site.btaМагичният Вавилон на птици, риби и растения, където Дунав се готви да целуне Черно море

BOBSTH 06:30:01 31-08-2019
AM1453BO.007 06:30
Русе - Дунавска делта

Магичният Вавилон на птици, риби и растения,
където Дунав се готви
да целуне Черно море


Русе, 31 август /Мартин Пенев, БТА/
Семейство лебеди с шестте си рожби - това са първите обитатели на Дунавската делта, с които се срещаме по време на очакваната с нетърпение разходка с моторна лодка. Явно и големите, и малките са свикнали с вниманието на хората от често преминаващите плавателни съдове и въобще не се притесняват, а продължават грациозно да се хранят, да си почистват перата и въобще да се занимават с техните си птичи работи.
Двама от приятелите в групата влизат в лек спор за възрастта на малките лебеди, но не след дълго шеговито си стискат ръцете: "Май са седмокласници и вече са готови за национално външно оценяване".
Тулча е една от най-популярните отправни точки за разходка по Дунавската делта - онези пребогати на живот 3446 кв. км, обявени от ЮНЕСКО за световно природно наследство, където голямата европейска река се готви за целувка с Черно море. Румънският град - едно от многото романтични места от българската история, които вече са чужбина, е на около 350 км от Русе. С кола се изминават за около шест часа при спазване на всички ограничения.
Пристигаме и се настаняваме в уютен семеен хотел, посрещнати от усмихнатия домакин. Той е на 45 години, има трима сина и е собственик на фирма. Обяснява ни, че Тулча трябва да живее само от туризъм, но уви - туристите не са толкова много, колкото им се иска на местните. Инфраструктурата в града също не достига. Въпреки това не са малко възможностите за разходка из безкрайния и удивително живописен лабиринт на делтата. Предлагат се малки круизи с различни плавателни съдове - от лодки с няколко места до катамарани.

Дунав може да не е Амазонка,
но със сигурност има какво да покаже

Ако искате наистина да видите диви, почти девствени кътчета, да се насладите на птици и растения, да се разтворите в красотата и величието на природата, наемете малка лодка. Тя гази плитко, провира се навсякъде и може без усилие да мине през кордона на тръстиката, за да ви отведе до райски езера.
И така, сядаме в нашата осемместна лодка със старателно опъната над главите ни тента срещу силно слънце или внезапен дъжд и се отправяме със състезателна скорост от лодкостоянката към близката плаваща бензиностанция. Зареждаме и потегляме.
Дунав може да не е Амазонка, но със сигурност има какво да покаже още повече делтата му е най-голямата в Европа, ако не броим тази на Волга.
Една от първите екзотики изниква пред десния борд само след петнайсетина минути - дървена къщичка, тип крайпътно заведение, до която има и зеленчукова градинка, а и кокошарник. Робинзонова идилия на ръба на цивилизацията. Това е семеен дом, на чийто пристан спираме, защото лодкарят търси за нещо стопанина, а жена му с усмивка ни предлага кафе. Не, благодарим, тръгнали сме за друго.
А другото е пред нас. Пейзажът става все по-изчистен от човешки следи, птиците стават все повече и различни и всички пеят на свои езици. Докато се оглеждаме и ослушваме жадно в птичия Вавилон, стигаме на място, а нашият гид ни обяснява, че сме само на три километра от Украйна.
След като почти сме подишали украински въздух, се отклоняваме и навлизаме в тесен канал, който постепенно се превръща в зелен тунел. И внезапно леко набраната от ветреца фина водна коприна пред носа на лодката започва да се разширява и в нея се оглеждат къдрави бели облаци на ярък лазурен фон.
Озоваваме се в голямо водно огледало, украсено с плаващи градини от водни лилии. Картичка! Върху широките им листа изненадващо са се настанили познатите от плажовете морски дяволчета, които децата събират за късмет. До тях има и охлюви с фини до прозрачност черупки, завършващи с красиво завити и източени като игли върхове и макар че няма забрана да се пипат, е по-добре да не се прави. Под листата като искри проблясват хиляди малки рибки, над водата енергично лъкатуши глава на водна змия, в далечината си почиват изтънчени бели лебеди, грубовато красиви пеликани, решителни малки водни бикове, почти невидими сиви чапли и грациозните им бели посестрими, ненаситни корморани, пъргави малки гмурци, над дърветата се реят бели щъркели, по-високо се виждат и внимателно оглеждащи се за плячка соколи и белоопашати орли.
Няма как да се изброят всички видове птици, дори няма как човек да разбере какво точно е видял, ако не е орнитолог с научна степен, разбира се. В този удивителен биосферен резерват са се събрали 250 вида пернати, които разчитат за изхранването си основно на кръстосващите под водата 110 вида риби. Растителните видове са повече от 50.
Лодката навлиза в тесен воден улей. От една страна шепти тръстика, а от другата над водата се спускат клоните на цъфнала върба. Провираме се бавно, но закачаме клон с бял мъх, от който върху нас се посипват паяци и буболечки. "Проблем", пита лодкарят. "Ааа, не", отвръщаме в хор, докато ги разгонваме. "Бютифъл инсекта", заключава с усмивка нашият водач. И така от оформените в тръстиката просека след просека продължаваме бавно да се наслаждаваме на чудесния жив дунавски спектакъл от флора, фауна и безкрайна вода.
Гидовете казват, че за да се разгледат що-годе пълноценно живите богатства на делтата, са нужни поне четири часа. Времето изглежда множко, но наистина минава неусетно. На връщане се разминаваме с катамарани с туристи от круизните кораби, които са по-луксозни, но пък не могат да заведат пътниците си там, където бяхме ние.
Прибираме се, а по пътя лодкарят намалява, за да вземе от водата изхвърлена от неизвестен любител на природата пластмасова бутилка. Дори и тази красота не е отказала човека да остави вандалския си подпис. Всички се мръщим и това е сякаш преход към края на вълшебството.
И едно уточнение - въпреки големите опасения от пълчища комари и запасяване с репеленти, не се налага да ги използваме. Как става това, с какво пръскат местните власти, които са и строго ограничени заради факта, че мястото е резерват, не знаем.
След дългата разходка, заради която доста сме попрехвърлили времето за обяд, се отправяме към местен ресторант със съвсем ясна цел - рибена чорба. Тук я правят по доста по-различен начин - застройват я с яйце и я сервират с много копър плюс каничка чеснов сос. И с много риба, дунавска естествено, от различни видове. Цената й е около 15-18 леи за порция.
За по-непретенциозните чудесна работа вършат и традиционните местни пекарни, които предлагат различни баници, мекици и други тестени закуски. И, разбира се, прочутите румънски гевречета - със сусам, с ябълков пълнеж, с шоколад.

В Тулча има много поводи
за българска гордост

В Тулча е и музеят на делтата с аквариум, но тук има и много поводи за българска гордост. Това е градът, който става румънски едва след Берлинския договор от 1878 година. Тук е родена българската Мъченица Недялка и е живяла в града до мъченичеството си през 1856 година. Тук в различни времена са отсядали и работили Васил Левски, Матей Преображенски - Миткалото, Васил Друмев, Сава Доброплодни и много светли личности на Възраждането и Освобождението. Тук е построената от българската община в центъра на града и осветена през пролетта на 1857 г. горда и красива църква "Св. Георги", чиято вдигната отделно часовникова кула се извисява на 27 метра и камбаната й мелодично пее на всеки половин час.
Български дух витае и в построена с дарения от наши сънародници и осветена през 1865 г. градска катедрала "Св. Никола", която с признаването на Българската екзархия през 1870 г. официално става екзархийски храм.
Дом на духа е и едно от първите български читалища - създаденото през 1861 г. "Търновско сборище", преименувано осем години по-късно на "Съгласие".
Годините и историческите превратности постепенно заличават българските знаци, но не са ги унищожили. За нас обаче по-важно е друго - тъмните сенки от миналото не са се превърнали в стена и с румънците сме не просто съюзници, а и добри съседи, които се опитват да се опознаят и малко по малко се сближават.
Така се разделяме и с нашия домакин - с прегръдки и усмихнати очи.
Само на стотина километра от Тулча е друг скъп на българските сърца град - стряхата на немилите-недраги хъшове и на митичната кръчма на Странджата; сигурният подслон на личности като Христо Ботев и Добри Войников; град, записал се в историята като домакин на създаването на Българското книжовно дружество, превърнало се след Освобождението в Българска академия на науките. Да, това е Браила. Но тя също предлага толкова много, че трябва да се опише отделно.

/АМ/