site.btaПо-голяма част от молбите за българско гражданство от граждани на Турция са на основание родител български гражданин, каза Атанас Славов

По-голяма част от молбите за българско гражданство от граждани на Турция са на основание родител български гражданин, каза Атанас Славов
По-голяма част от молбите за българско гражданство от граждани на Турция са на основание родител български гражданин, каза Атанас Славов
Снимка: Христо Касабов/БТА

За периода януари 2020 - декември 2023 г. молбите, подадени за получаване на българско гражданство от граждани на Република Турция, са 7 188. Това съобщи по време на редовния парламентарен контрол министърът на правосъдието Атанас Славов. Той отговори на въпрос от народния представител на „Възраждане“ Петър Петров за гражданите, придобили българско гражданство от Република Турция за периода 2020 -2023 г.

През 2020 г. са уважени 1349 молби, през 2021 г. - 626,  през 2022 г. – 965, през 2023 г. – 1 466. По-голяма част от подадените молби за българско гражданство са на основание родител български гражданин, разясни министър Славов.  

Министърът обясни, че броят на образуваните преписки на основание чл. 15 от Закона за българското гражданство за 2020 г. са 657. Той отбеляза, че за 2021 г. те са нараснали на 1595, от които голямата част са на основание, че родителите са български граждани, 36 са на основание български произход. През 2022 г. има 3017 преписки, образувани на основание родител български гражданин и 14  - на основание български произход. За 2023 г. 6179 са на основание родител български гражданин и 52 броя - на основание български произход, съобщи министър Славов.  

През 2021 г. общият брой преписки, разгледани от Съвета по гражданство, е 10 889, а през 2023 е 26 120. Виждаме два пъти и половина увеличение на разгледаните молби на Съвета по гражданството, на практика при запазването на същия административен капацитет, отбеляза Славов. 

По отношение на процедурата Славов уточни, че тя минава през Съвета по гражданството и всъщност само се администрира от Министерството на правосъдието, но министърът на правосъдието няма правомощия по отношение на това кой да бъде предложен за придобиване на гражданство и кой да бъде отхвърлен. Съветът по гражданството е институцията, която е съставена от различни органи, председателства се от заместник-министър на правосъдието и има членове по един представител на МВнР, МВР, МРРБ, МТСП, МЗ, Министерството на иновациите и растежа, ДАНС, ИА „Българите в чужбина“ и Държавната агенция за бежанците, добави Славов и изтъкна, че по всяка преписка за придобиване на гражданство се представят становища от МВР и от ДАНС. Само когато имаме положително становище от ДАНС и МВР процедурата за придобиване на българско гражданство продължава нататък. Лица, за които е установено, че представляват заплаха или имат някакви криминална активност, няма как да бъдат допуснати до придобиване на българско гражданство, посочи той. 

Министърът коментира, че когато има документи с невярно съдържание, всеки път те са изпращани към Института по криминалистика на МВР. Този процес с изпращането и даването на становища отнема доста време, което е причина за забавяне на преписките, коментира министър Славов.

През 2023 г. по 3 738 преписки е постъпило съмнение относно истинността на документите и са били насочени към Института по криминалистика на МВР,  добави Славов .Той посочи, че на база на изготвените експертизи са подадени сигнали до главния прокурор и Софийската градска прокуратура, в които се предоставя информация за 102 лица, за които е установено, че част от представените документи са неистински, съобщи Славов. 

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:52 на 22.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация