site.btaЗеметресение е разрушило най-голямото праисторическо селище в Североизточна България, каза археологът Владимир Славчев

Земетресение е разрушило най-голямото праисторическо селище в Североизточна България, каза археологът Владимир Славчев
Земетресение е разрушило най-голямото праисторическо селище в Североизточна България, каза археологът Владимир Славчев
снимка: Данаил Войков/БТА

Силно земетресение е прогонило жителите на най-голямото известно селище от каменно-медната епоха в Североизточна България, разказа за БТА Владимир Славчев, ръководител на разкопките на обекта, който се намира в местността Корията, край днешния град Суворово, Варненско. Археолозите са намерили категорични доказателства през тази година, когато са разкрили част от трасето на укрепителната стена. При разкопките става видно, че има не една, а две отделни стени, направени от масивни каменни блокове, отстоящи на разстояние около 3,5 метра.

Камъните са рухнали по време на земетресение, като вероятно трусът е бил много силен, разказа Славчев. По думите му данни за такова земетресение има и от разкопките в Дуранкулак, и в Солницата край Провадия. Археологът уточни, че навсякъде са видни разрушения, а край Суворово трусът най-вероятно е бил причина и за пожара, който е обхванал селището. Учените предполагат, че огънят се е разпространил много бързо, защото всичко е било изградено от органика – дърво и слама. След разкопките през тази година археолозите вече са наясно и с още нещо за укрепителната стена. По думите на Славчев тя не е била издигната във височина, а по-скоро камъните са изграждали основата, нагоре е имало издигнати дървени колове.

Входът към селището бе открит преди две години, припомни Славчев. От него започва павирана с чакъл и глина улица, от двете страни на която са били постройките. След геомагнитно заснемане на терена е ясно колко е било голямо селището, допълни Славчев. Той уточни, че то покрива площ от около 1,2 хектара, което го прави най-голямото известно до момента от каменно-медната епоха (около 4700-4600 г. пр. Хр.) в Североизточна България. Разкопките показват още, че къщите са били строени близо една до друга, без дворни места. По-голямо разстояние е имало между занаятчийските постройки. За едната от къщите археолозите са сигурни, че е била за производство на грънчарски съдове. Майсторът е имал включително помещение, където е складирал готовата си продукция. През настоящата година археолозите проучват по-малка постройка – около 30 квадратни метра, която най-вероятно също е била с производствени функции.

В центъра на селището са били жилищата на обитателите, които са били значително по-големи – с широчина 8-10 метра и дължина до 16 метра. Домовете са били солидни, някои от тях – двуетажни. Целта на екипа е през следващите няколко години да проучим северозападния сектор на селището, да разберем постройките за какво производство са били, допълни Славчев. Според него ще е интересно да бъде проучен градоустройственият план на селището, как минават улиците, има ли връзка между отделните производители, но вече е видно, че древните са били добри архитекти и инженери, защото селището е терасирано и има стъпаловидно подравняване на терена, който е с наклон.

При проучването на къщата през тази година археолозите са се натъкнали на праварианта на съвременните циментови плочи, които изливат майсторите-строители. Древните обаче са работели, като са полагали нацепени трупи и отгоре са замазвали глина. Докато не се свърже този участък със северната част на жилището, не можем да кажем за какво е бил този дебел под, посочи Славчев. Предверието, в което е открита плочата, явно е имало някаква функция и от него се е слизало на по-ниско ниво, но за какво са служели помещенията археолозите тепърва ще разкриват.

Според Славчев най-хубавото е, че от гледна точка на древната архитектура селището край Суворово показва много добре запазени съоръжения и позволява реконструкции, включително на вътрешните пространства на сградите. То е доказателство, че и преди шест хилядолетия хората са имали знания, инженерна мисъл, трупали са опит как да се пазят от лошите атмосферни условия и да се вписват в околната среда, да използват всичко, което тя им предлага. Славчев уточни, че обектът в Суворово е много ценен и с това, че пожарът е „запечатал“ във времето предметите, които хората са използвали и това позволява на съвременните учени да разберат подробности за бита им. Според археолога древните са комбинирали материалите, като са използвали и керамика – първия изкуствено добит продукт на човешката дейност. Освен това са били и естети. Много от намерените останки от съдове са украсени - било с пръсти, било с графит. В това селище за пръв път е открита и мотика. Направена е от рог на благороден елен, който е пробит, за да му бъде поставена дръжка и заострен, за да окопава по-лесно. Не липсват и оръжия, най-вече каменни топчета за прашки, които освен като бойни, са се ползвали и за лов. Топчетата са различен „калибър“, но всички са издялани от варовик, който е мек и се обработва сравнително лесно. 

През тази година селището е поднесло няколко изненади на археолозите. Славчев уточни, че при разчистването са попаднали на съоръжение със заоблена вътрешна част. Първоначално смятахме, че това е част от куполна пещ, но колкото повече разчистваме, толкова повече се убеждаваме, че не е така, разказа археологът. По разкритото до момента той предполага, че може съоръжението да е служило за отделяне на пространство за специални цели. Тепърва обаче ще се проучва какво „крие“ къщата. Другата загадка, чийто отговор археолозите ще търсят, е какво е било предназначението на новооткрити доста внушителни каменни блокове, които не са част от укрепителната стена, нито от павирана улица. Разбулването на тайната им ще остане за следващата година. Славчев уточни, че тогава ще се копае по-надълбоко, за да се види дали не са част от конструкция, свързана с още по-стари културни пластове.

През тази година археолозите са се натъкнали и на струпване на кремъчни пластини, което също е успяло да ги озадачи, защото е от външната страна на стената т.е. извън очертанията на селището. Ще направим всичко възможно да изясним защо са поставени там, каза Славчев. По думите му и друг път са намирани такива струпвания на кремък, било заровени като съкровища, било оставяни като дар за божествата. Засега е ясно, че настоящата находка при всички случаи е поставена на това място по-късно от земетресението, съборило укрепителната стена. В зоната през миналата година е разкрито жилище, което обаче не е ясно как се съотнася със сградите в рамките на селището. Археолозите не могат да отговарят еднозначно дали то се е разраствало, или след разрушенията са се появили хора, които са дошли отнякъде и са си направили дом. Близо до това място и колективната находка на кремъци, е намерено и керамично струпване, което се датира към култура Варна т.е. с около 100 години по-късно от самото селище, обясни Славчев. Той уточни, че тепърва ще се изясни и произходът на намерените кремъчни пластини. Известно е, че във Варненско е имало находища, но материалът е бил със значително по-ниско качество от този, добиван в Лудогорието и в Плевенско. Кремъкът е бил стратегическа суровина, ползвал се е на Балканите от началото на новокаменната епоха и още тогава този, добиван в находищата от Лудогорието и в Плевенско, се е разпространявал на територията на целия полуостров, като тази схема се запазва в продължение на векове, обобщи Славчев.

/РИ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:35 на 20.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация