site.btaНужен е присъстващ и грижовен възрастен за превенция на неблагоприятните преживявания в ранното детство, каза д-р Румяна Динолова от Националния център по обществено здраве

Нужен е присъстващ и грижовен възрастен за превенция на неблагоприятните преживявания в ранното детство, каза д-р Румяна Динолова от Националния център по обществено здраве
Нужен е присъстващ и грижовен възрастен за превенция на неблагоприятните преживявания в ранното детство, каза д-р Румяна Динолова от Националния център по обществено здраве
Участници в националната конференция на тема "Връзката между психичното здраве и насилието, основано на пола, снимка: Юзлем Тефикова/БТА

Нужен е достъпен, присъстващ и грижовен възрастен за превенция на неблагоприятните преживявания в ранното детство. Не пари, а човешко присъствие е нужно, каза гл. ас. д-р Румяна Динолова от Националния център по обществено здраве и анализи пред участниците в национална конференция в столицата за връзката между психичното здраве и насилието, основано на пола.

Организатор на форума са фондацията „Асоциация Анимус“ и офисът на Световната здравна организация (СЗО) в България.  

Неблагоприятните преживявания в ранното детство, които влияят в по-нататъшното развитие на индивида, са преки - насилие или пренебрегване, или косвени, чрез средата, в която живее детето, отбеляза д-р Динолова. По думите ѝ сред косвените фактори, оказващи значително влияние върху развитието на детето, са домашното насилие - на първо място, следвано от психическо заболяване на родителите, злоупотреба с психоактивни вещества, лишаване от свобода на член от семейството, бедност, тормоз от връстници, насилие в общността. 

Динолова цитира данни на Световната здравна организация за Европа, според които 49% от хората между 0 и 18 г. в Източна Европа докладват за поне един случай на неблагоприятно преживяване, а 6% - за неблагоприятни преживявания повече от четири пъти. В България 30,5% от анкетираните докладват за поне един случай на неблагоприятно преживяване, а 10,9% - за неблагоприятни преживявания над четири пъти, посочи Динолова. Според нея неблагоприятните преживявания в детството имат свойството да се натрупват, като рисковете за здравето се покачват. Тези преживявания в ранна детска възраст водят до сериозни заболявания и много често до ранна смърт. 

„При хората, които не са преживели неблагоприятни преживявания, процентът на тежки и хронични заболявания като онкологични болести, инфаркт на миокарда, диабет от тип 2, сърдечно-съдови и чернодробни, белодробни и стомашно-чревни заболявания е 21, докато при тези, преживели неблагоприятни преживявания повече от четири пъти, този процент се покачва и достига до 41 %“, посочи д-р Динолова, цитирайки данните на  Световната здравна организация за Европа.

Цветелин Кънев от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) представи данни от последния мониторингов доклад на Координационния механизъм при насилие, според които през 2021 г. регистрираните случаи на физическо насилие са 464, а през 2022 г. броят им намалява до 429.  Регистрираните случаи на сексуално насилие през 2021 г. са 263, а през 2022 г. – 228. При случаите на психическо насилие се наблюдава ръст. През 2021 г. регистрираните случаи на психическо насилие са 204, а през 2022 година се покачват на 263. Само един случай на кибертормоз е регистриран през 2021 г., а през следващата те са два. 

По данни от последния мониторингов доклад на Координационния механизъм при насилие, публикувани през 2022 г. и цитирани от Кънев, насилници най-често са: бащата (300 регистрирани случаи за 2022 г.), майката (198), друго дете (167), роднина (65), познат (съсед) – 181, учител (13) и непознат (30). 

Насилието най-често се преживява при семейството (620 регистрирани случаи), в училище (99), на улицата (113), в приемно семейство (10), при близки и роднини (29), непознати (13). И отново броят на регистрираните случаи на интернет насилие е нисък - през 2022 г. са регистрирани само пет случая на насилие в интернет, сочат данните, цитирани от Кънев. 

Той отбеляза, че по отношение на пола в мониторинговия доклад е отбелязано, че броят на случаите на насилие при момчета от 0 до 3 години е 60, а при момичетата - 43; при момчета от 4 до 7 годишна възраст са регистрирани 85 случая на насилие, а при момичета - 73; във възрастовата група 8-11 при момчетата са регистрирани 126 случая на насилие, а при момичетата - 91; при възрастовата група 12-16 регистрираните случаи на насилие над момчета са 178, а при момичетата - 422; във възрастовата група от 17 до 18 години са регистрирани случаи на насилие над 29 момчета, а при момичетата броят е 45.

Виолета Иванова от Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към КНСБ, която е и заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) акцентира върху тормоза и сексуалното насилие на работното място. Това са големи проблеми, които все още не са приоритет на държавната политика в България, коментира Иванова и отбеляза, че Конвенция 190, която е насочена към премахване насилието и тормоза в областта на труда, е приета през 2019 г., но не е ратифицирана. Държавата неглижира този проблем и четири години вече никой не иска да поеме отговорност конвенцията да бъде ратифицирана, посочи Виолета Иванова. 

„В българското законодателство има различни законови рамки, които третират защитата от насилие като цяло. В Закона за защита от домашно насилие, Закона за защита от дискриминация има отделни клаузи, но специално за насилието на работното място в Кодекса на труда няма дефиниция - какво значи насилие, тормоз, какви са превенциите и мерките, които да задължават работодателите да ги прилагат в предприятията. Затова тази Конвенция, ако се ратифицира, това ще разшири кръгозора и полето на мерките, с които бизнесът и държавата трябва да се съобразяват, за да може да получим една адекватна защита от насилие и тормоз“, каза Виолета Иванова  и добави, че за утре е планирана среща със социалния министър Шалапатова, на която  ще бъде поставен този въпрос. 

Мария Милкова от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) отбеляза колко важно е етичното отразяване на случаите на насилие в медиите. В тази връзка тя напомни, че АЕЖ, съвместно с УНИЦЕФ България, са съставили „Пътеводител за етично отразяване на деца в медиите“. 

/АБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:56 на 03.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация