site.btaС разказ за съдбата на беломорски български род ученичка от Попово спечели голямата награда от конкурса „По обратния път на дедите ни“

С разказ за съдбата на беломорски български род ученичка от Попово спечели голямата награда от конкурса „По обратния път на дедите ни“
С разказ за съдбата на беломорски български род ученичка от Попово спечели голямата награда от конкурса „По обратния път на дедите ни“
Директорът на ПГСС "Н. Пушкаров" Теменуга Тодорова (вляво), Лариса Христова (в средата) и преподавателят ѝ Владимир Стойков. Снимка: ПГСС - Попово

С разказ, посветен на изпълнената с превратности съдба на един беломорски български род от село Голям Дервент, намерил нов дом в търговищкото село Пресиян, ученичка от Попово спечели голямата награда от Националния конкурс „По обратния път на дедите ни“ 2024, организиран от Тракийско сдружение „Национална инициатива „Завръщане към корените“. Лариса Христова е десетокласничка от Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „Никола Пушкаров“, съобщи за БТА преподавател по история и цивилизации и нейн консултант Владимир Стойков. 

Голямата награда в конкурса е експедиция по родните места на нашите деди, бежанци от Беломорска и Одринска Тракия в днешна Гърция и Турция, в която Лариса Христова е включена, допълниха от учебното заведение. 

В текста девойката разказва житието на рода от името на героинята си Сулуна. „Рея се над нашата България, но не тази, сегашната, вашата, а над тази, която някога беше населена с работливи като мравки българи. Над тази, на която бреговете се миеха от Бялото море. Бродя аз там, където някога се носеше българска реч и детска глъч, а днес пее мюезин или бърборят гърци“, пише в разказа. От авторовия текст става ясно, че Сулуна пази спомена за своя роден край - „Голям Дервент си ми е най-мил, защото там се родих, там проходих, там отраснах и там се омъжих“. Емоционално е проследен и животът на наследниците ѝ, преминали през мирен живот на бежанци из българско, с различни занимания, през войни и с жестоките загуби и осиротявания на семействата след тях. 

Но за финал момичето оптимистично твърди, че „Клонките на македоно-беломорския ни род на Чаушевите, още на Кръстевите, Стойковите, Вангеловите, Христовите, Петковите и т. н. и днес цъфтят и дават своите свежи плодове - ей го на, повече от две столетия. И в Търговище, и в Попово, и в Антоново, та дори и в Разлог, и в Австрия, и в Германия младите ще ги срещнете. Цъфти, връзва и се разклонява родът ни – едни си отминават, други на тяхното място бързо израстват. И така ще е до края. А твърди ли някой, че край ще има!?“

За БТА Лариса Христова каза, че е доволна и горда с резултата от конкурса, защото написването на разказа ѝ е отнело много време и енергия. За да се стигне до списването му, девойката е работила над архивни материали и демографски статистки на описаните райони. Разглеждани са запазени семейни снимки и документи, с родителите е обсъждана съдбата на предците им. 

 

/БИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:01 на 13.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация