site.btaВ Кюстендил бяха отбелязани 45 години от смъртта на Асен Суичмезов

Четиридесет и пет години от смъртта на Асен Суичмезов бяха отбелязани днес в Траурния парк в Кюстендил, където е погребан Суичмезов – един от участниците в Кюстендилската акция по спасяването на българските евреи. 

Асен Григоров Суичмезов е роден на 6 юли 1899 г. в Кюстендил, в семейството на занаятчия - кожухар. Той е в приятелски и делови отношения с местните евреи и застава твърдо против подготвеното им изселване извън пределите на страната. При настъпването на решителния момент заминава за столицата със своите съмишленици Владимир Куртев, Иван Момчилов и Петър Михалев. На 9 март 1943 г. уведомяват за случващото се подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Поставен под натиск, министърът отменя заповедта за депортацията на евреи от довоенните предели на България. 

Суичмезов е удостоен с най- високото звание в Израел „Праведник на света“през 1973 г., а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“.

Днес пред паметта му се поклониха членове на семейството му, представители на общинската администрация и музея в Кюстендил.

„За щастие в последно време се появиха много публикации, които разказват за историята. За нея трябва да се говори, защото ако не се помнят събитията и не се вадят поуките от нея, се връщат старите прегрешения, а от тях може да изпати цял народ“, каза внукът на Суичмезов - Асен Милчев, дългогодишен преводач и журналист.

Той разказа, че семейството на дядо му, чието име носи, е живяло в Кюстендил в т.н. еврейска махала и поради тази причина той е израснал сред деца от друг етнос и с мисълта, че хората от всички етноси са равни и могат да живеят заедно. Милчев припомни историята от началото на март 1943 година, когато четирима кюстендилци заминават за София, за да търсят подкрепата на Димитър Пешев за спирането на депортацията на евреите. 

Самият Сучмезов разбира за ставащото в Скопие, във връзка със свои търговски сделки, където видял на пазара, че се разпродава имуществото на евреите, които вече са били депортирани. 

Внукът на Суичмезов  припомни, че макар сред кюстендилската общественост да е имало широка подкрепа за еврейската общност и около идеята за спиране на депортацията да са застанали много хора, като четиридесет души са заявили участие в делегацията, която да се срещне с Димитър Пешев в НС, на гарата в уречения ден се озовават едва четирима. По-късно Суичмезов пише в своите спомени: „Ние бяхме четирима, но с лъвски сърца за 400“. 

„Това е вярно. Понякога не силата, не бройката решава, а това да направиш нещо в точен момент и да знаеш към кого да се обърнеш“, каза Милчев.

„Сега много говорим за гражданско общество. Това, което са направили кюстендилци тогава, са точно наченките на гражданско общество. Събират се, решават, отиват и се борят“, сподели още Милчев. Според него Кюстендил е забележителен в голяма степен и с това, че именно от тук са започнали тези прояви. „Другото, с което трябва да сме горди, е че това се случва именно в Кюстендил, където всички са живели като един, без дискриминация и цялото обществото е действало в защита на своите съграждани - евреи и в крайна сметка е успяло. От протестите със справедлива кауза има смисъл", каза още Милчев.