site.btaВ страната са констатирани близо 212 хиляди декара засегнати иглолистни култури, създадени извън естествения им ареал

В страната са констатирани близо 212 хиляди декара засегнати иглолистни култури, създадени извън естествения им ареал
В страната са констатирани близо 212 хиляди декара засегнати иглолистни култури, създадени извън естествения им ареал
Снимки: кореспондент на БТА в Шумен Станимир Савов и Изпълнителна агенция по горите (архив)

В страната са констатирани близо 212 хиляди декара засегнати иглолистни култури, създадени извън техния естествен ареал. Процесът със съхненето на боровите култури е може би от 30-ина години. Това съобщиха на пресконференция днес директорът на Регионалната дирекция по горите (РДГ) в Шумен инж. Емил Гелов и инж. Кирил Вълчев – главен експерт „Биоразнообразие“ в Дирекцията на Природния парк (ПП) „Шуменско плато“, в отговори на въпроси на репортер на БТА. 

Проблемът със съхненето на черния бор в Природен парк „Шуменско плато" бе поставен и в приемния ден на областния управител проф. Добромир Добрев. За него първи информираха на 11 юни от пресцентъра на Североизточното държавно предприятие (СИДП), като припомниха, че в цялата страна, при изкуствено създадените през миналия век иглолистни горски насаждения от бял и черен бор, се наблюдава съхнене.

„Шуменското плато е било един гол баир, се разбира от снимки преди 60 г., и ако основната цел на залесяванията, започнали преди 50 – 55 години, е била противоерозионна, тя е била постигната. Сега целта е да се появи естествената растителност, която е характерна за региона – широколистна растителност под формата на цер, габър, дъб и други. Тези борови култури не са създадени на място, което е подходящо за тях“, отбеляза Вълчев. 

По негови данни, на национално съвещание, за цялата страна са констатирани близо 212 хиляди декара засегнати иглолистни култури, които са създадени извън техния естествен ареал. „Става дума за надморска височина под 400 метра. Тук, на Илчов баир, под Шуменското плато, говорим за надморска височина от 200-250 метра“, уточни той. 

Директорът на РДГ - Шумен инж. Емил Гелов коментира, че въпросът не е толкова елементарен и не засяга само територията на Природен парк „Шуменско плато". По думите му, процесът със съхненето на боровите култури е може би от 30-ина години, но е на вълни. Деветдесетте години имаше сериозно съхнене по боровите култури, проведоха се санитарни сечи, след което този процес затихна малко и сега започва отново да се проявява и в национален мащаб. Основните причини, които се отчитат, са, че назад във времето са създавани голямо количество иглолистни култури, докато в ПП „Шуменско плато“ са били с противоерозионна цел и функции, в основната си част в страната са създавани с икономическа цел - за задоволяване нуждите на дървопреработващата промишленост. Тогава и климатът е бил по-друг и не може да кажем, че колегите са ги създавали неправилно, защото сте свидетели последните 30 г. колко се промени климатът. В Шумен последните години сняг почти не пада даже през зимата, а преди 50-60 г. климатът не беше такъв. С течение на времето условията се променят и тези фактори - като повишение на температурите и ниското влагозапасяване на почвите, започват да оказват своето въздействие, най-вече, защото тези насаждения са създадени на нетипични за дървесните видове месторастения. За нашите условия много по-устойчиви са широколистните дървесни видове, заяви Гелов.  

"Решенията, които са взети на националното съвещание, са основно да се залагат видове сечи, като насоката на стопанисване да бъде трансформация на тези насаждения, тъй като тяхната съдба е известна – рано или късно ще изсъхнат, ако останат да съществуват в този си вид. В резултат на система от лесовъдски мероприятия, които ще продължат може би не по-малко от 30 години и това няма да е забележимо за обикновения човек, тези насаждения в цялата страна, създадени на нетипични местообитания, постепенно ще бъдат превърнати и трансформирани от иглолистни в широколистни насаждения и така ще се реши проблемът. Ще бъдат отсечени, но през един много дълъг период от време. Няма друг начин на решаване на този проблем“, каза още Гелов. 

По думите му, не само в България, но и в другите страни няма практика да се използват химически средства за борба срещу гъбни патогени.

„Санитарни сечи са се правили назад във времето, както и при предишни периоди на съхнене на тези култури. Около 2000 г. имаше много сериозен подобен проблем с церовите насаждения в района на РДГ-Шумен. Проведоха се много санитарни, голи сечи, тъй като този дървесен вид се възстановява и развива по естествен и изкуствен начин, чрез издънки. Сега на мястото на провежданите сечи има хубави 20-годишни гори. Това е начинът за справяне специално с тези гъбни вредители, които съществуват. Да, те остават в почвата, в опадалите иглици, но тяхното влияние се свежда до минимум и здравите дървета имат подобно на хората имунитет, защитни функции и успяват да се справят с тези патогени. В един такъв период, когато и фактори, определящи нетипичното тяхно развитие като температура и влага се оказват, че не са подходящи за тях - влошават се защитните функции на дърветата и тогава много по-лесно се нападат от тези гъбни патогени, какъвто е случаят в момента“, каза Гелов. 

Що се касае за състоянието на черния бор в природния парк, наблюдаваме го и тази година, също извършихме няколко проверки, съвместно с колеги от Лесозащитна станция, които са тясно специализирани в тази област. Трябва да успокоя обществеността, че няма констатирани поражения по-големи от 10 – 15 процента от насажденията, каза още Емил Гелов.

/АБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:49 на 14.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация