site.btaПанайот Денев ще представи доклад на тема: „Поверително“ и „Строго поверително“ – разликата. Из архива на БТА“ в рамките на семинара „България след Чернобил“ в Центъра за академични изследвания

Журналистът и генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА) в периода 1997 – 2002 г. Панайот Денев ще представи доклад на тема „Поверително“ и „Строго поверително“ – разликата. Из архива на Българската телеграфна агенция (БТА)“ в Центъра за академични изследвания в София днес – 30 април, от 16:30 ч., съобщиха организаторите на форума - Центърът за академични изследвания София и Институтът за изследване на близкото минало.

Това е шестата среща от редовния семинар на тема: „България след Чернобил“, който започна в началото на 2025 г. 

Първата среща бе на 14 януари, на която Димитър Вацов, професор по философия в Департамента „Философия и социология“ на Нов български университет представи изследването „Българският Чернобил: Археология на моралния дебилизъм“, разкриващо информации за Управлението за безопасност и охрана (УБО), правителството, Гражданската отбрана, армията, учените, организираните  мероприятия, контрола върху храните и др. във връзка с катастрофата в Чернобил и отражението в България в архива на Дело 2 от 1991 г.

В семинара участват още: проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент „История“ в Нов български университет, председател и научен ръководител на Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски“, с доклад на тема „Българската държава и аварията Чернобил: процес на взимане на решения, исторически контекст и последици“; Атанас Кръстанов с документалния филм „Хроники за неудобната истина. България след чернобилската авария“; Ния Райчева, студент по история в Университета на Утрехт със специализация в съвременна политическа история на Европа, стажант в Института за изследване на близкото минало, представи „Чернобил в поверителните приложения на БТА“; проф. Георги Касчиев с неговите Козлодуйски спомени и размисли за Чернобилската авария и за ядрената енергетика.

Семинарът има за цел да даде публичност на последните изследвания и да хвърли повече светлина върху „управлението“ и последствията от Чернобилската катастрофа в България, посочиха организаторите. 

***

На 26 април 1986 г. в 1:23 ч. местно време при планирано спиране на Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в СССР на територията на днешна Украйна, избухва взрив в реактор тип „РБМК-1000“.

В момента на аварията загиват двама души. Около 600 служители в централата и пожарникари са облъчени с висока доза радиация, като 28 от тях умират до края на 1986 г. На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашната СССР, най-вече в днешна Украйна, но и в Русия и Беларус, като почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи Цезий 137 и Стронций 90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. Общо над 600 000 души участват в ликвидирането на последиците от аварията. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават с трайни увреждания. От 30-километровата зона около Чернобилската АЕЦ са евакуирани близо 115 000 души. Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на най-малко 200 ядрени бомби като тези, пуснати над Хирошима и Нагасаки в Япония на 6 август 1945 г. и на 9 август 1945 г.

На 30 ноември 1996 г. окончателно е спрян първият реактор на Чернобилската АЕЦ. На 15 декември 2000 г. атомната електроцентрала окончателно е затворена.

От 2012 г. в Русия на 26 април се отбелязва Денят на участниците за ликвидиране на последиците от радиационни аварии и катастрофи и в памет на загиналите при такива аварии и катастрофи. В страните от Общността на независимите държави от 2004 г. на 26 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на радиационни аварии и катастрофи. От 2017 г. с резолюция A/RES 71/125 на Общото събрание на ООН от 8 декември 2016 г., на 26 април се отбелязва Международният ден в памет на Чернобилската катастрофа.