Връзката между училищата и бизнеса не е достатъчно стабилна. Тя е някак си инцидентна – осъществява се, когато на бизнеса му трябва работна ръка или когато на училището му необходимо реално работно място за неговите ученици. Това каза в интервю за БТА Малинка Маринова, председател на Асоциацията на училищата по ресторантьорство и хотелиерство (АУРХ) в България и дългогодишен директор на Професионалната гимназия по туризъм "Алеко Константинов" в Плевен.
Тя подчерта, че училищата срещат не малко трудности, за да подсигурят през учебната година практика в реална работна среда на своите ученици. "И това е при условие, че работодателят няма ангажимент да заплаща каквото и да било на учениците, а само да осигури работно място за ученика за определен срок от време", коментира Маринова. Нерядко, добави тя, осигуреният стаж е на работно място, което е отдалечено и трябва да се планира и транспорт за ученика.
Маринова смята, че освен производствените практики и учебните трябва да се провеждат по време на активния летен сезон, за да може учениците да се обучават по-ефективно. Тя даде пример с туризма, за който подготвя кадри, ръководеното от нея училище. "Туризмът не е само барманство, готварство, сервитьорство, а включва много други кадри като екскурзоводи, туроператори, хотелиери. В Плевен, например, обясни Маринова, нямаме голям поток от туристи и затова не можем да проведем качествена практика, както това може да се случи в големите хотелски вериги, но те са в курортите".
Маринова каза още, че във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост предстои изготвянето на нов списък на професиите, който да бъде разработен през септември – октомври. "Желанието ни е да има секторни съвети, които да включват асоциациите на образователните институции, защото нашата Асоциация по ресторантьорство и хотелиерство в България не е единствената. В различни направления се правят обединения, за да се решават важни въпроси в образованието. Затова в тези секторни съвети е добре да влизат освен представители на нашите асоциации, но и на бизнеса, на работодателите, които да кажат какви кадри са им необходими, какви умения и квалификации трябва да имат те“, подчерта председателят на АУРХ.
"По този начин бизнесът ще може да участва в осъвременяването на държавните образователни стандарти, където са разписани професионалните компетенции, както и при учебните програми и учебните помагала, защото няма кой по-добре от хората, които работят в даден бизнес, да знаят какво учениците трябва да получат като знания", добави Маринова.
Според нея новите списъци трябва да включват съвременни професии, които да са привлекателни за учениците в средното образование, но и необходими на пазара на труда.
Конкретно за интереса на учениците към специалностите от направлението на туризма Маринова коментира, че той се запазва висок в годините. Приемът в тези училища се осъществява на сто процента. "Туристическите фирми и хотели търсят наши кадри. Проблем обаче е заплащането – често се оказва, че има кадри, но няма желаещи за определени позиции".
Важен момент в подготовката на учениците е участието по програми за практика в чужбина. ПГ по туризъм в Плевен участва в проекти по програма "Еразъм +". Тази година плевенската гимназия изпрати три групи ученици - в Лайпциг, Римини и в Перуджа. "Децата се връщат заредени с енергия, с допълнителни знания, освен това се срещат с различни култури, опознават света и това несъмнено се отразява на тяхната мотивация да учат и да се развиват в дадено професионално направление", категорична е Маринова.
Тя коментира и необходимостта от повишаване на квалификацията при учителите. "В туристическата индустрия има много нови технологии по отношение на оборудване, стандарти, иновации, софтуер. Ако учителите не се обучат на реално работно място, няма как да преподават след това тези новости на учениците. Затова трябва да се предвиждат повече средства по национални програми за обучение на учителите по професионална подготовка", смята Маринова.
/МК/
news.modal.text
