site.btaПочинал е един от трите брадати лешояда, които бяха пуснати в естествената им природна среда през май край Сливен

Едно от трите брадати лешояда, пуснати за първи път в природата тази пролет край Сливен, е починал, съобщи за БТА Елена Стоева, председател на управителния съвет на Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора.

Птицата, наречена ЛайфБГ, беше една от двете, дарени от зоопарка в чешкия град Острава. След като екипът забелязал, че тя изглежда вяла и отказва храна, птицата незабавно била транспортирана до Спасителния център в Стара Загора. Там били установени отслабване и загуба на тегло. Въпреки предприетата укрепваща терапия, лешоядът починал на следващата сутрин.

Според първоначалните данни от аутопсията, най-вероятната причина за смъртта е инфекция, която е надделяла над отслабения организъм в процеса на адаптация. Птиците били настанени в изкуствено гнездо под денонощно наблюдение, за да може да им бъде оказана първа помощ. В района на Сливенския Балкан имало продължителни дъждове и бури, което вероятно е допринесло за отслабването на организма на птицата. Назначени са допълнителни хистологични и лабораторни изследвания за окончателно установяване на причината за смъртта.

От „Зелени Балкани“ подчертават, че въпреки загубата, проектът за реинтродукция на вида продължава. Те отбелязват, че това е само началото на дълъг и труден процес, изпълнен с рискове, но и с надежда. Работата на терен се извършва по утвърдена методология, която е довела до успешното завръщане на вида в други части на Европа.

 "Отбелязахме пускането на тези птици с празник, защото това беше исторически момент, за който се работи от 30 години. Не сме се самозаблуждавали, нито сме заблуждавали обществеността, че успехът е гарантиран. Напротив, завръщането на редки видове е сложен процес“, заяви Елена Стоева пред БТА. Тя допълни, че птиците, излюпени в зоопаркове и стационари при контролирани условия, са изправени пред предизвикателствата на естествената среда. „Съдбата им до голяма степен зависи от естествения отбор. Някои няма да успеят да се адаптират, други могат да пострадат от антропогенни фактори – да бъдат отстреляни, отровени или да се ударят в електропроводи“, обясни Стоева.

Птиците са снабдени със сателитни предаватели за дистанционно наблюдение, но грижите за тях не могат да бъдат непосредствени, за да се гарантира, че ще станат истински диви. „Тази методология е изпробвана и утвърдена в много страни и благодарение на нея брадатият лешояд е върнат в редица европейски държави“, каза още Стоева.

Следващата стъпка е пускането на нови млади птици, като точният брой ще зависи от размножените в зоопаркове и развъдници екземпляри. Първите три бяха мъжки, а сега ще бъде направен опит за пускане и на женски. „Брадатият лешояд е хищна птица, която достига полова зрялост много късно – между осем и девет години. Шансът за оцеляване при всички естествени и антропогенни фактори е малък“, отбеляза Стоева. Тя подчерта, че въпреки трудностите ще продължат да пускат нови птици и да се грижат за тях дистанционно, защото това е пътят за завръщането на вида в дивата природа.