site.btaТрябва да пазим Конституцията, защото нa нея се основава държавното управление, каза гл. ас. д-р Христо Орманджиев

Трябва да пазим Конституцията, защото нa нея се основава държавното управление, каза гл. ас. д-р Христо Орманджиев
Трябва да пазим Конституцията, защото нa нея се основава държавното управление, каза гл. ас. д-р Христо Орманджиев
снимка: Цветомир Петров/БТА, Архив

Трябва да пазим Конституцията, защото нa нея се основава държавното управление. Държавата зависи от всички нас и от поведението ни. Това каза гл. ас. д-р Христо Орманджиев, преподавател по Конституционно право във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" в интервю за БТА по повод Деня на Конституцията и професионалния празник на българските юристи и на съдебните служители. 

Той отбеляза, че е нужна повече човечност и морал, защото „има усещане за несправедливост в хората“. Според Орманджиев това усещане би се притъпило, ако гражданите видят уважение към закона и към Конституцията.

По повод празника Христо Орманджиев пожела на колегите си юристи здраве и вяра в закона, защото „държавата ще я има, докато го има законът, докато я има Конституцията“.

На въпрос доколко все още е основополагаща ролята на Конституцията и поставена ли е тя под заплаха д-р Орманджиев отговори, че Конституцията винаги е била основополагащ закон, а тази ѝ роля следва и от това, че нормите ѝ имат непосредствено действие и гражданите могат да се позовават на нейните разпоредби без да използват разпоредбите на други закони.

Според него не може да се твърди, че има отявлени виждания и действия, които да са насочени против Конституцията. По думите му, когато има сезирания по нейните разпоредби да бъдат обявявани за противоконституционни, това не е заплаха, а нормален конституционен процес. 

Във връзка с последните промени в Конституцията и основателни ли са съмненията, че в частта им за съдебната власт повечето са противоконституционни преподавателят определи измененията като „твърде интересни“, най-малкото от конституционна гледна точка, касаещи служебното правителство, непрекъсваемостта на мандата на Народното събрание и мандатите на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

„Най добре ще каже Конституционният съд“, каза той и припомни, че има образувани две дела във връзка с промените, които са обединени в едно. Делото, което е по искане на народни представители е срещу почти всички изменения в основния закон. Орманджиев отбеляза, че тече срокът за събиране на правни мнения от 35 юристи и на такива от заинтересовани страни.

Според преподавателя има логика да се забави гласуването на проекта за нов Закон за съдебната власт, докато не се произнесе Конституционният съд по измененията в основния закон, за да „има съобразяване с текущата актуалност на законодателството“. Орманджиев посочи, че според него не се спира съдебната реформа с удължаването на срока за обществено обсъждане на Закона за съдебната власт.

Денят на Конституцията, 16 април

Днес се отбелязват 145 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година и закрито в деня на приемането ѝ 16 април 1879 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.

До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 г. денят е обявен и за професионален празник на съдебните служители.

Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.

В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме и герб. Второто Велико народно събрание от 1 юли 1881 г. в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната седем години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата "Царско Височество", както и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети наложените от обявяването и признаването на България за независимо царство на 22 септември 1908 година изменения на конституцията.

Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:45 на 23.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация