Законодателството на Европейския съюз (ЕС) в сферата на медиите е тема на състоялата се днес в София конференция „Медии и демокрация: Предизвикателства и решения в законодателството на Европейския съюз“.
„Тази конференция е продължение на една много хубава среща и кратка конференция, която имахме в Брюксел с голяма група студенти от юридическия факултет на Софийския университет със специален интерес към работата на ЕС извън учебната си програма. Неслучайно започвам с този акцент, защото свободата на медиите и достигането на траен напредък в тази ключова сфера, а и във всяка друга област, която представлява основен елемент от правовата държава, не може да бъде еднократно усилие, от което да очакваме незабавен резултат. Ангажирането на поколения хора, и особено на тези които сега са млади, е определящо“, каза Радан Кънев, член на Европейския парламент.
„В момента, не за първи път, се намираме в етап на общественото развитие на България, в което надеждата за възстановяване на принципите на правовата държава за възстановяването, на върховенството на правото, е водеща тема“, допълни Кънев.
„Още веднъж, аз виждам риска да се подхлъзнем в капана на надеждата за бързо и радикално решение на десетилетни проблеми. Всъщност, правовата държава, извън непосредствената законодателна, включително конституционна уредба на правосъдната и правораздавателната дейност, се гради, може би, в по-голяма степен, на съществуването, утвърждаването и поддържането на независима администрация, независими регулаторни органи, силни и независими медии, и поддържане на качествена медийна среда. Тези задачи изглеждат по-трудно и със сигурност по-бавно постижими от непосредствените законодателни промени. Проблемът със светлината на медиите и качеството на информационната среда в България е очевидно от десетилетия“, каза още Радан Кънев.
„Не е тайна за никого – състоянието на медиите, медийната система и публичната комуникация е един от изключително сериозните проблеми, които българската демокрация и общество има пред себе си. Мисля, че е излишно да давам примери с всички международни референтни класации, респективно анализи на специализирани международни организации, които дефинират този проблем като съществен и като тъжна специфика на българската демокрация спрямо останалите държави-членки на ЕС. Този проблем към настоящия момент, за съжаление, не е нито адекватен, нито артикулиран във вътрешен план“, каза доц. д-р Христо Христев от Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Той е от катедра „Международно право и международни отношения“ на Юридическия факултет на СУ, която е организатор на форума, заедно с Радан Кънев, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България).
„Внесеният във Европейския парламент проект за европейски законодателен акт за свободата на медиите носи решения, които могат да ни позволят да преодолеем нашите проблеми. По-скоро, стои въпросът какво е необходимо да бъде променено в българското законодателство“, каза още доц. Христев.
Както писа БТА, участниците в конференцията бяха поздравени чрез видео връзка от заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Вера Йоурова. Войната на Русия в Украйна показва все повече важната роля на независимите медии да ни информират, както и да се борят с пропагандата на Русия, свързана с войната, каза тя. По думите й трябва да направим повече, за да защитим нашите демократични ценности, затова ЕК е предложила законодателния акт за свободата на медиите.
/ДД
