site.btaВ Мадан превърнаха пещера в музей на рударството в Родопите

В Мадан превърнаха пещера в музей на рударството в Родопите. Пещера „Шаренка“ се намира на малко повече от два километра от Мадан, а до нея се стига по 400-метрова екопътека. Към пещерата тръгваме заедно с екскурзоводите Ани Хаджиева и Неджми Еминев. Атракция по пътя е въжената линия с вагонетките, с които се транспортира рудата. Минаваме и покрай входа на бившата мина „Девети септември", където е първото находище на оловно-цинкова руда на територията на община Мадан, открито през 50-те години на миналия век. В момента в общината работят останалите три участъка - „Крушев дол", „Бориева" и „Върба Батанци".

Неджми Еминев разказа, че „Шаренка“ е съвсем различна пещера, от това, което сме свикнали да виждаме. Няма ги типичните сталактити и сталагмити и е изцяло свързана с рудодобива от траки, римляни, саксонци, като до ден днешен е запазила своята автентичност. Той допълва, че вътре може да се види и таван от пирит - меден сулфат, който оставя следи по кварцовата скала. Скалите на пещерата са кварцови и мраморни, а трасето, по което преминават посетителите, е 150 метра.

Още със слизането по стълбите ни посрещат восъчни фигури в естествен човешки ръст на рударско семейство от пети век пр. н. е. Десетте фигури – на възрастни хора и малки деца, са разпределени в трите галерии.

„Пещера „Шаренка“ е кръстена на най-големия квартал на Мадан - „Шаренка“. Тук траките, или по точно племето колалети, са открили три рудни жили от халкопирит и кварц, които обработвали и усърдно добивали рудата“, добавя Ани Хаджиева.  

Втората галерия е основното място, където са добивали рудата още от осми век преди новата ера. Таванът е нагряван и опушван при извличане на оловото и цинка. А последната зала е така наречената топилня, където са изработвани примитивни оръдия на труда.

Ани Хаджиева разказва още, че пещерата не е била дом само за хора, била е обитавана и от пещерна мечка, която е по-различна от кафявата мечка, с това, че не излиза навън и прекарва целия си живот между скалите.   

Интересен интериорен детайл са надписите по стените от новото време – имена на хора, на футболни отбори и други. Неджми Еминев обяснява, че до преди десетина години пещерата е била със свободен достъп и предизвиквала интерес от местните хора и туристите.