site.btaС промените в Конституцията се засяга правната сигурност и стабилност, посочват от прокуратурата

С промените в Конституцията се засяга правната сигурност и стабилност, посочват от прокуратурата
С промените в Конституцията се засяга правната сигурност и стабилност, посочват от прокуратурата

С промените в Конституцията се засяга правната сигурност и стабилност. Това се посочва в становище на прокуратурата по повод редакциите в Основния закон, информират от държавното обвинение.

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в Конституционния съд становище от името на институцията.

В него са засегнати изменения и допълнения в Основния закон по отношение на структурата и правомощията на прокуратурата, функциите и мандата на главния прокурор, закриването на конституционно установен орган на съдебната власт като Висшия съдебен съвет и създаването на Висш съдебен съвет само за съдиите и на Висш прокурорски съвет - за прокурорите и следователите.

Със Закона за изменение и допълнение на Конституцията са ограничени правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове или действия в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, посочва Борислав Сарафов. 

Редица от извършените промени са от изключителната компетентност само на Велико народно събрание (изрично очертана от Конституцията), тъй като засягат основните принципи, върху които е изградена държавата, държавното устройство и управление, системата от висши държавни институции, пише в становището.

"Преминати са пределите на определената от Конституцията рамка. Висшият прокурорски съвет ще бъде доминиран от членовете, избрани от парламента. На практика това ще доведе до положение, при което решенията, свързани с назначаване, атестиране и кариерно развитие на прокурорите и следователите, да се осъществяват от орган, съставен от лица, в по-голямата част външни за съдебната система“, се посочва в становището на прокуратурата до КС.

В документа се обръща внимание, че в двата съвета от парламентарната квота не може да бъдат избирани прокурори и следователи, което неоправдано ограничава магистратите. Членовете на
Висшия прокурорски съвет от професионалната квота ще бъдат два пъти по-малко от избраните от висшия политически и законодателен орган на страната, а това нарушава не само баланса между властите, но накърнява независимостта на прокуратурата и следствието.

"Създава се реален риск вместо да се постигне по-голяма отчетност на прокуратурата, корективът в лицето на несъдебната квота във Висшия прокурорски съвет да се превърне в инструмент за политическо влияние в съдебната власт“, се посочва в становището на прокуратурата.

В него се изтъква, че част от разпоредбите в Закона за изменение и допълнение на Конституцията са в противоречие с установената практика на Конституционния съд (с конкретни негови решения).
В становището се посочват възможните последици от преструктурирането на прокуратурата и отнемането на конституционни правомощия на главния прокурор, сред които да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и да сезира Конституционния съд с искания за даване на задължителни тълкувания на Конституцията с цел защита на правата и законните интереси на гражданите.

Измененията в Конституцията не само засягат основни правни принципи, но и правната сигурност и стабилност, изтъква прокуратурата в становището си до Конституционния съд.

Вчера, на форум в София, представители на Асоциация на прокурорите в България (АПБ), Камарата на следователите, Българската съдийска асоциация и Сдружението на администрацията на органите на съдебната власт изразиха общо мнение, че приетите промени в Конституцията в частта съдебна власт са противоконституционни.

През март Конституционният съд допусна за разглеждане по същество двете конституционни дела, образувани по искания - на президента Румен Радев и на 48 народни представители, за установяване на противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, става известно от съобщение, публикувано на сайта на съда.

На 8 януари президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за редица, приети от Народното събрание, промени в Конституцията. Президентът счита, че част от измененията, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от изключителната компетентност на Велико народно събрание.

Малко след това 48 народни представители от "Възраждане" и "Има такъв народ" също сезираха Конституционния съд за промените в основния закон. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов коментира тогава, че в жалбата има 40 страници аргументация по абсолютно всяка една от точките, по която Конституцията беше променена от това Народно събрание.

Промените в Конституцията бяха приети на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. "За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".

 

/ВД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:53 на 21.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация