site.btaС указ на Държавния съвет през 1990 г. Трети март е обявен за национален празник на България

С указ на Държавния съвет през 1990 г. Трети март е обявен за национален празник на България
С указ на Държавния съвет през 1990 г. Трети март е обявен за национален празник на България
София (3 март 1990) Тържествено събрание по случай националния празник на България - 3-ти март.Слово произнася председателят на Държавния съвет Петър Младенов. Пресфото БТА. Снимка: Живко Ангелов/Архив

Трети март е обявен за национален празник на България с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Деветото Народното събрание от 5 март 1990 г., прието единодушно от народните представители.

На този ден преди 146 г. (19 февруари 1878 г. ст. ст.) е подписан Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). За първи път Денят на Освобождението на България се  чества на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като „възшествието на престола на император Александър Втори и заключение (сключване) на Санстефанския мир“. 

В "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество" на Държавния съвет от 1882 г. 19 февруари е представен само като дата на подписването на Санстефанския договор.

С Указ 78 на княз Фердинанд от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на "Освобождението на България". 

След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се отбелязва като официален празник  до м. октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда. 

Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България.

Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се отбелязва като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.

В бюлетин „Вътрешна информация“ четем за предложението на Отечествения фронт за обявяване на Трети март за национален празник на България:

Трети март – ден на национално съгласие

София, 25 февруари 1990 г. /БТА/ В обръщение на Националния съвет на Отечествения фронт по повод на Трети март се посочва, че този светъл ден години наред е бил обезличаван поради едностранчиви, теснопартийни интереси и зле разбран патриотизъм. Отечественият фронт като Съюз за общонационално съгласие и единство вижда в идеята за обявяване на Трети март за национален празник историческия акт на държавническа мъдрост, акт, който ще намери всенародна подкрепа и одобрение. 

Националният съвет на Отечествения фронт призовава празникът да се превърне в ден на национално съгласие, тържество на народностните добродетели и идеали, заслужена почит към българската държава, възродена от пепелищата на паметния Трети март 1878 година. В трудните за отечеството дни, продължава декларацията, отново да отправим поглед към титаните на национално-освободителната ни борба, към възрожденските идеали за чиста и свята република. Нека изразим признателност и уважение към братския ни народ и другите европейски народи, с чиято помощ се роди свободата. 

В заключение се посочва, че Отечественият фронт протяга ръка към участниците в националната „кръгла маса“, към всички други политически и обществени сили, обръща се към всички граждани да се обединят за общонародно честване на Трети март. 

Държавният съвет на Народна република България по силата на действащата и след 10 ноември 1989 г. Конституция от 1971 г. взима решение за обявяването на  Трети март за национален празник. 

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА е публикуван Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г., с който е обявявен:

3 март – Национален празник

УКАЗ НР. 236

Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 39, точка 7 от Конституцията на Народна република България 

ПОСТАНОВЯВА

Изразявайки волята на българския народ, обявява 3 март – деня на Освобождението на България от османско иго, за национален празник.

Представител на Държавния съвет на Народна република на България: 

Петър Младенов

Секретар на Държавния съвет на Народна република на България: 

Никола Манолов

Във „Вътрешна информация“ на БТА четем за първите чествания в страната на Трети март като национален празник на България след издаването на указа:

3 март – националният, великият ден на България 

Народна признателност и синовно преклонение пред подвига на героите

Връх Шипка , 3 март 1990 г. /БТА/ Въпреки снежната буря и ледения вятър, днес паметниците и братските могили на върха-светиня бяха отново обкичени с много цветя и венци. Синовното преклонение и горещата признателност пред подвига на героите, паднали за свободата на България, изведоха още от рано тук хиляди трудещи се от всички краища на родината. 

В тържествения митинг, посветен на 112-та годишнина от Освобождението на България от османско иго участваха представители на Хасковска и Ловешка област, на Габрово, Казанлък и Стара Загора. 

***

Плевен, 3 март 1990 г. /БТА/ Нов елемент в тържественото честване на днешния национален празник в града бе благодарствената литургия за освободителите на България и молебен за успокоение на душите на падналите, отслужени от врачанския митрополит Каленик. По улиците на града се състоя шествие, което завърши пред Мавзолея с костите на загиналите за освобождението им от османско иго руски и румънски войни. 

Пред храма-светиня бяха положени венци на признателност. 

***

Габрово, 3 март 1990 г. /БТА/ Синовната признателност към саможертвата на героите, паднали за свободата на Отечеството ни, обедини за пръв път днес тук всички политически сили в общината. Състоя се първият в града митинг-преклонение, организиран съвместно от БКП и СДС в чест на 112-годишнината от Освобождението на България от османско робство. (…)

(…) Произнесени бяха пламенни слова за Трети март  – денят на нашето национално възраждане. 

***

Пловдив, 3 март 1990 г. /БТА/ С поклонение пред паметника на Царя Освободител днес тук бе отбелязан националният празник. Представителна група на СДС поднесе венец и цветя по случай годишнината от подписването на Санстефанския мирен договор. (…)

***

Хасково, 3 март 1990 г. /БТА/ Празнично е днес настроението на улица „Трети март“, в квартал „Освобождение“, пред паметника на капитан Петко Войвода, в целия град. На централния площад пламна символичният огън на признателността. „Да пребъде във вековете Трети март, да пребъде България“ – си пожелаха хасковци на днешния ден. (…)

(…) В църквата „Света Богородица“ бе отслужен молебен по случай 112-годишнината на свободата. 

Венци окичиха паметната плоча на улица „Васил Левски“ в Симеоновград. След молебена в църквата „Света Троица“ свиленградчани се поклониха пред бюст-паметника на народния поет Иван Вазов. (…)

***

Трети март олицетворява нашия стремеж към свобода и демокрация

Тържествено събрание в столицата

София, 3 март 1990 г. /кор. на БТА Надежда Соколенко и Ивайло Данаилов/ Този ден винаги е бил велик за всеки българин, тачен и почитан във всеки дом от всички поколения. Но днес, 112 години след Освобождението на България от османско иго се чества като национален празник. По волята и желанието на народа. 

Големият ден събра стотици софиянци на тържествено събрание в Народния театър „Иван Вазов“. Откривайки честването, председателят на Народното събрание Станко Тодоров отбеляза, че националният ни празник тази година съвпада щастливо с една голяма промяна – откъсването на България от тоталитарната система. Не случайно всичко това носи надежда на млади и възрастни, които жадуват за национално съгласие, демокрация, умиротворяване, икономическо възземане и над всичко това най-напред и най-високо трябва да бъдат действителните интереси на обновяваща се България. Държавният съвет, зачитайки свято народното желание, обяви Трети март за национален празник, за ден на възраждането на българската държавност. И нека това да пребъде во веки веков, заяви председателят на парламента. (..)

Петър Младенов председател на Държавния съвет произнася реч по повод националния празник на България, поместена в бюлетин на БТА, част от която публикуваме: 

Трети март – възкресение от пепелищата, тържество на общочовешките ценности 

Слово на председателя на Държавния съвет Петър Младенов

Драги съотечественици, братя и сестри, 

Най-сърдечно ви поздравявам с националния празник на скъпото ни отечество – 3 март. Този ден има дълбок смисъл за всеки българин, защото носи със себе си идеята за възраждането и спасението, насочва нашето внимание към такива непреходни народностни и в същото време общочовешки ценности, които могат да бъдат за нас опора и компас в преломни времена като днешното. 

На този ден българската държава отново възкръсна след пет века небитие и народът ни получи възможност сам да твори съдбата си заедно със свободните и напреднали европейски народи. 

Тази дата бе апотеоз на дълголетна епическа борба на българското племе за духовна и политическа свобода. В нея то даде несметни, невъзвратими жертви. Тогава България роди личности като Паисий и Раковски, като Левски, Ботев и Каравелов, като Бенковски, Каблешков, Волов – легендарните апостоли, чиито светъл лик никога няма да помръкне в народната памет. Освен с дълбок пиетет техният подвиг ни изпълва с чувство на законна гордост и удовлетворение, че свободата не е дошла даром, че тя е заслужена, че тя е извоювана. (…)

Денят на Освобождението е повод да изкажем нашата дълбока признателност към цяла плеяда от видни хуманисти – защитници на изстрадалия ни народ. (…)

(…) Трети март 1990 година прехвърля мост през десетилетията. Той е повод за дълбок размисъл по пътя, по който е минала българската държава от Освобождението насам, повод за размисъл за трусовете, които тя е преживяла. Днес отново се поставят съдбовни въпроси, най-важният от които е по кой път ще тръгне България на прага на една нова ера, ера на разума и на обединяване на човечеството. Дали, след повече от сто години държавнически опит, белязан от люшкания, крайности, катастрофи, България ще поеме твърдо и веднъж завинаги по пътя на демокрацията, хуманизма и прогреса. (…)

Скъпи съотечественици и съграждани, 

Днес на 3 март, можем с чисто сърце да кажем – древният български народ, неговата прекрасна страна, заслужават достойна съдба, заслужават достойно бъдеще. 

Да се сплотим и обединим в името на това бъдеще – това е повелята на времето. Без национално съгласие е невъзможен възходът и просперитетът на Народна република България. Нека направим историческа крачка, от която зависи нашата пълна нравствена и политическа еманципация. 

Още веднъж ви поздравявам с националния празник 3 март и пожелавам на всички български граждани здраве и радост, мирни и успешни дни!

Нека България, нашата родина и нейните интереси да стоят винаги най-високо, да бъдат винаги над всичко. 

/ДС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:03 на 27.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация