site.btaСело Делчево ще отбележи Еньовден с двудневна програма на 21 и 22 юни

Село Делчево ще отбележи Еньовден с двудневна програма на 21 и 22 юни, съобщиха от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитията ще започнат на 21 юни, събота, от 17:00 часа с шествие от площада към местността „Вълчова тумба“, където ще бъде взета мълчана вода. На следващия ден, 22 юни, неделя, в 05:00 часа ще се тръгне от площада в селото с факли отново за местността „Вълчова тумба“, където ще се посрещне изгревът и слънцето, а по пътеките ще се берат билки.

Официалното откриване на празника ще бъде в 11:00 часа в местността „Катуровата поляна“, посочиха от Общината. Там ще се проведат три конкурса – за най-хубав еньовски венец, за автентична рецепта, приготвена с билки, и за най-красив цветен букет. Музикалната програма включва Гайдарски състав – Гоце Делчев, фолклорна група „Пирински глас“ от Разлог и оркестъра на Здравко Георгиев от Гоце Делчев.

В българския народен календар 24 юни е известен като Еньовден, както и "среди лето" или ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене, по информация на Отдел "Справочна" на БТА. Празникът има различни названия - Яневден в Софийско, Иванден в Западна България, Иван Бильобер в Североизточна България. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Според народните обичаи и вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява и който види това, ще бъде здрав през годината. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила особено на изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек - с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на Еньовден, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. В някои райони се правят толкова китки от набраните билки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.