site.btaКакво казаха избирателите и политическите лидери на местния вот и какво е качеството на изборния процес обсъждат на дискусия анализатори

Какво казаха избирателите и политическите лидери на местния вот и какво е качеството на изборния процес обсъждат на дискусия анализатори
Какво казаха избирателите и политическите лидери на местния вот и какво е качеството на изборния процес обсъждат на дискусия анализатори
Снимка: Цветомир Петров, БТА

Резултатите и изводите от изминалия вот за местна власт обсъждат анализатори на форум, организиран от дискусионно общество „Клуб Сенатор“.

Избирателите ни показаха, че не търсят лидери по места, а персоната, която ще им свърши някоя работа, че не харесват управляващата коалиция, но я предпочетат пред друга алтернатива, смята д-р Светлана Дянкова от  „Клуб Сенатор“. Показаха, че няма победител, дори лидерите си спестиха твърденията, че са победители, добави тя. Според нея партиите са в някакъв разпад, те се топят, има системни проблеми в тях. Новите политически проекти набират скорост за сметка на системните партии, които стигнаха дотам, че да преброяват единствено и само твърдите си ядра, посочи Дянкова. И добави, че на национално ниво т.нар. сглобка „скърца“, но ще остане, докато има власт.

Според Захари Желязков, председател на клуб „Сенатор“, избирателите вече гласуват с убеждение за пълната безсмисленост на техния вот и това може да е обяснение за ниската избирателна активност.  Налице е криза на политическото представителство, смята той. Желязков постави въпроса дали основните политически сили и най-вече техните лидери нямат интерес да отблъснат избирателите, като така на практика гласуват само твърдите ядра. По думите му основните партии нямат ясно очертани идеологии, те залагат на взаимни нападки, остро противопоставяне. 

Социологът Юлий Павлов посочи, че в България има трайна тенденция за намаляване на избирателната активност и отбеляза, че през 2021 г. е бил най-резкият ѝ спад с въвеждане на задължителното машинно гласуване - от 51 на 42%. Все пак, според него, активността не е чак толкова ниска. ГЕРБ на тези избори запази първото си място, ДПС са втори, и то без гласовете от чужбина, отбеляза Павлов. Той отчете, че е чувствителен спадът в сравнение с парламентарния вот при „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), като според Павлов причината е най-вече в липсата на местни структури. 

Според анализатора д-р Димитър Иванов това са едни от най-лошите избори в 34-годишното демократично развитие - както като подготовка на участниците, така и като медийно отразяване и формално извършване на процедурата на гласуване. Вотът, според него, не се е превърнал в партийно съревнование, а ексцентрично от гледна точка на издигнатите кандидати, например в София – Васил Терзиев, Антон Хекимян и Ваня Григорова. Този вот беше демонстрация на либерализиране на политическия климат у нас, което ще доведе до неизвестен край, предупреди той. 

Проф. Милена Стефанова, магистър по социология и доктор по политология, обърна внимание, че при избора за общински съветници активността на места надвишава 70 процента. Има 3 общини у нас, в които местните парламенти са от само една партия, на миналите избори беше само в една община – Доспат, отбеляза тя.

Според нейния анализ от 2002 г. до 2023 г. нараства броят на общините, които успяват да сформират мнозинства като резултат от изборите, а не в резултат на коалиционни договорки. Сега в 47 общини мнозинството е на ГЕРБ, но в по-големите общини те започват да отстъпват от властта, БСП в 11 общини има мнозинства в съветите, ДПС – в 36, или общо от всички 108 общини с мнозинства в резултат на вота, 94 са за системни национални партии.

Д-р Анета Милкова смята, че един от законодателните проблеми е свързан с т.нар безвъзмездни договори за обслужване на партийните щабове по време на кампаниите и този проблем трябва да бъде отстранен, защото в болшинството от случаите не отговаря на пазарните принципи. Според представени от нея данни най-много за политическа реклама и отразяване на кампанията си в медиите на изминалия местен вот са похарчили ПП-ДБ с близо 830 хил. лв, втори са  „Възраждане“ с  270 хил.л в, ГЕРБ - 240 хил. лв, БСП - 115 хил. лв., ДПС - 97 хил.лв. Най-малката сума в изборната кампания са инвестирали от  „Има такъв народ“ – 22 хил. лв,, като 90% от тях са в собствената телевизия. 

/ЛРМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:07 на 05.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация