site.btaУчени от Института по физиология на растенията и генетика на БАН изследват дали предварителното третиране с хербицид повлиява растенията при засушаване и преовлажняване

Учени от Института по физиология на растенията и генетика на БАН изследват дали предварителното третиране с хербицид повлиява растенията при засушаване и преовлажняване
Учени от Института по физиология на растенията и генетика на БАН изследват дали предварителното третиране с хербицид повлиява растенията при засушаване и преовлажняване
доц. д-р Десислава Тодорова. Снимка: личен архив

Растенията са най-засегнати от екстремните климатични промени. Те, за разлика от човека и животните, не могат да потърсят алтернативи за местообитание. Екстремните климатични явления предизвикват нарушения в растежа и развитието на растенията и водят до загуба в добивите, каза в интервю за БТА доц. д-р Десислава Тодорова, ръководител на лабораторията „Регулатори на растежа и развитието на растенията“ към Института по физиология на растенията и генетика, БАН.

В търсене на решение на този сериозен проблем, доц. Тодорова и група учени от БАН разработват проект, който изследва дали предварителното третиране с хербицид повлиява растенията при засушаване и преовлажняване. 

Учените изследват физиологичните отговори към засушаване и преовлажняване на почвата на представители на български сортове – един сорт пшеница и един сорт тритикале. Оказа се, че растенията реагират по различен начин на двата стреса, а също така и различно се възстановяват, след като стресът е прекратен, посочи доц. Тодорова.

Следва пълният текст на интервюто:

Това лято се случиха много екстремни климатични явления в световен мащаб и в частност в нашата страна - както продължителни периоди на засушаване, така и наводнения. Каква е вашата прогноза, ще се задълбочат ли тези климатични промени? 

- Като неспециалист по климатичните промени, но като човек, който е съпричастен и се вълнува от това, което се случва с климата у нас и в чужбина, виждането ми е, че тези явления се случват все по-често и обхващат области и региони, за които това допреди няколко десетилетия беше немислимо. Прогнозите на специалистите, работещи в тази област, са, че тези явления ще зачестяват и ще стават все по-екстремни. Наред с това, подобни събития (например наводненията) понякога могат да настъпят съвсем неочаквано и затова са трудно предвидими. Като имам предвид тази информация, не бих казала, че съм оптимист, а по-скоро смятам, че ситуацията ще се задълбочава.

Какви са последиците за селскостопанските култури? 

- Разбира се, растенията и в частност селскостопанските култури, са най-засегнати от тези климатични промени. Докато човекът и животните могат да потърсят алтернативни за местообитание, растенията нямат такава възможност. Затова последиците за тях са доста и то обикновено са отрицателни. Екстремните климатични явления предизвикват нарушения в растежа и развитието на растенията и водят до загуба в добивите. Нерядко при чувствителните растителни видове те предизвикват и тяхното загиване.

Каква е темата на научноизследователския проект, който разработвате? 

- Тематиката на проект КП-06-Н36/3 от 30.09.2020г. е „Оценка на физиологичните отговори на пшеница и тритикале към засушаване и преовлажняване на почвата след рутинно приложение на селективен хербицид". Изследванията са финансирани от Фонд научни изследвания към МОН, като основен и единствен изпълнител е екип от Институт по физиология на растенията и генетика – БАН. Тематиката е пряко свързана със споменатите вече екстремни климатични явления. Обаче, не само тези фактори влияят върху културите. Плевелите представляват друг съществен фактор при отглеждането на културните видове, тъй като се конкурират с тях за ресурси. За да бъдат унищожени плевелите, производителите прибягват до използването на хербициди. Обикновено те са селективни, т.е. унищожават само плевелите, без да повлияват селскостопанските видове. Тези препарати се прилагат върху физиологично-здрави растения, неизложени на стрес. Такива са инструкциите от производителите на агрохимикали. Целите на проекта са да се провери дали и как прилагането на селективен хербицид би могло да повлияе на растенията при последващи стресове като цитираните. С други думи, дали когато са предварително третирани с хербицид растенията ще станат по-чувствителни към засушаване, респективно преовлажняване на почвата, или обратно – ще успеят по-лесно да преодолеят тези неблагоприятни условия на отглеждане. 

Какви са по-значимите резултати, които са постигнати? Кой от двата вида абиотичен стрес се преодолява по-лесно от растенията – засушаването или преовлажняването? Какви са механизмите за справяне и адаптация? 

- Ние изследваме физиологичните отговори на представители на български сортове – един сорт пшеница и един сорт тритикале. Оказа се, че растенията реагират по различен начин на двата стреса, а също така и различно се възстановяват, след като стресът е прекратен.

Макар че по време на периода на засушаване и двете култури прекратяват процесите на растеж, пшеницата много по-лесно и бързо се възстановява в сравнение с тритикалето. Заблатяването обаче почти не оказва влияние при тритикале, докато пшеницата е доста по-чувствителна към него и дори и в периода на възстановяване от стреса, растенията продължават да страдат, дори започват да изсъхват. Ако растенията предварително са третирани с хербицид, тогава негативните последици от стреса са по-сериозни. Растенията имат добре развити механизми на защита. Обикновено това са антиоксиданти с ензимна или неензимна природа. При стрес тези механизми се активират, за да да се преодолее по-лесно стресовото въздействие.

Коя от двете култури - пшеница или тритикале, е по-устойчива на двата вида стрес? В България отглежда ли се тритикале и в състава на кои храни влиза, тъй като не е толкова познато за масовия потребител? 

- Всъщност тритикалето е изкуствено получен хибрид между пшеница и ръж. Гените, които има от родителя си ръж, предопределят неговата по-висока устойчивост към неблагоприятни условия на отглеждане спрямо пшеницата. Но, както вече споменах, ние установихме, че засушаването по-лесно се преодолява от пшеницата, отколкото тритикалето. Така че, нещата невинаги са прости и еднозначни, зависят от доста фактори, включително и от сорта. Но пък сорта тритикале, който изследвахме, е доста устойчив на заблатяване, така че отглеждането му върху много влажни почви е алтернатива на пшеницата. В България има сертифицирани няколко сорта тритикале, които се отглеждат основно за фураж или силаж за храна на селскостопански животни. В други държави брашно от тритикале се използва за приготвяне на диетичен хляб, като алтернатива на ръжения. 

Колко са учените, които работят в екипа на проекта? Включени ли са млади изследователи? 

- В екипа на проекта се включват 10 изследователи, като двама от тях са млади учени. През първия етап имаше студент и докторант, а през втория етап те бяха заменени от нови двама студенти. За нас е важно да предадем опита си на млади колеги и да „запалим“ у тях интереса към науката.

Разкажете за публикационната дейност по проекта? Представлява ли интерес подобна тематика за международните научни списания? 

- Резултатите, които получихме в хода на изпълнение на проекта, бяха представени на няколко международни форума, проведени у нас и в чужбина, а впоследствие бяха и публикувани в научни списания с висок рейтинг. Общият брой на публикациите ни по темата са 8, като още една е в процес на оценяване. Смея да твърдя, че темата е доста актуална, и поради тази причина публикациите ни предизвикаха широк интерес, което се отрази и в незабавното им цитиране в публикации на други автори. Броят на независимите цитирания на публикациите ни с обект на изследване пшеница по този проект до момента са 39. Не сме регистрирали все още цитирания на публикациите ни с тритикале, но то е обяснимо, предвид факта, че те излязоха от печат едва преди 2 месеца. Силно се надяваме нашите изследвания да бъдат от полза не само за фундаменталната наука, но и като ценна информация за селскостопанските производители. 

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:17 на 01.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация