Христо Ботев не само е платил с живота си за нашата свобода, но още тогава е начертал посоката за едно по-добро бъдеще на България на база на образование, наука и култура. Това написа във Фейсбук съпредседателят на "Продължаваме Промяната“ Кирил Петков по повод 2 юни.
В публикацията си той споделя откъс от труда на проф. Филип Панайотов, който описва визията на Ботев за България в Европа: Европеизацията според Ботев не е просто модернизация на стопанската дейност и на всекидневния бит, макар това да е много важно, а радикално преобразование на българското общество според принципите на най-новата наука за свободата, т.е. на най-новите и най-прогресивните европейски идеи за обществено устройство.
Преди 150 години Ботев е осъзнавал, че за да се наричаме европейци, не само е било нужно географски да се намираме на континента, а е трябвало да променим начина, по който обществото ни функционира "според принципите на най-новата наука за свобода", пише Петков и допълва, че Ботев е разбирал обаче, че ние самите трябва да се преборим за това - да не чакаме спасител. Този път е свързан с образование, наука и култура. Ето какво е казал Ботев: Другите народи живеят щастливо и богато, издигнали са храмове на науката и на изкуствата и блаженствуват под дебелата сянка на своите царе и императори. А всичко това е направило образованието, науката и цивилизацията. А вие? Отворете и вие тук-таме училища, преведете няколко книги, захванете да издавате всевъзможни вестници, и вие скоро ще достигнете Европа, посочва още в публикацията си Кирил Петков.
Днес, 150 години по-късно, неговите думи са толкова актуални, колкото и тогава, коментира той и допълва, че Ботев описва двете посоки - пътят напред през образование, наука и култура, и пътят назад, този на “хайдушките” думи в механата.
/БИ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
