site.btaЛили Маринкова пред БТА: За да се чува гласът й, журналистиката все по-често залага на скандали

В този космос от суета и алчност за известност журналистиката е спътник със затихващи  сигнали. Заглушават я слухове и съмнителна информация. За да се чува все пак гласът й, журналистиката все по-често залага на скандали. Това каза пред БТА журналистката Лили Маринкова, която отбелязва 70-ата си годишнина днес.

Според нея освен мимолетния интерес, който предизвикват, тези „често недоказани и останали без последствия компромати“ замесват журналистиката в интриги. Така, вместо да дирижира общественото мнение, тя, волю или неволю, все по-често го манипулира, смята Маринкова.

Журналистката отбеляза, че способността на човек да си мери думите е божия дарба, която обаче не е ценена от медията, която е вечно гладна за говорещи. А публичното пространство като една черна дупка поглъща бълваните баналност и скудоумие, добави тя.

В същото време Маринкова посочи, че ако хората говорят само, когато имат какво да кажат, планетарната тишина ще е огромна. „Мълчанието може да е форма на протест, но и на примиреност, на отчаяние, пък и на дебилност. Не е вярно, че глупавият говори много, а умният повече мълчи. И най-мъдрата повтаряна без мяра мисъл ще започне да звучи банално. И най-мъдрият, ако прекали с мълчанието, ще го вземат за ням“, каза тя.

Лили Маринкова смята, че „класическата“ журналистика, ако може да бъде наречена така, губи влияние, като неин проблем е именно оцеляването. „Сурогатите й нямат нищо друго освен интереси. А най-сигурният начин да постигнат своите е да служат на чужди. Тази зависимост е ноторно известна, но дори всички най-популярни журналисти вкупом да я признаят, нищо няма да се промени. Трябваше да минат доста години, за да се убедим, че наистина всичко е за продан“, посочи тя.

Според нея едва ли нашите журналисти някога отново ще се чувстват свободни както в малкото години на големите надежди. „Поведението и стандартите, които налага принудената военновременна обстановка, най-вероятно дотолкова ще увредят съзнанието и духа на обществото,  че то трудно ще прави разлика между голословно бръщолевене и достопочтено говорене“, каза журналистката. 

Лили Маринкова е родена на 27 май 1954 г. в с. Делейна, Видинско. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски" през 1977 г. За своя учителка в журналистика приема Божана Димитрова.

През 1977 г. Лили Маринкова започва работа в Българското национално радио (БНР). Там е работила като водещ на предаванията „Разговор с вас", „Хоризонт преди всички" и „Неделя 150". От 16 април 2015 г. до 6 юни 2016 г. Лили Маринкова е директор на програма „Хоризонт" на БНР. През годините е работила и в радио „Свободна Европа". Телевизионната й кариера е свързана с „Ефир 2" на Българската национална телевизия (БНТ) и предаванията „Открита линия" и „Очевидци". По-късно води авторското предаване „Вън от рая" по „Канал 3“.

През 2001 г. Лили Маринкова получава статуетката „Истина" и диплом за политическото предаване „Неделя 150" на шестия международен фестивал по журналистика „Вяра, надежда, любов" в Трускавец, Украйна. 

На 26 януари 2004 г. на церемонията в Народния театър „Иван Вазов" за връчване на годишните награди на Българското национално радио „Сирак Скитник" Лили Маринкова е отличена с наградата за радиожурналистика за високи постижения в политическия коментар и значимостта на социалния диалог в „Неделя 150", оригинални идеи и блестящ подход в търсенето на истината и критични позиции, които утвърждават авторитета на БНР като обществена институция. На 27 юли 2004 г. е удостоена с голямата награда на Българската медийна коалиция (БМК) за цялостен принос към независимостта на медиите и утвърждаване на принципите на гражданското общество. 

/отдел „Справочна“/

Използвани източници: „Кой кой е в България“ (с.436), БТА, ВИНФ, 21.2.2001, 26.1.2004; 27.7.2004