site.btaИталианският танцьор Маттео Седда: (Серо)позитивен - не, свръхпозитивен - да!

BOBSTH 12:15:31 11-06-2019
AM1214BO.004
изкуство - италиански артист - Маттео Седда - интервю

Италианският танцьор Маттео Седда: (Серо)позитивен - не, свръхпозитивен - да!

София, 11 юни /Даниел Димитров, БТА/
Един от най-значимите съвременни артисти - Ян Фабър, го нарича воин на красотата, но той определя себе си само като воин - и в театъра, и в живота. Биографията на ненавършилия 30 години италиански танцьор Маттео Седда е достойна за филм.

В битието на този талантлив сардинец има от всичко по много - проблемно детство, труден, но успешен път към мечтата да бъде танцьор, шокиращ личен момент, свързан със социалния му статус и диагнозата "Серопозитивен", срещи с едни от най-големите личности в съвременното изкуство и работа, посветена на благородна кауза.

Маттео Седда бе част от програмата "Световен театър в София", където представи библейската притча "Щедростта на Тавита". Доказателство за класата му бе неочакваното присъствие на един зрител. Авторът на спектакъла, Ян Фабър, дойде да гледа ученика, с когото работи от 2015 г. Първият им съвместен проект е "Планината Олимп". Култовата трагедия е с рекордна продължителност - 24 часа.

В "Щедростта на Тавита" Маттео танцува "едва" 50 минути под дъга от различни по цвят вълнени конци с игли. Минава през характери от различен пол и десетки метаморфози - от мъж и жена до животно и дори автомобил, като изключим многобройните библейски персонажи.

На сцената той е гъвкав като змия, но с крила. Има магията на илюзиониста, който обаче не работи с измами. Прилича и на дервиш, и на храбрия шивач, и на далечен роднина на Чаплин. Извън сцената, Маттео Седда е едно нормално момче и човек с нечовешка харизма. Не спира да се усмихва и да изпраща положителна енергия към себеседниците си.

В интервю за БТА артистът разказва за детството си, за борбата със стереотипите, за "Дефектите", които го отличават от останалите, за "Щедростта на Тавита" и за работата му с Ян Фабър, Питър Брук, Боб Уилсън, за най-новия му спектакъл, посветен на хората с ХИВ и СПИН.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Какъв мечтаехте да станете като малък - пожарникар или полицай?

Отговор: (Смее се - бел. а.). Нито едно от двете. Мечтаех да стана археолог. Но всичко се промени, когато гледах концерт на Майкъл Джексън. И така разбрах, че искам да танцувам и да стана балетист.

Въпрос: Това ли обърна нещата в посока към танца? Това ли беше първата причина?

Отговор: За мен - да, но не и за моите родители. Тогава бях на 5 години, но беше толкова силно усещането, че си го спомням много ясно. В продължение на десет години тренирах плуване, на състезателно ниво, защото нашите бяха против балета. Започнах да уча съвременни танци едва на 19 години. След това от Сардиния, където съм роден, се преместих в Милано, за да уча балет в Академията.

Въпрос: Как се преборихте със семейството?

Отговор: Отначало се криех и ходех тайно на танци. Бях малко като Били еЛиът (Герой от едноименния филм - 11-годишно момче от провинциално миньорско градче се изправя пред труден избор - бокс или танци - бел.а.). Всъщност, майка ми винаги ме е подкрепяла, баща ми беше по-скептичен. Той не виждаше мъжественото, но след време осъзна, че и танцът крие мъжество, и разбра, че трябва да ме подкрепи.

Въпрос: Има ли танцьор, който да не харесва тялото си?

Отговор: Да. (Смее се - бел. а.) Много често танцьорът разбира, че има неща, които не харесва в тялото си и се опитва да ги подобри. Опитва, опитва, опитва, и накрая приема тялото такова каквото е. Аз все още имам неща у себе си, които не приемам и се опитвам да ги подобря, но в крайна сметка знам, че това съм аз. Знам, че имам дефекти, но тези дефекти ме отличават от останалите.

Въпрос: Не говориш за мускули и маса, а за функционалност, нали?

Отговор: Да, точно така. Не става въпрос само за естетическата страна, но и за функционалност. Особено в съвременния танц, това тялото да е перфектно, при мен вече е преодоляно.

Въпрос: По-често танцувате сам. Така ли се чувствате по-добре на сцената? Нали нямате нетърпимост към хора?

Отговор: Неее. (Смее се - бел. а.) Харесва ми да съм сам, но ми харесва да работя и в група. Със сигурност обаче, да работиш сам те учи на неща, които не може да те научи работата в група. Но и обратното е вярно - работата в група те учи на неща, които сам не би достигнал.

Въпрос: Бързо ли Ви убеди Ян Фабър за ролята на Тавита?

Отговор: Веднага приех ролята. И въобще, в работата ми с Ян Фабър се чувствам като гъба, която през цялото време е готова да попива. Процесът при него е двустранен, защото той дава много свобода, артистът има възможността да предлага решения. В този смисъл, потокът от него към мен и обратно тече непрекъснато.

По време на репетициите той дава страхотна свобода, което позволява не просто физически, а и на едно духовно ниво, да имаш шанса да експериментираш с различни неща.

Въпрос: В "Щедростта на Тавита" - концепция, хореография, сценография, режисура - всичко е на Ян Фабър. Кой от тези елементи е най-близо до Вас? Къде сте Вие в този спектакъл? Къде беше Вашата свобода, или в случая просто сте перфектният изпълнител?

Отговор: Със сигурност, най-близо съм до хореографията, защото тя е в резултат на моите усилия, мой продукт, мое творение. Много ми е близка концепцията за щедрост, която е ключът на този спектакъл. Заради дългогодишните ми занимания със спорт на състезателно ниво, съм свикнал да давам 100 процента от себе си. И това нещо го внесох и в танца. В този смисъл, това за мен е един жест на любов, който давам на изкуството за този живот и в този живот. Така че свободата не е анархия, а е канализирана в тези няколко неща, които изброихме - концепция, хореография, сценография, режисура. И канализаторът е Ян Фабър.

Въпрос: Спортното минало и опитът, който имате, превръщат ли танца по някакъв начин в силово, физическо изкуство?

Отговор: Със сигурност, спортът ми дава много като сила в танца. Но работата ми с Ян Фабър довежда тази физичност в менталност, и дава много свобода. Защото, ако разчитаме само на физическото, няма как да стигнем до истината, която се появява на сцената. А ние преследваме истинността на движението, а за да може то да се случи, трябва на 100 процента да си отдаден на сцената.

Въпрос: Говорите за Ян Фабър като за някакъв магьосник, който превръща физиката в дух. В България това, което се знае за него, е доста противоречиво. Какво е той за Вас през погледа на човек, който е близо до него?

Отговор: В моя случай и така както аз съм преживял срещата си с Ян Фабър, на първо място бих го нарекъл скромен и здраво стъпил на земята. В същото време, усещаш неговия опит, огромни познания и артистична култура. Когато тези два аспекта се срещнат - на много земен и на много извисен човек, го превръщат в гения, който е.

Въпрос: Чувствате ли се воин на красотата, както Ян Фабър нарича и Вас и другите танцьори, с които работи?

Отговор: Чувствам се воин, със сигурност. Не само в театъра, но и в живота.

Въпрос: А защо този воин е с позлатени устни в "Щедростта на Тавита"?

Отговор: Златото е детайл, който Фабър използва много често. Освен това, в католическите църкви златото е често срещано.

Въпрос: Как се срещнахте с Питър Брук, с Робърт (Боб) Уилсън?

Отговор: Участвах в техни майсторски класове - на Питър Брук преди три години, и на Боб Уилсън - миналата година. Относно срещите с тях, много близо са до усещането ми за Ян Фабър. Защото знаеш, че пред теб стоят грандиозни личности, а в същото време виждаш много скромен и мил човек. И това е невероятно, защото имах щастието да усетя тази хора отблизо. Има и още нещо невероятно - и то е, че тяхната театрална работа се превръща в стил на живот.

Въпрос: Вашият най-нов спектакъл Poz засяга теми, свързани с ХИВ и СПИН през личния Ви опит? Как се роди идеята?

Отговор: Преди три години открих, че съм серопозитивен. И за мен това беше голям удар. Една година бях в дълбока депресия и тъга, и бях на път да оставя работата си с Ян Фабър. За щастие, в наши дни проблемът вече не е медицински, а социален - заради стигмата. Изследвайки темата, си дадох сметка, че съм късметлия да мога да живея в това време, когато тази болест е лечима. Докато през 70-те и 80-те години е било смъртоносно. Затова реших да направя този спектакъл - не само като артистичен, но и като политически акт. Защото аз имах любовта на моето семейство и на моите приятели. Има хора, които стигат до самоубийство, след като са отхвърлени от обществото. Така реших да създам Poz и да кажа, че съм серопозитивен.

Въпрос: Знам, че около спектакъла си сътрудничите с различни организации, които помагат на хората с ХИВ и СПИН? Има ли резултат от тази своеобразна кампания?

Отговор: Да. Много хора ми пишат, че приемат лично тази кауза и ме окуражават за това, че съм открит. Сега ми предстои турне с Poz, което ще мине през различни фестивали. Надявам се, че реакциите да бъдат добри. /Даниел Димитров/

/АМ/