site.btaРакът на гърдата е лечим, когато бъде открит навреме, каза хирургът д-р Мариела Василева

Ракът на гърдата е лечим, когато бъде открит навреме и е изключително важно да не се страхуваме от профилактичните прегледи. Това каза в интервю за БТА д-р Мариела Василева, специалист хирург в медицински комплекс „Д-р Щерев“ и председател на Българското дружество за борба с рака на гърдата.

Една от кампаниите, които организацията реализира съвместно със сдружението на жените мотористи, е свързана с провеждане на безплатни прегледи за рак на гърдата. В рамките на два дни, по време на „Troyan Run fest", такива бяха осъществени и в Троян.

„Идеята ни не е да прегледаме всички, защото не можем да го направим, а да накараме хората да си обърнат внимание, да повишим информираността за това заболяване“, посочи д-р Василева. Здравната каса дава възможност на всяка една здравноосигурена жена на възраст от 30 до 50 години да си направи безплатно ехография и без нас, а от 45 до 75 години на всеки две години да си прави безплатна мамография, подчерта тя. Ние просто искаме да подсетим хората за тази възможност, добави специалистът. 

Според нея към безплатните прегледи за рак на гърдата има много голям интерес, но при тях не се откриват много находки. „,Мисля, че хората по-скоро много се страхуват да отидат на лекар, да чуят лошата новина и това е голям проблем“, допълни тя.

Д-р Василева посочи, че по принцип е добре едно образувание в гърдата да бъде открито, когато е под два или дори един сантиметър. Тези неща трудно могат да бъдат напипани от сам човек, ако той сам ги усети, значи тогава е над 1,5 или 2 см.

По тази причина прегледът винаги трябва да включва освен клиничен преглед и някакво образно изследване. За жените под 45 години това на първо място е ехографията, за тези над 45 години по-чувствителното изследване е мамографията, защото в периода на перименопауза и менопауза, през които една жена минава между 45 и 55 години, се случва мастна преустройка на гърдите и те се променят по вид, обясни лекарят.

Истината е, че навсякъде хората трудно си обръщат внимание, но при нас в България, положението е особено зле, защото ние нямаме и скринингова програма за рак на гърдата, подчерта д-р Василева. Това трябва да бъде една програма, която не просто да приканва хората да ходят регулярно на прегледи, но също така да бъде организирана от гледна точка на хората, които ще четат резултатите. Те трябва да имат опит, да се занимават специално с това, добави тя. 

В Европа има различни изисквания колко мамографии трябва да е прегледал един лекар, с какъв апарат трябва да се случи тази мамография и т.н. Мамографията е четири снимки, по две на всяка гърда. Това се прави на много малко места в България, повечето болници правят по една снимка, което не е правилно, защото така могат да се изпуснат неща. Правилото е за прилагане на дигитална мамография, със съвременни апарати, които не навсякъде са налични. Рентгенологът, специалистът по образна диагностика, който чете, трябва да има опит в четенето на мамографии. Това, което трябва да има е един скрининг, който може да осигури не само поток от пациенти, но и контрол върху качеството на всички етапи от процеса по-късно, Мариела Василева. 

Мисля, че в Австрия около 50 на сто от жените участват в скрининг, в Холандия процентът е по-висок. В България няма статистика, няма раков регистър, няма статистика колко жени отиват изобщо на мамография, липсват и специалисти, коментира д-р Василева.

Възрастта, в която най-често се среща рак на гърдата в България, е между 55 и 65 години – това са нашите майки. Те са тези, които трябва да не пропускат профилактичен преглед, каза тя.

Рисковите фактори за развитие на рак на гърдата, освен общите за всяко онкологично състояние наднормено тегло, тютюнопушене, употреба на алкохол, са два. Единият е наличието на плътни гърди, което е свързано със съотношението на мастна и жлезна тъкан в гърдата, обясни лекарят. Някои жени имат генетично повече мастна тъкан, други – жлезна. В периода на перименопаузата и менопаузата тази тъкан се преустройва и става по-мастна, но при 25 на сто от жените тя остава жлезна тъкан, много плътна. От една страна при тях трудно се вижда каквото и да е било, от друга, е по-рисково. За тях е задължително редовно да ходят на мамография, показна е дори 3Д мамография (томосинтез), т.е. две проекции на мамографията не биха били достатъчни. Препоръчва се томосинтез или в краен случай ядрено-магнитен резонанс. Много малка част от мамографите в България имат такъв  – около три процента, посочи също Мариела Василева. 

Другият рисков фактор за развитие на това конкретно заболяване е наследственият момент. „Много често има неразбиране какво означава наследствена обремененост. Ако вашата майка се е разболяла на възраст между 55 и 65 години, това не е наследствена обремененост. Наследствена обремененост е, ако се е разболяла преди да навърши 50 години. Тогава е необходимо да бъдат направени допълнителни генетични изследвания и ако те се потвърдят, вече говорим за увеличен риск от развитие на рак на гърдата“, поясни Василева.

В случаите на установена мутация, свързана с висок риск от развитие на рак на гърдата, защото не всички мутации са еднакви, за съжаление, превенцията е профилактична мастектомия – премахване на гърдите. Това се налага само в ситуации, в които рискът е много висок и имаме носителство на мутация в BRCA 1 и BRCA 2 гените, каза тя.

Друг вид превенция на рака на гърдата е поддържане на нормални стойности на телесното тегло, физическа активност, поддържане на стойностите на витамин Д в норма, неупотреба на алкохол и цигари.

Според д-р Василева достъпът до психолози за жени с рак на гърдата в България е много труден. В тази посока Българското дружество за борба с рака на гърдата разработва приложение за пациенти, което може да се намери онлайн. В него има контакти на различни психолози и имаме желание да разширим този контакт, да направим специална част, свързана с оценка на депресията при тези пациенти, разказа специалистът. 

След интервю с пациентите, регистрирани в приложението, установихме, че едва 25 процента от тях изобщо някога са били консултирани от психолог. В общи линии достъпът до психолог е по-скоро изключение, отколкото правило, допълни лекарят.

За съжаление, към днешна дата няма статистика за това колко българки губят живота си от рак на гърдата, каза още д-р Василева. „Преди две години затвориха Националния раков регистър. Не казвам, че беше съвършен, дори напротив, но все пак имаше някаква относително подробна и всеобхватна статистика за състоянието. Последните що годе релевантни данни казват между 3500 и 4000 жени на година. Трябваше да бъдат отворени електронните медицински досиета, но това все още не е факт. Преместиха раковия регистър в Националния център по анализи и там, ако се разгледа сайтът, може да се види някаква безкрайно оскъдна информация, коментира Мариела Василева. 

„Ежедневно си задавам въпроса как е възможно да се правят здравни политики в ситуация, в която няма реална, достоверна информация за ситуацията“, посочи тя. Има данни от Здравната каса, които се различават с близо 1500 жени от тези на Националния център по анализи. Съответно не може да има такава голяма разлика от 40 процента в бройките, каза председателят на Българското дружество за борба с рака на гърдата.

Според д-р Василева това, което е необходимо на лекарите, за да се справят по-успешно в работата си, е обучение. Нещата, които трябва да се направят са много, но най-вече трябва да се подобри познанието, образованието и на медицинските специалисти, и на пациентите за заболяването.

Истината е, че в България ракът на гърдата се среща два пъти по-рядко в сравнение със Западна Европа, но ние вървим по техните стъпки, каза д-р Мариела Василева. Индустриализацията, западната диета, килограмите, преработените храни, тютюнопушенето оказват голямо влияние. По дефиниция очакваме броят на случаите да се увеличи. От друга страна населението на България непрестанно намалява, с десет процента сме намалели за десет години от 2011 до 2021 г. Според мен там някъде държим едно ниво, но не мога да кажа истината в числа, защото няма статистика, допълни Василева.