site.btaНеизвестни факти за български писатели от разсекретени архиви представя в книгата "Забравени и незабравими" литературният изследовател Радка Пенчева

BOBSTH 06:30:01 26-02-2019
AM1610BO.012 06:30
Велико Търново - писатели - неизвестни факти - Радка Пенчева

Неизвестни факти за български писатели от разсекретени архиви
представя в книгата "Забравени и незабравими"
литературният изследовател Радка Пенчева


Велико Търново, 26 февруари /Марина Петрова, БТА/
Неизвестни факти за български писатели и техните творби представя в книгата "Забравени и незабравими" литературният изследовател Радка Пенчева. Авторката е дългогодишен уредник в къщата музей на Емилиян Станев във Велико Търново, а част от любопитните текстове са плод на нейните проучвания през последните години, когато са разсекретени протоколи, дневници, архиви и писма, свързани с личностите, описани в книгата.
Книгата е в две части. Първата е посветена на Емилиян Станев, а втората част - на автори, които по една или друга причина са били забравени през годините.
В частта за Емилиян Станев е изследвано и описано върху документи отношението му с други творци - Елисавета Багряна, Петър Динеков, Чудомир, Ивайло Петров, Тодор Боров, Блага Димитрова и Йордан Василев, разказа в интервю за БТА Радка Пенчева. Акцент в книгата са публикувани документи и спомени за участието на Емилиян Станев в Общонародния комитет за възстановяване на Велико Търново. Малцина знаят, че той е автор на обръщението към българския народ, когато е подета инициатива за събиране на средства за възстановяване на крепостната стена на Царевец през 60-те години на миналия век, посочи Радка Пенчева, цитирайки разсекретените архиви на комитета.
По думите й, Емилиян Станев е бил радетел за възстановяването на крепостта и за реставрацията на царския дворец. Археолозите са били срещу част от неговите идеи, защото той е искал там, където няма сведения кое как е изглеждало, възстановката да се прави със средствата на въображението. В своите доводи той цитира Юго, който казва, че "историята не е наука, тя е поема", посочи Пенчева.
В книгата са поместени позициите на писателя, публикувани по онова време в местния вестник "Борба" и в столичния вестник "Пулс". Поместени са извадки от протоколите от заседанията на комитета и от спомените на съпругата му Надежда Станева. Всички те показват страстната му позиция - знаците на второто българско царство да бъдат възстановени и издигнати във Велико Търново.
"Никой от нас не е виждал Отец Паисий, понеже този велик българин никога не се е фотографирал, обаче ние приемаме образа, създаден от художника, тъй като това е наша висша потребност, затова ние искаме да видим величието на Търновград сега, то да вдъхновява и възпитава децата ни", казва в обръщението си Емилиян Станев. Поводът за обръщението и съпътстващите го събития са описани в книгата.
Тъй като в музея на Емилиян Станев се пази и целият му личен архив, Радка Пенчева представя и неизвестни досега сведения за неговите първи публикации във вестник "За жената" през 20-те години. Интересни са отношенията му с преводачите на неговото творчество на унгарски език - Петер Юхас и Дьорд Сонди, както и разговорите с режисьорите, пресъздали за киното шедьоврите "Крадецът на праскови", "Търновската царица","Антихрист" и други филмови продукции върху неговите текстове.
Втората част от книгата на Радка Пенчева включва етюди за други български писатели, които са останали извън популярното литературно поле. Сред тях е Дамян Калфов, чиито великолепни военни разкази от 20-30 -те години на миналия век са потънали в забрава.
Петко Росен - една интересна личност, с огромно влияние за времето си, също, непозната, е описана в книгата. Този писател и литературен критик е бил богат земевладелец в Бургаско и депутат от Демократическата партия. След девети септември неговото имущество е било национализирано. Днес за него почти нищо не се знае, но това, което е оставил за литературната история е много ценно, смята Пенчева. За нея е удивителен фактът, че години наред във вестник "Слово", той е водил рубриката "Сурвакници", в която е правил преглед на излязлата художествена литература през предходната година. Неговите критични статии са чакани от публиката и от авторите заради своята безпристрастност и афористичност. През 1929 година именно в тази рубрика той пише: "За днес най-големият литературен болярин е Йордан Йовков. Не го гледайте, че е така свит - хамбарите му пращят. Тази година той ни дарува с паметните си Вечери в Антимовския хан." След обстоен анализ на отделните разкази от цикъла, Петко Росен заключва, че Йовков е повече рисувач, отколкото разказвач, уточнява в книгата Пенчева.
"Винаги съм мислила, че литературата на всеки един народ не се състои само от големите имена, които всички знаем и четем. Има автори, които не са толкова популярни, забравени по една или друга причина, но съществена част от литературното тяло", отбеляза Радка Пенчева. За нея изключително любопитен, но днес неизвестен творец, е Александър Дзивгов. Тя е научила за него при проучването на творческия архив на Емилиян Станев. Негови статии са били ползвани, когато Станев работи върху романа "Иван Кондарев".
Дзивгов е бил определен от Емилиян Станев, като аристократ, а в средите на руската емиграция в България е имал статут на консул. Този човек умира нелепо, опитвайки се безкористно да спаси вдовицата и децата на самоубилия се русенски индустриалец Райчо Папаринов през 1928 година, взимайки отношение в съдебния процес, представляващ голям обществен интерес по онова време. По този повод той издава брошурата "Покушение върху българското правосъдие", чийто текст пък съдът намира за обиден, и авторът е бил осъден на 7-месечен затвор, където се разболява и умира.
В книгата са поместени и изследвания за историческата проза на Ангел Каралийчев, познат предимно като автор на детска литература. Развити са интересни подробности около романа на Димитър Талев "Кипровец въстана", в който се посочват причините за изселването на много българи във Влашко и Банат.
В отделна глава от книгата авторката размишлява върху мемоарите на Кирил Христов, популяризирани от неговата внучка Невена Христова. В своите дневници Кирил Христов разказва за българските писатели от началото на 20-ти век. Той е критичен, но и откровен в тези бележки, каза Пенчева.Кирил Христов е бил приятел с Алеко Константинов, а интригуващият момент в спомените му сочи, че Алеко може би е щял да избегне убийството, ако се е съгласил да замине за Италия с Кирил Христов, вместо да остане в България и да води дело в полза на свои роднини, посочи Радка Пенчева.
На 28 февруари в читалнята на РНБ "П.Р.Славейков " във Велико Търново от 17.30 часа, литературоведът доц.Владимир Донев ще представи книгата "Забравени и незабравими". Представянето е част от честванията, посветени на 112 години от рождението на Емилиян Станев./АМ/