site.btaПрактиката показва, че подобряването на качеството на въздуха се постига при целогодишното действие на нискоемисионните зони, посочи експертът Калина Цолова

Практиката показва, че подобряването на качеството на въздуха се постига при целогодишното действие на нискоемисионните зони, посочи експертът Калина Цолова
Практиката показва, че подобряването на качеството на въздуха се постига при целогодишното действие на нискоемисионните зони, посочи експертът Калина Цолова
Снимка: Иван Лазаров/БТА (архив)

Практиката в другите градове показва, че подобряването на качеството на въздуха се постига именно при целогодишното функциониране на зоните с ниски емисии. Трафикът в София е целогодишен, а превишавания на нормите за отделните емисии се регистрират и през останалите месеци, не само между декември и февруари. Това каза в интервю за БТА Калина Цолова, автор в платформата „Климатека“ и анализатор в програмата „Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Цолова има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство.

Както БТА съобщи, от 1 декември т.г. до 29 февруари догодина в т.нар. малък ринг в София, който обхваща булевардите „Васил Левски”, „Патриарх Евтимий” и улиците „Ген. Скобелев”, „Опълченска” и булевард „Сливница”, се ограничава влизането на автомобили от първа екологична група. Според Цолова освен периода на действие на мярката, има необходимост и от разширяване на самата зона, за да се постигне по-дългосрочен ефект.

„Зоните с ниски емисии имат за цел да намалят количеството на замърсителите, отделяни от превозните средства в градска среда. Като се ограничава изпускането на замърсители в атмосферата, качеството на въздуха в градовете се подобрява“, коментира експертът.

Функционирането на зоната в рамките на центъра на града създава предпоставки за своеобразното ѝ заобикаляне. Трафикът просто ще се премести в периферията на зоната и проблемът с качеството на въздуха няма да бъде решен, обясни Цолова.

Поради тази причина е препоръчително обхватът на зоната да се разшири постепенно до строителните граници на града, както в редица други градове, смята още тя.

Следва пълният текст на интервюто:

Г-жо Цолова, от 1 декември бе въведена нискоемисионна зона в София. По какъв начин това ще допринесе за подобряване качеството на въздуха?

- Зоните с ниски емисии имат за цел да намалят количеството на замърсителите, отделяни от превозните средства в градска среда. Като се ограничава изпускането на замърсители в атмосферата, качеството на въздуха в градовете се подобрява. Зоната предвижда ограничаване именно на тези превозни средства, които изпускат голямо количество вредни емисии в атмосферата. По този начин зоните с ниски емисии косвено допринасят и за изграждането на по-добра устойчивост срещу въздействието върху общественото здраве.

От декември 2023 до февруари 2024 г. зоната ограничава автомобилите от екологична група 1, които са произведени преди повече от 20 години и не отговарят на съвременните, по-високи стандарти за отделени емисии. Съгласно наредбата за нискоемисионни зони, ограниченията ще се прилагат поетапно и ще обхванат превозни средства до екологична група 3 от 2028 година.

Достатъчен ли е и определеният периметър на зоната?

- Функционирането на зоната в рамките на центъра на града създава предпоставки за своеобразното ѝ заобикаляне. Трафикът просто ще се премести в периферията на зоната и проблемът с качеството на въздуха няма да бъде решен. Поради тази причина е препоръчително обхватът на зоната да се разшири постепенно до строителните граници на града, както в редица други градове.

Има ли необходимост периодът на действие на мярката да е по-голям, например да обхване и лятото?

- Трафикът в София е целогодишен, а превишавания на нормите за отделните емисии в атмосферния въздух се регистрират и през останалите месеци, не само между декември и февруари. Практиката в другите градове показва, че подобряването на качеството на въздуха се постига именно при целогодишното функциониране на зоните с ниски емисии.

Бяха ли навременно представени ползите от тази мярка?

- За зоната с ниски емисии знаем от година. Тя беше приета с наредба през декември 2022 г. от Столичния общински съвет (СОС). В рамките на 2023 г. обаче не беше проведена ясна разяснителна кампания, която да подготви гражданите за функционирането на зоната и да представи ползите от нейното въвеждане. Именно затова фокусът на обществената дискусия следва да се измести от въвеждането на ограничения към положителните въздействия върху здравето ни, намаляването на трафика и подобряването на градската среда.

В свой коментар в платформата „Климатека“ посочвате, че контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен. Защо смятате така?

- Прочитът на наредбата поставя повече въпроси отколкото да дава отговори. Затрудненията касаят не толкова прилагането на забраните и ограниченията за движение на автомобили, колкото санкциите и тяхното ефективно налагане на шофьорите, които не спазват съответните забрани. Неясно остава  дали контролът ще бъде осъществяван единствено посредством камери и/или чрез общински служители, които ще имат право да налагат глоби на място при установяване на нарушението в реално време. Не е ясно и дали глобата ще бъде налагана „на ден“ или за всяко нарушение на въведените забрани и/или ограничения, независимо от това колко пъти съответният автомобил премине през зоната. Липсват ясни критерии за определяне на размера на глобите съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Има ли възможност собственикът на автомобил да обжалва наложената му санкция? 

- Да, мярката подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. По последната информация от Столичната община обаче, при първи нарушения хората ще бъдат само предупреждавани и няма да бъдат санкционирани.

В анализ на ЦИД по темата посочвате как нискоемисионните зони функционират в други държави. Какъв пример може да вземем от чужбина?

- Нискоемисионни зони има в над 300 града в цяла Европа. Все повече такива зони се създават в Централна и Източна Европа. В Краков, Полша, ограниченията са валидни без ограничение във времето и за територията на целия град. В Рим, Италия, глобите са в точно определен размер и се налагат чрез електронен фиш, като на нарушителя се изпраща и снимка от момента на извършване на нарушението. Друга изключително полезна практика са въведените такси за движение - както в зоните с ниски емисии в Лондон, Великобритания. На принципа „замърсителят плаща“ е дадена възможност на всеки, който желае да използва личния си автомобил в града, да заплаща определена такса в зависимост от евростандарта на автомобила.

Какви са цялостните Ви наблюдения за мерките по отношение на енергийната и климатичната устойчивост на София? 

- Стратегическата визия е налице, но изпълнението ѝ е в застой. На хартия Столичната община има приети редица стратегически документи в тази област, включително План за действие за устойчива енергия и климат с хоризонт до 2030 година. На практика изпълнението на заложените мерки закъснява, а именно те ще спомогнат за адаптацията на града към климатичните промени и намаляване на тяхното въздействие върху гражданите.

/АБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:57 на 01.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация