна-членка, има своите възражения, или няма. И ето всички тези детайли ще покажат как ще се придвижи цялата тази процедура във времето, като зависи от гласовете на тези, които имат право. Като цяло това е много скучно, както чувате. Най-общо казано представяния на отделните обекти на ЮНЕСКО няма да има. Очаква се, като това е правило, експертите, които са в залата, да познават всяко едно досие, да познават всеки един от обектите, които се обсъждат с детайлите му, с възраженията, ако има, с мненията на отделните съветващи институции. И по този начин на база на своите информирани становища да вземат решения“, обясни той.

На предстоящата сесия няма да се разглеждат обекти от България, но страната ще представи две ключови кандидатури.

„Разбира се, има два много важни обекта за България. И за тях ще има със сигурност кръгла маса. На нея ще се говори за Дунавския римски лимес, като вероятно ще има и изложба. Римският лимес ни включва към сърцето на Европа, към тази европейска култура, която е основа на съвременната ни идентичност. И с тази кандидатура за Дунавския римски лимес България ще бъде заедно с още три държави – Хърватия, Сърбия и Румъния“, каза проф. Ненов.

Другата важна кандидатура е „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия“ в Пловдив, по която все още се работи и не е напълно готова за разглеждане.

България ще председателства 47-ата сесия, като активно участва в организацията ѝ, включително чрез финансиране и тясно сътрудничество със Секретариата.

„И да кажем и това, че 47-ата сесия ще се състои в централата на ЮНЕСКО, а не просто в Париж. И това е важно уточнение, защото Центърът за световното наследство е част от отдела ‘Култура’ на ЮНЕСКО. Знаете, че абревиатурата ЮНЕСКО означава, че имаме една Организация на обединените нации, която се фокусира върху образованието, науката и културата. В случая културното наследство е част от темата култура и въпросната сесия ще се случи в централата на тази световна организация“, обясни проф. Ненов.

Като директор на Регионалния исторически музей в Русе, той сподели личната си гледна точка относно своята роля:

„Разбира се, като изследовател е много интересно човек да види от друга гледна точка цялата тема за културното наследство. Има и някои новости, с които не съм се сблъсквал, което е съвсем нормално. И в същото време смятам, че темата е в развитие най-общо казано. Всичко тук е динамично и не се случва само от един път и само на една сесия. В продължение на тази една година съм имал срещи както извън страната, така и у нас, които също са ми позволили да бъда по-добър професионалист“, каза проф. Николай Ненов.