site.btaВъзможностите за противодействие на градските топлинни острови обсъдиха представители на правителството, Столичната община и експерти

Възможностите за противодействие на градските топлинни острови обсъдиха представители на правителството, Столичната община и експерти
Възможностите за противодействие на градските топлинни острови обсъдиха представители на правителството, Столичната община и експерти
Снимка: Владимир Шоков/БТА

Възможностите за противодействие на градските топлинни острови беше тема на международна конференция, организирана днес от Aсоциация за развитие на София (АРС) в рамките на проекта BeReady по програма „Интеррег“-Дунавски регион, който включва консорциум от 19 партньори от 12 държави от Дунавския регион. Участие в нея взеха министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, зам.-кметът на Столичната община с ресор „Зелена система, екология и земеползване“ Надежда Бобчева и експерти. Те коментираха, че по европейски проекти има мерки за намаляване на негативните ефекти от климатичните изменения. Те се обединиха около мнението, че градовете трябва да използват зелените пространства в борбата с климатичните промени и да се създават повече такива.

Министър Попов отчете, че темата на дискусията е важна, защото градските топлинни острови оказват влияние на живота на хората и тяхното здраве. Трябва да започнем много сериозно да мислим за адаптацията към климатичните промени. По думите му това минава през преустройство на градската среда и борбата с градските горещини. Енергийната ефективност на сградите е най-доброто оръжие срещу топлината в градовете, коментира той. И отбеляза възможностите за саниране на сгради. Възстановяването на градските реки беше една от мерките, предприети от екоминистерството, които Попов посочи. Според него тази идея е добила обществена популярност. Относно политиката на министерството Попов каза, че неговата амбиция е Министерството на околната среда и водите да се преименува на Министерство на околната среда и климата. Министърът припомни, че дирекция „Политики по изменение на климата“ е трансформирана в Главна дирекция. Направихме много амбициозно представяне на климатичната конференция - КОП-28 в Дубай с различни събития, посочи също той. Надявам се, че това беше решителна стъпка да покажем нашата ангажираност по темата, посочи още Попов.

В трансграничните програми сме сложили сериозен акцент върху зелените инвестиции, каза зам.-министър Бонева, която е и национален координатор Стратегия на Европейския съюз (ЕС) за Дунавски регион. По приоритетна ос 1 „Интегрирано градско развитие“ по Програма „Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г. за десетте големи български общини – пет в Северна и пет в Южна България – е планиран финансов ресурс от 638,5 милиона лева. Около 30 % от този ресурс планираме да бъде насочен към инвестиции, допринасящи за постигане на целите, свързани с изменение на климата, зелената инфраструктура, развитие на устойчивост, обясни тя. Изграждане на велоалеи, зарядни станции, устойчив градски транспорт и чисти технологии са част от мерките. Нямаме отделна мярка за градските топлинни острови, но тя е допустима, каза Бонева. Ако кандидатстват сградни обекти за финансиране, има допълнителни точки за изграждането на зелени покриви, включително за развитие на възобновяеми енергийни източници и енергийни общности, обясни тя.

Въвеждането на зелени покриви или зелени тераси е една от стъпките, които трябва да се предприемат за по-устойчива градска среда, коментираха министър Попов и Бобчева. Зам.-кметът на Столичната община обърна внимание на необичайните горещини през зимата, като посочи, че температурата на 1 март нараства до 15 градуса. През 2019 г. са предприети действия за идентифициране градските топлинни острови. „Люлин“ и „Надежда“ бяха идентифицирани като проблемни области, докато в центъра имаме големи зелени пространства като парка „Заимов“ и Борисова градина, каза Бобчева.

Генерираната от човешката дейност топлина, консумацията на енергия, нарастването на трафика, намаляването на градските пространства и паркове, слабото градско планиране, пренаселването са част от факторите за формирането на градските топлинни острови, отбеляза д-р Лидия Витанова от Института Gate и Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Градските топлинни острови са предимно силно урбанизирани територии, в които температурата е два-три градуса по-висока отколкото температурата в околните квартали. Обикновено това са места, които са силно застроени с площади, паркинги, в които липсва зеленина, заяви за БТА Севдалина Войнова от Асоциация за развитие на София. Високите сгради, например, спират циркулацията на въздуха, намалява се скоростта на вятъра и така липсва охлаждащият процес, обясни тя. Градските топлинни острови излъчват горещина не само през деня, но и през вечерта. Обработването на градските топлинни острови чрез залесяване е една от стъпките за справяне с проблема, каза също Войнова.  

/РН/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:25 на 23.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация