Конференция с международно участие на тема “Модерните технологии и интердисциплинарният подход към културното наследство” започна днес в Националния историко-археологически резерват (НИАР) Плиска.
Двудневният форум се организира в хибридна форма и ще продължи и утре. Той е организиран от Института по балканистика с Център по тракология при БАН (ИБЦТ-БАН) и Националния археологически музей с институт при БАН (НАИМ-БАН).
Форумът откри директорът на ИБЦТ-БАН проф. Румяна Прешленова. Тя отбеляза, че напредъкът в един клон на науката остава самотен, ако той не се използва от другите науки. В момента имаме уникалния шанс хуманитарните науки да използваме модерните постижения в генетиката, във физиката, както и в комуникационните технологии, допълни Прешленова.
Целта на конференцията е да бъде подобрено разбирането за ролята на технологиите в развитието на историческото познание. На второ място е нуждата да бъдат популяризирани интердисциплинарните методи. Особено внимание се отделя на теми като палеогенетичните изследвания, прилагането на нови технологии към значими обекти, създаването и функционирането на модерни научни екосистеми с включването на учени от различни организации и държави.
Пленарен доклад на тема “Геномно наследство от древни популации” пред присъстващите представи акад. Драга Тончева (МУ-София / БАН). Тя представи резултатите от няколко научни проекта. В един от тях се разкрива генетичната архитектура на траките на базата на изследване на 25 митохондриални генома. В друго проучване се определят пространствено-времевите характеристики на геномните дефекти в древни хора. Вероятно най-силният фактор, който е допринесъл за това натрупване на патогенни мутации са малките размери на древните популации, което е довело до квъросмешателство, а то от своя страна води до повишаване на честотата на определени болести, отбеляза акад. Тончева.
Генетиката беше в основата и на още един от докладите, изнесени днес - на доц. Тодор Чобанов (ИБЦТ-БАН/УниБИТ) и Светослав Стамов (ИБЦТ-БАН). Те представиха данни за българите в хунската и пост-хунската епоха по данни на палеогеномиката, историята и археологията. Чобанов отбеляза, че образци, свързващи се в значителна степен със средновековните и съвременните българи присъстват в група смесени некрополи от V - VI в., маркиращи хунската и пост-хунската епоха в Централна Европа, включително шест некропола в Бавария. При геномно близки с българските образци индивиди се наблюдават преимуществено късносарматски облик и изявена практика за изкуствена деформация на черепа, допълни той.
Доц. Андрей Аладжов (НАИМ-БАН) представи резултатите от мащабните геофизични проучвания в НИАР Плиска и данни за новооткрит външен град. Според изследователите в този район са открити повече от 3000 землянки. Проучванията започват през 2020 г. Днес бяха представени първите резултати от проучванията. Това е най-големият изследван с геофизика в света единичен археологиобект, отбеляза доц. Аладжов. Проучвания на обекта ще има и това лято.
Форумът продължава утре.
