site.btaОБНОВЕНА Алексей Петров е застрелян в София, потвърди МВР

Алексей Петров е застрелян в София, потвърди МВР. Инцидентът стана в столичния кв. "Драгалевци" в 12:20 ч. При стрелбата е пострадала жена, която е откарана в болница. Тя е контактна. На мястото на стрелбата тече оглед, образувано е досъдебно производство. 

Кой е Алексей Петров - биографична справка

Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в Тетевен. През 1981 г. завършва полицейската школа в Пазарджик, след което Висшия икономически институт. Осем години работи в Националната служба "Сигурност", сочи справка на отдел "Справочна" на БТА.  До 1992 г. е барета в Специализирания отряд за борба с тероризма. Напуска системата по собствено желание. През 1994 г. със свои съмишленици създава Съюз на бившите барети. Започва частния си бизнес от комплекс „Спартак“, където взима под аренда сауната на комплекса. 

До 1998 г. участва във фирма "Будоинвест" ООД.  До 2000 г.  е в борда на директорите на застрахователните дружества "Аполо и Болкан" и "Спартак", сред чиито учредители е, както и на "Средец-М", а по-късно и на "Левски Спартак". Той е основател на застрахователната компания "Лев инс”. До 2002 г. той вече е съдружник в над 50 фирми.

Като член на Консултативния съвет на Съюза за стопанска инициатива е бил в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Бил е изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. Член е на Управителния съвет на Международната академия командос от 2021 г. Член е на Управителния съвет на Международната академия командос от 2021 г.

Дълги години е бил треньор на националния отбор по карате. Защитава докторат в Академията на МВР по проблемите на фирмената сигурност. От края на 90-те години преподава в Университета за национално и световно стопанство. Той е президент на Българската национална федерация по карате.

През 2008 г. името му е свързано като агент под прикритие в специалните служби. На 26 март 2008 г. пред парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред са изнесени данни за няколко случая на нерегламентирани контакти с участието на високопоставени лица от ръководството на МВР. Става дума и за среща на тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков с бизнесмените Пламен Галев и Ангел Христов от Дупница, известни като братя Галеви. Според изнесената пред комисията информация, тази среща е осъществена с посредничеството на секретния сътрудник на ДАНС Алексей Петров. След като Алексей Петров е осветен като агент, той е назначен в кабинета на председателя на ДАНС като главен експерт, старши агент първа степен. Сред възложените му задачи тогава са били тези за напрежението в металургичната компания "Кремиковци" и големия протест на такситата пред парламента. Алексей Петров се е занимавал и с това да проучва опасността от терористичен атентат на летището в София и с приватизацията на авиокомпания "Балкан".

През 2009 г. при проверка на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установено, че Алексей Петров е бил щатен служител на Държавна сигурност, управление VI, направление "Т". Той е бил проверен в качеството му на член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ).

Алексей Петров е бил съветник на председателя на ДАНС Петко Сертов, а на 31 август 2009 г. напуска Агенцията. 

На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е задържан по време на операция "Октопод”. Според МВР и прокуратурата групата, към която принадлежи и Алексей Петров, се занимавала с изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет. На 7 февруари 2011 г. Софийският градски съд (СГС) изменя мярката му за неотклонение “домашен арест” на “подписка”. Според мотивите на съда няма опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, а доказателствата срещу него са силно разколeбани. На 15 февруари 2011 г. Софийският апелативен съд потвърждава мярката за неотклонение. 

През октомври 2011 г. Алексей Петров е кандидат за президент заедно с Николай Георгиев като вицепрезидент, издигнати от инициативен комитет на 15 август 2011 г.

На 7 ноември 2011 г. прокуратурата внася в съда обвинителен акт срещу Алексей Петров и още петима, сред които са прокурорът Цеко Йорданов, Марчело Джотолов и Антон Петров (Хамстера). Заедно с Янко Попов и Кирил Топалов те са обвинени за организиране на престъпна група за рекет и изнудване във връзка с акцията на МВР „Октопод“. Ход на делото е даден на 12 декември 2011 г. Алексей Петров е обвинен за изнудвания, принуди и разгласяване на информация, представляваща държавна тайна. Марчело Джотолов е обвинен за изнудвания, принуди, присвояване, както и за избягване установяването и плащането на данъчни задължения. Янко Попов е обвинен за изнудвания, Кирил Топалов - за принуда, а прокурорът Цеко Йорданов за осуетяване на наказателно преследване. На 28 февруари 2014 г. Софийският градски съд прекратява делото заради отстраняването от длъжност на съдията по делото Румяна Ченалова.

На 23 септември 2015 г. делото срещу Алексей Петров и още няколко души започва отново в Специализирания наказателен съд (създаден през 2012 г., поемайки делата срещу организирани престъпни групи). През 2016 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася по делото "Алексей Петров срещу България", образувано по жалба срещу България в Съда на 5 май 2010 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че има нарушение на член 6, параграф 2, и член 8 от Конвенцията - във връзка с изявления на представители на изпълнителната и съдебната власт, както и заради заснемането на ареста на жалбоподателя. Присъдено е обезщетение в размер на 6000 евро за неимуществени вреди, както и 3703 евро за разходи и разноски. 

На 9 ноември 2018 г. Специализираният съд оправдава Алексей Петров по всички обвинения. Марчело Джотолов и Янко Попов са признати за виновни, че 2007 г. са принудили Николай Динков да приеме имуществено задължение и са го заплашили с насилие. Те са осъдени на по три години затвор - условно, с петгодишен изпитателен срок и глоба 4000 лв., както и да заплатят разноски по делото - около 800 лв. Тогава съдът уточнява, че това престъпление не е извършено в съучастие с Алексей Петров и той не е бил подбудител и помагач. Другите двама подсъдими по делото - Кирил Топалов и Антон Петров, също са оправдани.

Срещу Алексей Петров има извършени няколко атентата. През март 1999 г. Алексей Петров е ранен в крака от куршум в ресторант  "Перла" в Драгалевци. Тогава официално е съобщено, че стрелбата е случайна, а той е ранен от рикоширал куршум. 

Втори неуспешен атентат срещу него е извършен на 14 август 2002 г. пред плувния комплекс "Спартак". В този ден пред басейна "Спартак" Алексей Петров е пресрещнат със залп от куршуми от двама неизвестни стрелци и е тежко ранен в гърдите и в крака. Нападателите не са открити. 

На 29 октомври 2015 г. отново е извършен срещу него неуспешен атентат в кв. "Кръстова вада" в София.  На 13 ноември същата година той обявява награда от 100 000 долара за информация за разкриване на поръчителите и извършителите на атентата.