site.btaМинчо Маринов: Върнете секъм духовното, към вярата и любовта към ближния

BOBSTH 12:17:01 20-12-2019
AM1214BO.004
дърворезбар - Минчо Маринов - интервю

Минчо Маринов: Върнете се
към духовното, към вярата
и любовта към ближния


София, 20 декември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Във всяка една моя дърворезба вграждам не само духовното, но и частица от България, разказва в интервю за БТА дърворезбарят Минчо Маринов.
Допълва, че вярата и вдъхновението са негови спътници в живота и творчеството.
"Музата е моята вълшебна фея! Опитвам се да бъда майстор", казва за себе си Минчо Маринов. И пожелава на всички да се върнат към духовното, към вярата и любовта към ближния. "Не погазвайте духовното, то е над всичко. Престанете да се оплаквате, излезте от духовното подтисничество. Бъдете доволни на малкото, което имате. Пред Бог всички сме равни", отбелязва дърворезбарят.
Минчо Маринов е роден на 1 февруари 1958 година в град Димово. Израства в Белоградчик, където с часове съзерцава чудото, сътворено от природата - феномена Белоградчишките скали. Той не се срамува да каже за себе си, че е селянин по произход и по душа, обичащ земята и природата. Майстор-самоук е. Негови кумири в занаята са Кольо Фичето, Петър Кушлев, Рачо Ангелов и други видни български майстори. Негови творби има в Австралия, Русия, Австрия, Аржентина, Канада, Турция, Гърция, Сърбия и дори зад океана. В целия район от с. Бистрица до гр. Самоков Минчо Маринов е известен като Майсторът. Живее и твори в село Поповяне, женен е, има дъщеря.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Как започна всичко, кога за пръв път взехте длетото в ръка?
Отговор: Като малък често прекарвах времето си с моя дядо горе в Балкана. Бях 10-11 годишен, не си спомням точно, когато дядо ми за пръв път ми показа как да издялкам една лъжица. Тогава, по онези времена хората ядяха предимно с дървени прибори. Дървените прибори бяха най-разпространеното нещо сред селското население. Като излезе старецът с козите и кравите по Белоградчишкия балкан какво взима със себе си - една сопа, торбата със сиренето и хляба и буркана с бобец. Закъде по онуй време без дървените лъжици! Те бяха най-разпространеното нещо и с тях започнах. След сполучливите лъжици се захванах с нещо по сложно - черпак. Труден е за изработка, тъй като дялкаш срещу жилите на дървото и това е много сложно и трудоемко. Сетне и хурки съм изработвал. Колкото повече дялках, толкова повече усещах страстното си влечение към дърворезбата. Откачах от желание да правя все по-хубави и сложни неща. И така се започна.

Въпрос: Имате ли академично и друго образование за този специфичен занаят?
Отговор: Не! Не съм завършил нито приложни изкуства, нито академия! Абсолютен самоук съм. Но, разбира се, съм минал през майсторската школа на Петър Кушлев, когото с часове съм наблюдавал как работи. Моят кумир в дърворезбарството бе Петър Кушлев. Въпреки че нямам академично образование в занаята, не се смятам за по-неук от колегите ми, изучавали дърворезбарството в учебните заведения. Този занаят е талант от Всевишния и не смятам, че тук трябва да става въпрос за каквато и да било конкуренция. Всеки майстор си има неговия почерк, аз също. За всеки майстор има място под небето, достатъчно въздух и вода, нямам какво да деля с никого.

Въпрос: Кога се прояви влечението Ви към църковната тематика, към Божия образ и Света Дева Мария, които присъстват в повечето Ви работи?
Отговор: Влечението ми към църковната тематика датира от 6 клас. Спомням си, как моята баба беше тръгнала за нечий помен, останах сам и ми стана скучно. Тогава излязох на двора, където имаше изсипана купчина пясък и направих църква от пясъчника. Когато баба ми се завърна привечер остана смаяна от видяното в пясъчника. Отдавна се занимавам с изработването на църковни украси. Вдъхнових се допълнително, когато видях входните порти на Църквата Св. Петка в центъра на София, изработени от майстор Петър Кушлев, където релефите са пасажи от Библията. Много се впечатлих и реших да опитам. От тогава не съм спрял. Библейските сюжети присъстват във всяка една моя резба към кръст или икона.

Въпрос: Кой бе първият свят образ който изваяхте?
Отговор: Това бе "Тревненската Богородица", в някои краища й викат "Зелената Богородица". Това бе първата икона, която нарисувах. Дърворезбата доукрасява рамките на съответните икони. Но първо е нарисуваният образ.

Въпрос: В дърворезбата ви освен ангелите в библейските сюжети, фигурират почти навсякъде розите и гроздето. Защо? Какво символизират?
Отговор: Розата е важен елемент за мен. Първо, това е най-българското. В цял свят сме известни с нашите български рози. Та дори бих асоциирал този символ с българската жена. Нима нашите арни българки не са рози?! Гроздето е символ на плодородието, на добрата реколта, на благоденствието в един дом. Как без грозде! Може ли на българска софра без вино и ракия?! Така че във всяка една моя дърворезба аз вграждам не само духовното, но и частица от България.

Въпрос: Как доусъвршенствате новите си модели? Откъде черпите идеи?
Отговор: Непрекъснато се интересувам, гледам и следя най-новите тенденции в дърворезбарството. Взирам се внимателно в изработки на различни школи и всичко това използвам и в моите авторски творби, като, разбира се, почеркът ми е във всяка една моя рожба. С течение на годините всеки майстор-дърворезбар добива свой стил в особени свои повторения. Така, по стила можете да ни различавате, дори, ако творбата не е подписана. Аз, например, познавам работите на колегите си. Знам всяка една дърворезба на кой майстор е! Моят почерк също е специфичен и абсолютно индивидуален.

Въпрос: Домът ви е като един домашен храм. Какво са за Вас християнските ценности?
Отговор: Да, вероятно е така. Когато човек влезе в селската ни къща иконите и кръстовете са навсякъде по стените. Християнските ценности не са само в светите образи по стените, те трябва да са в душата на всеки един от нас, в делата, които вършим, в помислите. Във всичко! Възпитанието на съвременната младеж в момента куца, и ме боли, че толкова хора дори не знаят за тези ценности или ги потъпкват. Възпитавам дъщеря си никога чуждо да не взима, дори, ако намери пари на улицата да търси стопанина им, защото може да са били определени за нещо, за тъжен повод или друго. Ние живеем скромно, но в любов, уважение и доброта. Това са те, християнските ценности, толкова ли е трудно да ги спазваме.

Въпрос: Как минава един творчески ден при вас? Кога ви идва Музата?
Отговор: Много интересен въпрос! Ще започна отзад напред. В 20.30 часа аз вече съм си легнал. Събуждам се в 1 часа сутринта, малко след полунощ вече съм буден и отпочинал. Рисувам от 1часа през нощта до разсъмване, до първи петли рисувам. След което до 17 часа следобед атакувам ателието, където нарисуваното се превръща в резба. В 18 часа вече вечерям.


Въпрос: За кои църкви и манастири сте изработвал кръстове или други творби?
Отговор: През 1993 година изработих кръст и царски двери за Зографския манастир. Всичките църкви около село Поповяне, където в момента живеем със семейството ми, имат мои кръстове, икони или входни порти с резби. Владишкият трон в село Алино е моя изработка. Доста параклиси съм направил. Ето, сега сътворих уникална изработка за къщата на любимата ми поетеса Ваня Петкова. От сърце и душа правя дарение за дома й - ексклузивна дърворезба с надпис "Къща-музей на Ваня Петкова". Почувствах със сърцето си, че трябва да направя това за тази достойна българка!

Въпрос: Добре ли се печели в България от този занаят?
Отговор: Ръцете ми изтръпват от работа. За хляб и сирене парите стигат, но ако трябва да бъда честен - този занаят тук, у нас, е недооценен. Много са резбарите, малко са клиентите. Не се оплаквам, но в България дърворезбарството не се цени така както в другите страни. Не съм търговец, не умея да се пазаря, нито да продавам. Понякога продавам нещо на ниска цена само и само да прехраня семейството си. Както вече ви казах - не ламтим за много, стига да имаме хляб и сол на масата. За всеки майстор си има клиент. Правя много подаръци. Жена ми все ми се кара, че се раздавам безгранично. Който дойде на гости без подарък не си тръгва. Като продам някоя творба на клиента и той си тръгва с някое подаръче. Такъв съм.

Въпрос: Колко време ви отнема една творба?
Отговор: О, това е много относително. Зависи от творбата - дали е кръст, рамка на икона, или цели порти. Всичко е много относително. Зависи от дървото. Входната порта на моя дом, през която влязохте, ми отне 9 месеца. Ако изработвам нещо от липа, става бързо. Липата е податлива на длетото. Ако работя нещо от орех може и месеци да ми отнеме. 90 процента от дърворезбата ми е от бяла бреза.

Въпрос:Вашите пожелания за Коледа ?
Отговор: Ще пожелая на всички да се върнат към духовното, към вярата и любовта към ближния. Не погазвайте духовното, то е над всичко. Престанете да се оплаквате, излезте от духовното подтисничество. Бъдете доволни на малкото, което имате. Пред Бог всички сме равни!

/АМ/