Децата са уязвими в интернет, затова институциите и гражданските организации, съвместно с родителите, трябва да работят за защитата им в дигиталния свят. Това послание отправиха участници в Първата национална конференция "Заедно за безопасен интернет за децата в България", която се състоя днес в София. Събитието бе организирано от УНИЦЕФ-България под патронажа на председателя на парламента Росен Желязков, който също присъства на форума.
В изказването си Желязков отбеляза, че възрастните трябва да са отговорни за политиките, които са свързани с възможностите и преодоляване на всички проблеми, свързани с обстоятелствата, при които децата и младите хора растат и се развиват.
Онлайн насилието се засилва и децата не могат да го разпознаят и не знаят как да се справят с него, предупреди и Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Вицепремиерът Мария Габриел отчита липсата на устойчив механизъм за финансиране на Националния център за безопасен интернет, беше посочено в писмено приветствие.
Проучване на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) относно защитата в интернет през миналата година е обхванало над 4000 деца от София и Варна, каза председателят на агенцията Теодора Иванова. Тя обобщи, че резултатите са били потресаващи - 66% от анкетираните са получили покана за среща, на 26% от тези деца им е отправена покана срещата да е на живо. По думите на Иванова 55% от децата са споделили, че влизат в интернет повече от 5 пъти на ден. Тя подчерта, че 35% от децата са жертви на кибертормоз и не са споделили с никого.
За подкрепа на децата в онлайн пространството действа и Национален център за безопасен интернет. Изпълнителният директор на Национална мрежа за децата (НМД) Георги Богданов напомни, че организацията неколкократно е обръщала внимание за необходимостта от средства за центъра.
От две години насам този център е без пари. Неколкократно беше поставяно като тема да бъде закрит. Благодарение на УНИЦЕФ и компании този център се издържа. Държавата на практика липсва, коментира Богданов. Той каза, че на година са нужни между 300 000 – 400 000 лева.
Моят апел към вас е спешно, в рамките на два-три месеца, да намерим устойчив механизъм този център да бъде финансово обезпечен, обърна се Богданов към представителите на институциите по време на конференцията.
На въпрос на БТА дали в МВР е обсъждано финансирането на Националния център за безопасен интернет, зам.-министърът на вътрешните работи Стоян Темелакиев каза, че конкретни разговори няма. В качеството на своите възможности и най-вече водено от интересите на децата, МВР ще направи необходимото, каза той.
В нашето полезрение са много хора, каза зам.-министърът в отговор на въпрос за педофилите. За мен това са болни хора, които си позволяват, използвайки анонимността в интернет, да злоупотребяват и да посягат на деца, каза още Темелакиев пред журналисти. Той призова родителите да предразполагат децата си да споделят, защото заплахата от посегателства през интернет е сериозна. И увери, че ГДБОП влага все по-голям ресурс в обученията на кадри, които да противодействат на този вид престъпност. Темелакиев отбеляза колко е важно събирането на години доказателства, за да получават педофилите ефективни присъди.
Специален панел бе посветен на гласа на децата. Представител на Младежкия панел към Център за безопасен интернет каза, че над 32 000 сигнала от началото на 2023 г. до септември са постъпили в центъра. Това е със 79% повече в сравнение със същия период на миналата година. Отбелязано беше още, че над 90% от случаите са свързани със сексуална експлоатация и злоупотреба над деца.
Oт Младежката мрежа „Мегафон“ към НМД и от Съвета на децата към ДАЗД попитаха представителите на институциите за конкретните стъпки, които предприемат за борбата с онлайн престъпността. Отговор получиха от Емил Илиев от отдел „Киберсигурност“ на ГДБОП. Той каза, че целта на работата на отдела е с полицейски способи да се установи как се е случило насилието в интернет.
Обикновено става въпрос за скрити, латентни престъпления и въпреки усилията, които полага отделът, все още много деца не знаят какво се случва в действителност, коментира Илиев. И поясни, че насилниците в интернет обикновено успяват да открият това, което едно дете няма, например сигурност, увереност, самочувствие. Подвеждат децата да дадат информация за себе си. Децата не осъзнават, че съдържанието, което публикуват, се вижда от огромна аудитория и така застрашават своята сигурност, предупреди още Илиев.
Той обясни, че киберпрестъпниците успяват да изградят профил за нуждите на детето и да му обърнат внимание – представят се за приятели, добронамерени са, прехвърлят комуникацията в други канали и в крайна сметка печелят тяхното доверие. Според Илиев децата често търсят външен авторитет, започват да приемат учителя за даденост и бързо губят доверие в него. По думите му 100% от пострадалите деца казват, че не са вярвали, че могат да станат жертва на онлайн насилие.
Знаете ли колко въпроса са необходими за един педофил да идентифицира какви нужди има детето, запита Константин Веселинов, управляващ директор на CENTIO #Cybersecurity. Той предупреди, че само с два или три въпроса педофилът може да разбере какво иска да чуе детето зад екрана. И подчерта, че и при най-малкото съмнение за нередност младежите трябва да прекъснат комуникацията в интернет.
След препоръка на ДАЗД във всички училища се разработват правила за безопасност и сигурност в интернет, които стават част от правилника на училището, информира зам.-министърът на образованието Наталия Митева. Имаме нужда от цялостно преосмисляне на системата за подкрепа на учениците, каза тя. Според нея е проблем, че няма специалист, който да отговаря за киберсигурността на децата в училище.
По време на форума участниците се запознаха с основните насоки на Стратегията на ЕС за по-добър интернет за децата. Тя предвижда цифрови услуги, съобразени с възрастта, така че всяко дете да бъде защитено, овластено и уважавано в онлайн пространството.
От УНИЦЕФ напомнят, че децата могат да потърсят подкрепа или да подадат сигнал за престъпление на:
Националната телефонна линия за деца - 116 111
Консултативната линия към Центъра за безопасен интернет - 124 123 и на www.safenet.bg
Дирекция "Киберпрестъпност" в ГДБОП - на мейл: report@cybercrime.bg или 0885 525 545.
