site.btaКрай сливенското село Блатец се намира единственото в областта находище на блатно кокиче

Край сливенското село Блатец се намира единственото в областта находище на блатно кокиче. Това каза в интервю за БТА Мария Диловска, експерт от общинския отдел „Екология“ в Сливен. 

„В България растението се среща основно в областите Ямбол, Бургас и Сливен, поради факта, че има много големи заблатявания с ливади и дъбови гори, където се задържа малко повече вода", посочи Диловска. Известно е, че по река Тунджа всичко е било разливни площи, включително е имало по-големи блата към гр. Кермен. Блатното кокиче е основно около Блатец, каквото е и името на селото.

Диловска разказа, че през 80-те години на миналия век започва масово дрениране на тези места, за да могат да се използват за селско стопанство. Така част от ливадите изчезват напълно. През 1996 г. землището с блатно кокиче край селото е обявено за защитена местност. Тя обхваща около 150 декара, като частично намалява с годините. Сред причините са, както дренирането, така и глобалното затопляне след 1995 г. По думите ѝ кокичето започва да променя площта си и начинът, по който изглежда.

„Растението обикновено може да стигне 50-60 см, но при последния мониторинг туфичките стигаха около 20 см. Това показва, че наистина има недостиг на вода", посочи още Мария Диловска.

Растението е отровно, то съдържа вещество, използвано за производството на българското лекарство нивалин. Преди години общината е отдавала на концесия мястото за целите на фармацевтичната индустрия.

Повече от десет години мястото не е давано на концесия, каза още Мария Диловска. „Министерството на околната среда и водите забранява част от находищата за ползване, поради факта, че са с не толкова голямо количество“, добави тя. Така еколозите очакват находището да се самовъзстанови. Влияние за изчезването на кокичето са оказали и пашуващи животни, както и няколко опожарявания. 

„На няколко места в България вече направиха собствени места, където отглеждат блатно кокиче с цел продажба“, каза още Диловска. 

„Баба ми е разказвала, че преди много години на това място е имало голямо блато, което турците пресушили наполовина“, разказа пред репортер на БТА Милена Грабчева, чийто род е от селото. Нейните спомени за летните ваканции и гостуването при баба и дядо са свързани и с блатното кокиче. „Като бяхме малки, мястото, където цъфтеше кокичето, беше оградено и не беше достъпно“, спомня си тя. Явно хората са били запознати с лечебните му свойства, защото семействата пазят рецепти за собствени лечебни настойки с кокичето. „Повечето местни хора си приготвяха отвара с ракия, която престоява едно известно време и след това го използваха за мазане за ставни заболявания“, разказа тя.

През тази година растението разцъфтя много по-рано – в средата на април, заради необичайно топлото време.

/ТТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:32 на 23.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация