site.btaСъвременни плетачки на дантели показват как могат да пресътворят картина на Ван Гог

Съвременни плетачки на дантела показват, че дантелата не е само дамско ръкоделие, покривка за маса или гарнитура към дамско облекло. 

Тя може да бъде картина, бижу, капан за сънища, може да е начин на живот, пътуване, арт терапия, разказа за БТА Бистра Писанчева, една от майсторките на дантели, която участва в изложбата в Етнографския музей в София „Дантелата в съвременността – връзка между два континента”. Експозицията,  създадена от учени и специалисти от ИЕФЕМ-БАН и неформалната група “СедянкаТА”, може да бъде посетена до 18 юни.

Показани са импровизации от дантела на картини на Ван Гог, Шишкин, Рьорих. Може да се види и дантелен кукер, както и капани за сънища, изработени от участника от Аржентина – Пабло Кокони. Той представя шалове, които могат да се носят във всекидневието, със съвременна текстура, които са направени от вълна от лама. Техниката е революционна, защото са изработени само с три двойки совалки, обяснява Писанчева. Тя уточнява, че няма стандарт с колко совалки се работи една дантела. Личният ѝ рекорд са 212 совалки, но в Хърватия е наблюдавала белгийски плетачки, които са използвали 2300 совалки.

Френската майсторка Женевиев Олоа показва дантелено ветрило с цветовете на изригваща лава, като за целта специално е наблюдавала как се менят нюансите при изригването на вулкан, за да може да ги пресъздаде в своите произведения. 

Всичко може да бъде изпълнено с дантела, коментира Бистра Писанчева, която също участва в изложбата със своя творба - четири танцуващи момичета в българска народна носия от Кюстендил. Тя вижда дантели навсякъде и търси различни начини да реализира идеите си. Плете, когато е щастлива, плете и за утеха, когато е тъжна. Казва, че все още има неосъществени проекти – като вятъра, полета на птиците, изгрева и залеза на слънцето. 

Писанчева е един от създателите на групата „СедянкаТА, която си е поставила за цел да запази изкуството на плетенето на дантела и да го предаде на бъдещите поколения. Да могат повече хора да разберат, че правенето на дантела е живо, съществува и днес и всеки може да се научи как се прави, обяснява мотивите си тя. 

Проф. Йорданка Станчева, която е член на този своеобразен дамски клуб, от 35 г. се занимава с плетене на дантели, макар че е имала голямо прекъсване в заниманията си.  Необходимо е постоянство, убедена е тя и припомня думите на старите калоферки, че „възглавничката на плетачката трябва да е винаги топла“, тоест работното място не трябва да изстива. Всяка плетачка внася нещо свое в дантелата, например българките са включили много флорални елементи, разказва Станчева, която участва в изложбата с традиционни дантели, в които е вплела формите и на слънчогледи. Аз съм от поколението, израснало с приказките за Василиса Прекрасна, която казва, че сватбената ѝ премяна е толкова нежна и тънка, че се побира в орехова черупка. И точно тази техника може да даде тази тънкост и нежност, ефирност, казва Станчева, която е мечтала от дете да се научи да плете по този начин, макар че по принцип е агроном, преподавател и автор на учебници и трудове в областта на фитопатологията. Тя обяснява, че тяхната група „СедянкаТа“ е отворена за всички, които имат нужда да сътворят нещо с ръцете си, а единственият критерий за прием е желанието. 

Това е четвърта поред изложба, посветена на дантелата, разказа пред БТА доц. Ива Кюркчиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) към БАН. Тя обясни, че експозицията ще остане в София още две седмици, а в края ѝ, на 18 юни, пред музея в столицата ще има демонстрации как се плете совалкова дантела. След това изложбата ще бъде показана и в Калофер.

Първите образци на совалкова дантела навлизат сред българите през 19 век и са част от процесите на европеизиране, се посочва в поясненията към експонатите в изложбата в Етнографския музей. Тласък в развитието на техниката и различните модели дава създаването на Дантеленоиндустриално училище в Калофер. Заниманията, свързани с плетене на дантела, създават доходи на семействата. 

В първата половина на 20 век дантелата се използва в България предимно за декориране на бельо и дрехи. В периода на социализма това изкуство постепенно губи популярност, но в някои училища се запазва обучението като част от кръжочната дейност. След политическите промени от 90-те години се възражда интересът към совалковата дантела, като неформалната група „СедянкаТА“ е част от тези процеси. Същевременно идеите и заниманията на екипа на Творческия център на калоферската дантела към Народно читалище „Христо Ботев – 1869 г.“ в Калофер също допринасят за издигане на авторитета на традиционните умения.