site.btaВсяко дете има нужда от семейство, което да се грижи за него с обич, казва Сабрие Ибрахимова от Желязковец, избрала приемното родителство като своя мисия

Всяко дете има нужда от семейство, което да се грижи за него с обич. Това каза за БТА Сабрие Ибрахимова от Желязковец, община Самуил, избрала приемното родителство като своя мисия. През последните 15 години домът на 68-годишната жена дава любов и уют на три деца, за които биологичните им родители нямат възможност да се грижат. „С покойния ми вече съпруг отгледахме с много труд и внимание пет момчета, две мои от първия ми брак и три негови. Синовете пораснаха, всеки пое по своя път, а къщата ни се изпразни. Тъй като много обичаме децата, решихме да станем приемни родители“, разказа Ибрахимова.

Първото момченце, което приемат в дома си, е на 12 години. „В продължение на две години бяхме изцяло отдадени на грижата за детето, то беше умно и възпитано. Заедно с братчето и сестричето му ги осинови много хубаво семейство от чужбина. Понесох раздялата тежко. На тръгване за Италия му предоставихме всички книжки, които сме му купували, за да не забрави българския език. Сложихме сред багажа му също снимките и други вещи, за да знае потеклото си, да си спомня къде е живял и какво е преживял“, обясни жената. В началото семейството от Желязковец поддържа връзка с осиновителите, чуват се с детето, но постепенно обажданията прекъсват. 

Раздялата с първото дете преди 13 години не спира семейството на Сабрие да отвори дома си за Юсеин Стефанов, който вече е 22-годишен млад мъж. Той постъпва при тях със стенокардия, за което приемното семейство в началото не знае. Започва се ходене по мъките, многобройни прегледи в различни болници, докато се стигне до успешна операция. „Юсеин беше много жизнено и енергично, хиперактивно дете. Стараехме се да го ангажираме с различни дейности, където да може да си изразходва енергията. С грижа и любов успяхме да го превърнем в един страхотен млад мъж, наша гордост“, разказа Ибрахимова. Макар вече да не получава парична помощ от държавата за Юсеин, приемната му майка на доброволни начала продължава да се грижи за него. „По закон приемните семейства имат право на финансови субсидии за деца и младежи до 18-годишна възраст. Приемният ми син отдавна не е в тази категория, но е спокоен, защото знае, че не е изоставен“, каза Сабрие Ибрахимова. Той живее в отделна къща в близост до нейната, като имотът е закупен със спестявания на възнагражденията и помощите, получавани за отглеждането на момчето. Нотариалният акт е на негово име, нещо, което по думите ѝ едва ли някой друг приемен родител в страната е направил. „Преди пет години, когато още съпругът ми беше жив, взехме решение, че ще продължим да полагаме грижи за него като наш собствен син и след като навърши 18 години. Сега усилията на всички ни – моите, на синовете и снахите ми, са насочени към приключване на ремонта на къщата, в която живее Юсеин. Той също помага при ремонта и поддръжката на двора на къщата“, разказа Ибрахимова. 

Третото дете, на което е решила да даде любов, е осмокласник. По думите ѝ той също се чувства прекрасно в дома си, учи с желание в училище в Разград, има отличен успех. „Имотът ми е достатъчно голям и съм готова в другия му край да построя къща и за него, за да продължат да живеят заедно с Юсеин като двама братя. Те са толкова привързани един към друг, помагат си за всичко“, разказва приемната майка. Тя посочи, че мечтата на по-малкия ѝ приемен син, за когото се грижи от шестгодишен, е като завърши средното си образование да продължи да учи за начален учител.

Няма по-голямо щастие от това да те наричат „мамо” и „тате“

„Децата са всичко за мен – и биологичните, и приемните. Не ги разделям за нищо, всичките са ми наравно, а те самите са болезнено привързани един към друг, уважават се и се подкрепят“, каза Сабрие Ибрахимова. Тя обясни, че винаги са се старали да не лишават приемните си деца от нищо, да ги направят знаещи хора, които могат да общуват. Да им вдъхнат самочувствие и да не се чувстват малоценни. „Още от самото начало и трите ми приемни момчета ни приеха и започнаха да се обръщат към нас с „мамо“ и „тате”, „бате“ и „како“. Какво друго може да ме направи по-щастлива от това”, добави приемната майка. 

Тя отбеляза, че на всички деца, за които се е грижила и продължава да се грижи, е дала нужните любов и внимание. По думите ѝ в новия си дом момчетата са научили много неща. Отнело ѝ е, разбира се време, за да ги откаже от придобитите лоши навици, но всичко това е станало с диалог и разбиране от двете страни, с поставяне на граници. Ибрахимова заяви още, че винаги е получавала подкрепа и разбиране от своите съселяни, а децата от своите връстници. „За мен да си приемен родител, е да дадеш обич на едно дете и да му осигуриш щастливо бъдеще“, допълни жената. 

Добрите примери на приемните родители и на добрите хора, като тези от община Самуил, трябва да се показват

Обществото трябва да види и да научи за добрите примери на приемните родители и добрите хора, като тези от Община Самуил. Те заслужават това внимание, каза за БТА директорът на дирекция „Социално подпомагане“ в Самуил Бюлент Мехмед. Той подчерта, че във времена на морален дефицит няма нищо по-увличащо от съзидателния пример. По думите му за приемната грижа се говори достатъчно, но за това какво се случва с младежите, навършили пълнолетие, информацията е малко по-оскъдна. „Приемната грижа за тях официално приключва, но връзката с приемните им семейства - не. Нито пък грижите на приемните им родители за тях. Това, което правят приемните родители като Сабрие Ибрахимова за децата и младежите, буди възхищение, то е нещо уникално. Това са хора, които правят чудеса. Любовта, с която отглеждат децата без дом, преминава всякакви граници на професионалния аспект“, посочи Бюлент Мехмед. Той изрази признание и благодарност към хората с големи сърца в Община Самуил за благородната мисия, която изпълняват.