site.btaХората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на Европейския съюз, каза генералният директор на БТА

Хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на Европейския съюз. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на регионалната конференция в Плевен по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който Агенцията изпълнява с подкрепа от Европейската комисия (ЕК).

Вълчев припомни, че Плевен е част от организираните от БТА общи национални и европейски разговори благодарение на открития за първи път Национален пресклуб в града преди 12 години - на 16 април 2013 г.,  по инициатива на тогавашния генерален директор Максим Минчев, като през годините от втората половина на миналия век до наши дни като кореспонденти на агенцията работят седем души - Димитър Мустакерски, Кръстю Марков, Николай Стоев, Радослав Милтенов и Малин Решовски и настоящите двама кореспонденти от 2024 г. - Елина Кюркчиева и Юрий Конов.

За последните 4 години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. Благодарение на националните пресклубове на БТА повече българи от всички тези места в България и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори, каза още Вълчев. 

По думите му проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.

„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос“, заяви генералният директор.

Той постави акцент и за приноса на Плевен в ЕС. По думите му с протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на ЕС. На протеста в Плевен на 4 април и с последния протест преди четири дни в Телиш, подкрепен от протести в цялата страна, гражданите отново поискаха незабавни и с ясен график и отговорни лица основни ремонти на конкретни пътища с нов асфалт, обезопасителни съоръжения, маркировка и качествена сигнализация, ограничения за тежкотоварния трафик с ясни регламентирани отбивки за почивка на водачите на тежкотоварни камиони, промяна и в закона с по-строги наказания за шофьорите при нарушения. В отговор Министерският съвет веднага взе решение за обезопасяване на 36 критични пътни участъка в страната. 

„Въпреки болката от загубата на човешки животи, трябва да отбележим, че гражданското общество с активността си като в другите европейски демокрации - последно с протестите тръгнали от Плевенско и в цяла България срещу лошите пътища и нарушенията на пътните правила, дават положителен резултат“, добави Вълчев. 

Той посочи още, че по данни на Министерството на вътрешните работи загиналите по пътищата на България при пътнотранспортни произшествия от 1990 г. до 2024 г. са намалели повече от три пъти - от 1 567 души през 1990 г. през 2009 г., две години след влизането на България в ЕС, за първи път падат под 1000 души на 901 души, а през 2024 г. вече са 478 души. 

Според данни на ЕК България е сред първите седем страни в ЕС, постигнали значителен напредък в намаляването на смъртните случаи по пътищата през 2024 г. - 24 на сто по-малко (първи са Литва и Полша с 35 на сто, следвани от Естония и Словения с 33 на сто, Белгия с 32 на сто и Дания с 27 на сто), като спадът в България трайно е над 20 процента от 2019 г. насам.

„Това е още далеч от средната стойност за ЕС - 44 смъртни случая по пътищата на милион жители, защото в България е 74 на един милион (в Румъния е 77 на един милион), но трябва да помним откъде тръгна България преди да поеме към обединена Европа. Както трябва да помним и откъде тръгна България със състоянието на пътищата си преди да влезе в ЕС. Намаляването на жертвите по пътя - макар и недостатъчно - е и благодарение на инвестициите в нови пътища и най-вече в магистрали, от които съществена част са и с пари от общите фондове на ЕС“, заяви генералният директор на БТА. 

Той добави, че по данни на ЕК от 2020 г. най-малко са жертвите по магистралите - 9 на сто, най-голям дял от хората загиват на селски пътища - 53 на сто (по предварителни данни на ЕК за 2024 г. 52 на сто), а жертвите в градски райони са 38 на сто.

По думите му обаче напредъкът в строителството на магистрали е бавен и затова протестиращото гражданско общество е право. „Стига да припомним, че първата копка на автомагистрала “Хемус” е на 4.10.1974 г. и за 15 години през социализма стигна през Витиня до Правец, но 35 години през демокрацията не стигна до Плевен. Автопаркът в България остава стар - също фактор за много катастрофи, и очевидно са нужни насърчения за подмяната и с нови коли.  БТА даде пример със своите нови 30 електроавтомобила, които се използват от репортерите в София и кореспондентите в цялата страна“, заяви Вълчев. 

По повод отбелязването на 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание в Търново той заяви, че трябва да се отбележи още нещо, за което са прави протестиращите в Плевенско след смъртта на Сияна - законите и другите правила трябва да се спазват.

Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите, отбеляза генералният директор на БТА.

Започнахме с откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. През тази година отбелязваме 1140 години от успението на св. Методий и 1170 години от създаването през 855 г. на първата българска писменост (глаголицата) от солунските свети братя Кирил и Методий, отбеляза Вълчев. 

В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. В Монтана, на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, посочи генералният директор на БТА. 

В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес -  говорихме за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България. В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. -  за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години, посочи Кирил Вълчев. 

Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС, съвместно мирно живеят хора с различни религии. В Перник - за българския принос в съвременна Европа е примерът за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала. 

Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл, и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост  “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи, посочи генералният директор на БТА. 

Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, припомни Вълчев. 

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - денят, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България, посочи генералният директор на БТА. 

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа. В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковецът Станислав Доспевски и първия български фотограф- самоковецът Анастас Карастоянов, до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа, отбеляза генералният директор на БТА. 

Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая, като конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г. Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години, отбеляза Кирил Вълчев. 

Кирил Вълчев каза, че в Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”, заяви генералният директор на БТА. 

Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света - пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко", а също и редица продукти фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа, посочи Вълчев. 

Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там. Избрахме за дата на конференцията деня след закриването на фестивала “Мартенски музикални дни”, защото те също са пример за това любопитство на българина към света с разнообразната програма от музикални произведения от всички краища на Европа - от Брамс и Дворжак на откриването до Верди на закриването редом до български автори и то в изпълнение на музиканти както от други народи, така и на българи, идващи във Фестивалния оркестър от 16 държави, където са водещи музиканти. Има други европейски държави, които само могат да вземат за пример космополитността, толерантността към различното и възприемчивостта към нововъведенията на българите в Русе, заяви генералният директор на БТА. 

Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива - от емблематичните празници на пролетта и черешата през културния живот със символ Владимир Димитров - Майстора и славната история на спасението на българските евреи до модерния туризъм без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града, олицетворен и от празника Панагия на Успение Богородично, отбеляза Вълчев. 

Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за достиженията на другите, но и за собствените постижения и възможности за развитие - без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 г. да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити тютюнева и спиртна фабрика; няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов или първият български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, като със Сливенско са свързани имената на още много просветители - Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други български възрожденци, а познанието за стремежа към свобода на други европейски народи вдъхновява не един българин от „Града на стоте войводи“ като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, а от Сливен е и Сирак Скитник, който използва познанията си за развитието на радиото в Европа, за да основе Радио София през 1935 г, посочи генералният директор на БТА. 

С Варна България дава на ЕС най-големият град на още едно море - Черно море, на което съюзът получи излаз благодарение на членството в него на България и Румъния, чийто най-голям черноморски град Констанца е с по-малко население от Варна. С Варна ЕС получи не само най-големият град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация - „Култура Варна“, дала не само на Европа, но и на света най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 квадратни метра площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6.5 килограма, които според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр. като това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. С приобщаването на България и района на Варна част от ЕС стана и първият праисторически градски център в Европа от 4700 - 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 - 4300 г. пр. Хр.) край Провадия. Впрочем тези места, където се е зародил градският живот в Европа България, подкрепена от останалите държави в ЕС, час по-скоро трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), каза Кирил Вълчев. 

На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на 7 години от 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца 3 години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието й за ЕС и за възможностите в съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. А в националния пресклуб на БТА в Букурещ казахме, че България и Румъния са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в съюза премахна всички граници помежду им, посочи генералният директор на БТА Кирил Вълчев.