site.btaСофия има доста добра популация от горски ушати сови, обичайно е те да се групират през зимата, обясни орнитолог по повод забелязано ято сови в столичен квартал

Цяло ято сови са се приютили в клоните на дърветата в двора на ДКЦ 24 в жк "Свобода". Това съобщава столичният заместник-кмет Дончо Барбалов на фейсбук страницата си.

"Птиците са десетки. За да не ги смущаваме, не подрязваме долните клони на боровете в двора", коментира управителят на здравното заведение д-р Силвия Лазарова. Според природозащитници, птиците в 24 ДКЦ са от вида горска ушата сова. 

Пред БТА орнитологът Димитър Градинаров от Българското дружество за защита на птиците каза, че най-важно е хората да не ги смущават и ако някой реши да им се радва, то това да става тихо, без да вдига много шум и на достатъчно разстояние, за да не ги притеснява. Ако човек не се приближава много до тях, птиците ще останат спокойни и няма да се изплашат. Ако някой реши да ги наблюдава, най-добре е да го прави с бинокъл. Ако се приближи твърде много, птиците просто ще излетят и ще се преместят, а ако човек ги притеснява системно, птиците ще сменят мястото.

По принцип дворът на 24-то ДКЦ в столичния жк "Свобода" може да е традиционно тяхно местообитание и сега да са се групирали повече птици, които вече са били забелязани, смята Градинаров. Той обясни, че в София има доста добра популация на горски ушати сови. Пролетно време те се отделят на двойки и гнездят. В крайните квартали, примерно в "Люлин", има доста двойки. Обикновено при гнездене заемат стари гнезда на свраки или на врани. Зимният период те се групират, групите могат да са от пет-шест птици, могат и да са доста по-големи и се събират на едно място, така че това е нормално поведение за совите.

Има доста суеверия, свързани с техния вид. Понякога могат да станат обект на злонамерено посегателство. Важно е да се знае, че совите са много полезни животни, които по никакъв начин не застрашават, каквото и да е. Техните цветове са камуфлажни и често, ако човек не знае, че са там, може изобщо да не им обърне внимание.  По принцип горските ушати сови имат много красиви жълто-оранжеви очи. През есенно-зимният период се групират на места, където не се чувстват заплашени, места, на които обикновено е тихо, птиците се чувстват спокойно и са уединени. Това може да е парк, може да е двор, където не се вдига шум, например в двора на ДКЦ хората се съобразяват, че се разхождат в двор на лечебно заведение и са по-тихи. Местата, на които денуват, обикновено са клоните на иглолистни дървета. Това място те използват за почивка през деня, а през нощта се разпръскват в различни посоки, за да се хранят.  Хранят се основно с дребни видове гризачи, каквито в големите градове има в изобилие, обясни орнитологът. 

Според описанието на вида, публикуван на интернет страницата на Българско дружество за защита на птиците, "Горска ушата сова" (Asio otus) има дължина на тялото между 31 – 37 сантиметра. Размахът на крилата достига 86 – 98 сантиметра. Животното има характерни „уши“, които са по-дълги от тези при блатната сова, тялото е издължено. Оперението е ръждивокафяво със стреловидни петна по гърдите и корема. Лицевият диск е ясно очертан, ирисът е оранжев. Видът се среща в цялата страна, като е по-малобройна или напълно отсъства във високопланинските части и обширни безлесни земеделски райони. Негови сходни видове са Блатната сова и горската улулица.