Президентът на Украйна Володимир Зеленски пристигна днес на еднодневно посещение в София, съобщиха от правителствената информационна служба.
В Министерския съвет той ще разговаря с премиера акад. Николай Денков и вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, ще се срещне също с ръководствата на парламентарните групи, вносители на проекта на декларация в подкрепа на членството на Украйна в НАТО.
Очаква се да се подпишат съвместна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна и меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката.
По-късно през деня премиерът акад. Николай Денков и вицепремиерът Мария Габриел ще бъдат домакини на дискусия с участието на президента на Украйна Володимир Зеленски, посланици, политици и представители на гражданското общество. Събитието ще бъде предавано на живо на страницата на Министерския съвет във Фейсбук.
Войната в Украйна
Повече от година Украйна се бори да отблъсне от територията си руските сили, нахлули на 24 февруари 2022 г., когато руският президент Владимир Путин обяви т.нар. специална военна операция. В речта си тогава Путин каза, че целта е да се защити народът в предимно рускоезичния регион Донбас, който „вече осем години е подложен на унижение и геноцид от страна на киевския режим“. Русия предприе настъпление по няколко направления, включително неуспешен опит за превземане на столицата Киев, и нанесе въздушни и ракетни удари по редица населени места.
Русия окупира територии в Южна и Източна Украйна, където превзе включително Запорожката АЕЦ, най-голямото ядрено съоръжение в Европа. Най-ожесточените сражения от началото на руската инвазия бяха за градовете Бахмут и Мариупол, които са почти изцяло разрушени.
Началната фаза на инвазията ще бъде запомнена и с клането в град Буча, което накара Запада да обвини Русия в извършване на военни престъпления.
В края на септември 2022 г. Русия произведе непризнати от международната общност референдуми, с които анексира четири украински области – Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка и назначи свое ръководство.
Нахлуването доведе до най-голямата бежанска криза в Европа след Втората световна война и мнозинството от страните по света осъдиха инвазията и се застъпиха за украинския суверенитет, като предоставиха на Киев финансови средства, военно оборудване и хуманитарна помощ.
През юни 2023 г. Киев започна контранастъпление, за да си върне обратно превзетите от Москва територии. Месецът ще остане белязан в историята още с взривяването на стената на огромния язовир „Каховка“, довело до мащабни евакуационни операции и нанесло щети на околната среда и земеделието в региона, както и с метежа на ръководителя на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин срещу руското военно ръководство, което се разглежда като най-голямата заплаха за дългогодишното управление на президента Путин.
Володимир Зеленски заяви многократно, че няма да води преговори с Кремъл, докато руските сили не се изтеглят от всички украински територии. Наред с това той се опитва да осигури членство на страната си в НАТО и ЕС като начин за гарантиране на териториалната цялост и икономическата сигурност на Украйна.
Помощта на България за Украйна
Малко след започването на войната на Русия в Украйна в общественото пространство започна дебат дали страната ни трябва да оказва военна помощ на Украйна. „Възраждане" и БСП се обявиха против, а левицата дори заплаши да напусне тогавашната управляваща коалиция („Продължаваме Промяната", „БСП за България", „Има такъв народ" и „Демократична България").
Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба беше на посещение в България през април 2022 г. На 20 април той се среща с депутатите от парламентарната комисия по външна политика, като на разговорите присъстваха тогавашният министър на външните работи Теодора Генчовска и посланикът на Украйна у нас Виталий Москаленко. Преди това Кулеба се срещна с председателя на Народното събрание Никола Минчев.
На 28 април 2022 г. българска делегация, водена от тогавашния премиер Кирил Петков, посети Киев и се срещна с украинския президент Володимир Зеленски. Петков посочи, че целта на посещението е да се запознаят на място с последиците от военните действия. Той увери, че България ще положи всички усилия да участва в преодоляването на последиците от военния конфликт и възстановяването на щетите.
На 4 май 2022 г. 47-ото Народно събрание одобри оказването на хуманитарна, финансова и военнотехническа помощ за Украйна, съобразно възможностите на България. Решението на парламента не включваше изпращане на оръжия на Украйна. Същата сутрин в Народното събрание беше внесено писмо от името на президента на Украйна Володимир Зеленски, депозирано от украинския посланик у нас Виталий Москаленко. Писмото бе вследствие разговорите в Киев на премиера Кирил Петков и Володимир Зеленски. В него се потвърди, че Киев иска от България украинска военна техника да бъде ремонтирана у нас, както и подкрепа за европейската интеграция на страната.
На 3 ноември 2022 г. депутатите от 48-ото Народно събрание взеха решение за оказване на военната помощ на Украйна. Тогава те гласуваха Министерският съвет в едномесечен срок да внесе в парламента проект на решение за предоставяне на военна и военнотехническа подкрепа за Украйна. Решението беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме Промяната", ДПС, "Демократична България" и "Български възход". Против него бяха "БСП за България" и "Възраждане", а по време на гласуването от левицата издигнаха призив, написан на листове - "Не на оръжията! Мир!". Веднага след гласуването служебният министър на отбраната Димитър Стоянов заяви, че предложението на Министерството на отбраната ще бъде крайно консервативно.
Ден преди парламентът да гласува военната помощ за Украйна, служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов каза, че България ще предостави на Украйна леко стрелково оръжие и някои боеприпаси.
На 9 декември 2022 г., парламентът реши България да изпрати военна и военнотехническа подкрепа на Украйна. Обемът и видът на въоръжението са засекретени.
На 16 декември 2022 г. последва и ратифициране на Споразумението между министерствата на отбраната на България и на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. Законът за ратифициране на Споразумението между двете министерства беше обнародван в Държавен вестник на 23 декември. В същия ден „БСП за България" и „Възраждане" внесоха искане в Конституционния съд за обявяване за противоконституционно на решението за оказване на военна и военнотехническа помощ за Украйна.
В края на декември служебното правителство одобри проект на допълнително споразумение между Министерствата на отбраната на България и на Украйна, в което се посочва, че предоставянето на последваща помощ на украинската страна ще се извършва с допълнителни споразумения, които също ще подлежат на ратификация от българския парламент, като крайното решение ще е на законодателния орган.
На 26 юни 2023 г. Министерският съвет, с решения от 23 юни т.г., прие нов пакет от военна и военнотехническа помощ за Украйна в изпълнение на решението на Народното събрание от 9 декември 2022 г. Одобреният списък е съизмерим по обем с помощта от първия пакет, отпуснат от служебното правителство с решение от 22 декември 2022 година. С предоставянето на тази помощ няма да бъдат нарушени нормативите от запаси за действие на въоръжените сили на България и тяхната учебно-бойна подготовка, се посочва в решението на кабинета.
Искания за изслушване на Володимир Зеленски в българския парламент
За изслушване на украинския президент Володимир Зеленски в българския парламент се заговори още през пролетта на 2022 г. На 23 март в деловодството на 47-ото Народно събрание депутатите от „Демократична България“ Владислав Панев и Зорница Стратиева внесоха проект за решение за изслушване на Зеленски в пленарната зала. В мотивите си те посочиха, че това ще допринесе за изясняване на обстоятелствата около възникването на военния конфликт и за хода на преговорите. Изслушването според тях ще е полезно и за формирането на мнение у всеки един народен представител по въпроса каква помощ следва да предостави българската държава на Украйна, извън тази, която държавата и хиляди доброволци оказват на украинските граждани. Но до изслушване не се стигна.
По време на първото заседание на 48-ото Народно събрание на 19 октомври 2022 г. от ГЕРБ-СДС предложиха да бъде отправено видеообръщение към народните представители на живо от президентът на Украйна Володимир Зеленски. Инициативата обаче не срещна подкрепата на всички политически формации.
Посещения на Володимир Зеленски в чужбина след руското нахлуване в Украйна
От началото на руското нахлуване на територията на Украйна на 24 февруари 2022 г., президентът Володимир Зеленски е посетил 13 държави.
Първата му визита в чужбина след началото на руската инвазия е в САЩ на 21 декември 2022 г., с полет от полския град Жешув. Посещението му включва среща с американския президент Джо Байдън и реч на съвместно заседание на двете камари на Конгреса.
Ден по-късно, пътувайки за Киев, Зеленски се среща с президента на Полша Анджей Дуда в Жешув в Полша.
Третото пътуване на украинския президент е на 8 февруари 2023 г. в Лондон, Великобритания, където се среща с министър-председателя Риши Сунак. Зеленски изнася реч пред британския парламент и е приет от крал Чарлз Трети в Бъкингамския дворец.
На 8 и 9 февруари 2023 г. президентът Володимир Зеленски е в Париж, Франция, за среща с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц в Елисейския дворец.
На 9 февруари украинският и френският президенти излитат заедно от военновъздушната база „Вилакубле за Брюксел, Белгия, където участват в срещата на високо равнище на Европейския съюз.
На 5 април 2023 г. Зеленски пристига във Варшава, Полша, заедно със съпругата си Олена Зеленска, като това е първото предварително оповестено посещение в чужбина на украинския президент след руското нахлуване в Украйна.
На 3 май 2023 г. украинският президент пристига на посещение в Хелзинки, Финландия, където присъства на еднодневна среща на високо равнище на скандинавските страни. Зеленски е на официално посещение в Нидерландия на 3 и 4 май.
На 13 май 2023 г. той пристига на официално посещение в Рим, Италия, където се среща с президента на Италия Серджо Матарела и министър-председателя Джорджа Мелони. След това във Ватикана е приет от папа Франциск. Двамата обсъждат пътищата за мир в продължаващата война на Русия в Украйна.
На 14 май 2023 г. президентът Володимир Зеленски пристига в Германия. Същия ден той пътува за Франция, където е проведена среща в Елисейския дворец с френски президент Макрон. Ден по-късно Зеленски посещава Лондон.
На 19 май 2023 г. Зеленски пристига с френски правителствен самолет на работно посещение в Джеда, Саудитска Арабия. На 20 май 2023 г. украинският президент е на посещение в Хирошима, Япония, за участие в срещата на високо равнище на страните от Г-7.
На 1 юни 2023 г. президентът Володимир Зеленски е в Молдова за участие във втората среща на високо равнище на Европейската политическа общност.
По справката работиха: Елена Николова, Анелия Пенкова, Любомир Мартинов, отдел "Справочна" на БТА.
